1 П ази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

¶ Watch thy feet when thou goest to the house of God and draw near with more willingness to hear than to give the sacrifice of fools, for they do not know how to do what God wants.

2 Н е прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

Do not be rash with thy mouth and do not let thy heart be hasty to utter any thing before God, for God is in heaven and thou upon earth; therefore let thy words be few.

3 З ащото, <както> съновидението произхожда от многото занимание, <Така> и гласът на безумния от многото думи.

For out of much preoccupation comes the dream, and the voice of the fool out of a multitude of words.

4 К огато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

¶ When thou dost vow a vow unto God, do not defer to pay it; for he has no pleasure in fools; pay that which thou hast vowed.

5 П о-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

It is better that thou should not vow than that thou should vow and not pay.

6 Н е позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред <Божия> служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

Suffer not thy mouth to cause thy flesh to sin; neither say thou before the angel, that it was ignorance. Why should thou cause God to be angry because of thy voice and destroy the work of thine hands?

7 З ащото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

Because dreams abound, and vanities and the words are many, but fear thou God.

8 А ко видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

If thou seest violence unto the poor and the extortion of rights and justice in a province, do not marvel at the matter, for height is looking upon height; and there is one higher than they.

9 П ри това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

¶ And there is higher authority in all of the things of the earth, but he who serves the field is king.

10 К ойто обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

He that loves money shall not be satisfied with money; nor he that loves abundance with increase; this is also vanity.

11 К огато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да <ги> гледат с очите си?

When goods increase, those that eat them are increased; and what good is there to the owners thereof, except the beholding of them with their eyes?

12 С ънят на работникът е сладък, малко ли <е> ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

The sleep of the servant is sweet whether he eats little or much, but the abundance of the rich will not suffer him to sleep.

13 И ма тежко зло, което видях под слънцето, <именно>, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

There is another sore evil which I have seen under the sun, namely, riches kept for the owners thereof to their hurt;

14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

which are lost by evil pursuits and to the sons which he has begotten; there is nothing left in his hand.

15 К акто е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

As he came forth of his mother’s womb, naked shall he return to go as he came and shall take nothing of his labour, which he may carry away in his hand.

16 О ще и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

And this also is a sore evil; that in all points as he came, so shall he go; and what profit has he that has laboured for the wind?

17 О ще и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

In addition to this, all the days of his life he shall eat in darkness, with much wrath and pain and sorrow sickness.

18 Е то какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

¶ Behold therefore the good which I have seen: that good is to eat and to drink and to enjoy of the good of all his labour that he takes under the sun all the days of his life, which God gives him; for it is his portion.

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

Likewise, unto every man to whom God has given riches and wealth, he has also given him power to eat thereof and to take his portion and to rejoice in his labour; this is the gift of God.

20 З ащото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

To such a one, God will remove the concerns common to others, for God shall answer him with joy from his heart.