1 О коло това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

¶ Now at that time Herod the king stretched forth his hands to mistreat certain of the congregation.

2 У би с меч Иоановия брат Якова;

And he killed James the brother of John with the sword.

3 и , като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. <Това> беше <през> дните на безквасните хлябове.

And because he saw it pleased the Jews, he proceeded further to take Peter also. (Then were the days of unleavened bread.)

4 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

And when he had apprehended him, he put him in prison and delivered him to four quaternions of soldiers to keep him, intending after the Passover to bring him forth to the people.

5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

¶ Peter therefore was kept in the prison, and the congregation made prayer without unto God for him.

6 И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

And when Herod would have brought him forth, the same night Peter was sleeping between two soldiers, bound with two chains, and the guards before the door that kept the prison.

7 И , ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

And, behold, the angel of the Lord came upon him, and a light shone in the prison, and he smote Peter on the side and woke him up, saying, Arise quickly. And his chains fell off from his hands.

8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

And the angel said unto him, Gird thyself and bind on thy sandals. And so he did. And he said unto him, Cast thy garment about thee and follow me.

9 И <Петър> излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

And he went out and followed him and knew not that it was true which was done by the angel, but thought he saw a vision.

10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха <през нея>, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.

When they were past the first and the second guard, they came unto the iron gate that leads unto the city, which opened to them of its own accord, and they went out and passed on through one street, and then the angel departed from him.

11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

And when Peter was come to himself, he said, Now I know of a surety that the Lord has sent his angel and has delivered me out of the hand of Herod and from all the people of the Jews who waited for me.

12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.

And considering this, he came to the house of Mary the mother of John, whose surname was Mark, where many were gathered together praying.

13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша <кой е>.

And as Peter knocked at the door of the patio, a damsel came to hearken, named Rhoda.

14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

And when she recognized Peter’s voice, she opened not the gate for gladness, but ran in and told how Peter stood at the gate.

15 А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че <това що им казва> е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}.

And they said unto her, Thou art mad. But she constantly affirmed that it was even so. Then they said, It is his angel.

16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

But Peter continued knocking, and when they had opened the door and saw him, they were astonished.

17 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

But he, beckoning unto them with the hand to be silent, declared unto them how the Lord had brought him out of the prison. And he said, Go make these things known unto James and to the brethren. And he departed and went to another place.

18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.

Now as soon as it was day, there was no small stir among the soldiers concerning what was become of Peter.

19 А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.

And when Herod had sought for him and found him not, he examined the guards and commanded that they should be taken away. Then he went down from Judaea to Caesarea and abode there.

20 А <Ирод> беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха <поддръжката> на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

¶ And Herod was highly displeased with those of Tyre and Sidon, but they came with one accord to him, and, having bribed Blastus, the king’s chamberlain, they asked for peace because their lands were supplied through those of the king’s.

21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

And upon a set day Herod, arrayed in royal apparel, sat upon his throne and made an oration unto them.

22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

And the people gave a shout, saying, It is the voice of god, and not of man.

23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

And immediately the angel of the Lord smote him because he did not give God the glory, and he expired eaten of worms.

24 М ежду това, Божието учение растеше и се умножаваше.

But the word of the Lord grew and multiplied.

25 А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в <Антиохия> и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.

And Barnabas and Saul returned from Jerusalem, when they had fulfilled their ministry, and took with them John, whose surname was Mark.