1 И Господ говори на Моисея, казвайки:

¶ And the LORD spoke unto Moses, saying,

2 Н аправи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.

Make thee two trumpets of silver; of beaten work shalt thou make them that thou may use them for the convocation of the congregation and for the moving of the camp.

3 К огато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

And when they shall blow them, all the congregation shall join themselves to thee at the door of the tabernacle of the testimony.

4 А ко засвирят само с едната <тръба>, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.

But when they blow only one, then the princes, who are heads of the thousands of Israel, shall gather themselves unto thee.

5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;

When ye blow an alarm, then ye shall move the camp of those that are lodged towards the east.

6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.

And when ye blow an alarm the second time, then ye shall move the camp of those that are lodged on the side of the Negev; they shall blow an alarm for their journeys.

7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.

But when the congregation is to be gathered together, ye shall blow, but ye shall not sound an alarm.

8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

And the sons of Aaron, the priests, shall blow the trumpets; and you shall have them as a perpetual statute throughout your generations.

9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

And when ye go to war in your land against the enemy that oppresses you, then ye shall blow an alarm with the trumpets; and ye shall be remembered before the LORD your God, and ye shall be saved from your enemies.

10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

Also in the day of your gladness and in your solemn days and in the beginnings of your months, ye shall blow the trumpets over your burnt offerings and over the sacrifices of your peace, that they may be to you for a memorial before your God; I AM your God.

11 В ъв втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията <за плочите> на свидетелството.

¶ And it came to pass on the twentieth day of the second month, in the second year, that the cloud was taken up from off the tabernacle of the testimony.

12 И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според <реда на> пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

And the sons of Israel moved out of the wilderness of Sinai, and the cloud rested in the wilderness of Paran.

13 Д игнаха се първи път, според както Господ заповяда чрез Моисея.

And they moved the first time according to the commandment of the LORD by the hand of Moses.

14 П ърво се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.

In the first place went the standard of the camp of the sons of Judah according to their armies, and over his host was Nahshon, the son of Amminadab.

15 Н ад множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.

And over the host of the tribe of the sons of Issachar was Nethaneel, the son of Zuar.

16 А над множеството на племето на завулонците беше Елиав Хелоновият син.

And over the host of the tribe of the sons of Zebulun was Eliab, the son of Helon.

17 Т огава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.

And the tabernacle was already taken down, and the sons of Gershon and the sons of Merari set forward, bearing the tabernacle.

18 П осле се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.

Then the standard of the camp of Reuben set forward according to their armies, and over his host was Elizur, the son of Shedeur.

19 Н ад множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.

And over the host of the tribe of the sons of Simeon was Shelumiel, the son of Zurishaddai.

20 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.

And over the host of the tribe of the sons of Gad was Eliasaph, the son of Deuel.

21 Т огава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.

Then the Kohathites set forward, bearing the sanctuary, and while they were coming, the others set up the tabernacle.

22 П осле се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.

After them the standard of the camp of the sons of Ephraim set forward according to their armies, and over his host was Elishama, the son of Ammihud.

23 Н ад множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.

And over the host of the tribe of the sons of Manasseh was Gamaliel, the son of Pedahzur.

24 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.

And over the host of the tribe of the sons of Benjamin was Abidan, the son of Gideoni.

25 П осле се дигна знамето на стана на данците, последни от всички станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.

Then the standard of the camp of the sons of Dan set forward according to their armies, gathering together all the camps, and over his host was Ahiezer, the son of Ammishaddai.

26 Н ад множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.

And over the host of the tribe of the sons of Asher was Pagiel, the son of Ocran.

27 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.

And over the host of the tribe of the sons of Naphtali was Ahira, the son of Enan.

28 Т ака ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.

Thus were the journeyings of the sons of Israel according to their armies when they set forward.

29 В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал {Еврейски: говорил... за.} добро на Израиля.

¶ Then Moses said unto Hobab, the son of Raguel the Midianite, Moses’ father-in-law, We are journeying unto the place of which the LORD said, I will give it to you. Come thou with us, and we will do thee good; for the LORD has spoken good concerning Israel.

30 Н о той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.

And he said unto him, I will not go; but I will depart to my own land and to my kindred.

31 А <Моисей> каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.

And he said, Leave us not, I pray thee; for thou knowest how we are to encamp in the wilderness, and thou shalt be to us instead of eyes.

32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.

And it shall be, if thou go with us, that when we come into the goodness that the LORD shall do unto us, that we will do thee good.

33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.

Thus they departed from the mount of the LORD three days’ journey, and the ark of the covenant of the LORD went before them in the three days’ journey, searching out a resting place for them.

34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

And the cloud of the LORD was upon them by day, from when they went out of the camp.

35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.

And it came to pass, when the ark was moved, that Moses said, Rise up, LORD, and let thine enemies be scattered, and let those that hate thee flee before thee.

36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.

And when it rested, he said, Return, O LORD, unto the ten thousands of Israel.