1 Е то, моето око е видяло всичко <това>, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

¶ Behold, my eyes have seen all this; my ears have heard and understood it.

2 К оето знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

As you know it, I know it; I am not inferior unto you.

3 Н о аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

But I would speak with the Almighty, and I desired to dispute with God.

4 З ащото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

That ye are certainly forgers of lies; ye are all physicians of no value.

5 Д ано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

O that ye would altogether be silent! And it would be unto you instead of wisdom.

6 С лушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

Hear now my dispute, and hearken to the arguments of my lips.

7 З аради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

Are ye to speak iniquity for God? Are ye to speak deceitfully for him?

8 З аради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

Are ye to bring honour unto him? Are ye to contend for God?

9 Д обро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?

Would it be good for him to search you out? As one man mocks another, do ye so mock him?

10 Т ой непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

He will reprove you severely, if in secret you give him such honour.

11 В еличието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

Certainly his excellency should make you afraid, and his dread should fall upon you.

12 В ашите паметни думи <стават пред Него> поговорки от пепел; Защитата ви <става> укрепление от кал.

Your memories shall be compared unto ashes, your bodies to bodies of clay.

13 М лъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

¶ Listen to me, and I will speak, and afterward let come on me what will.

14 К аквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

Why shall I take my flesh in my teeth and put my life in the palm of my hand?

15 А ко и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

Though he slay me, yet I will trust in him; but I will defend my ways before him.

16 Д аже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

He also shall be my saving health; for the hypocrite shall not enter into his presence.

17 П ослушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

Hear diligently my reason and my declaration with your ears.

18 Е то сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

Behold now, if I draw near unto the judgment; I know that I shall be justified.

19 К ой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

Who is he that will contend with me? For now, if I remain silent, I shall die.

20 С амо две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -

At the least, grant me these two things; then I will not hide myself from thee:

21 & lt;Не отказвай> да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.

withdraw thy hand from me; and let not thy dread make me afraid.

22 Т огава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.

Then call, and I will answer; or let me speak, and answer thou me.

23 К олко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

¶ How many are my iniquities and sins? Make me to know my transgression and my sin.

24 З ащо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

Why dost thou hide thy face, and hold me for thine enemy?

25 Щ е изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

Wilt thou break a leaf driven to and fro? Wilt thou pursue the dry stubble?

26 З ащо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,

Why dost thou write bitter things against me and make me carry the iniquities of my youth.

27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -

Thou dost put my feet also in the stocks and look narrowly unto all my paths; thou dost set a print upon the heels of my feet.

28 П ри все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

And man, is as a rotten thing that is being consumed, as a garment that is moth eaten.