1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

¶ My breath is corrupt, my days are cut off, and the grave is ready for me.

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Now there are only mockers with me, upon whose bitterness my eye continues to gaze.

3 Д ай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

Put up now, give me surety with thee; who is he that will strike hands with me?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

For with these, thou hast hid their heart from understanding; therefore, thou shalt not exalt them.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

He that speaks flattery to his neighbour, even the eyes of his sons shall fail.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

He has made me a byword of the peoples; and before them I have been as a tambourine.

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

My eyes are dim by reason of sorrow, and all my thoughts are as a shadow.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Upright men shall be astonied at this, and the innocent shall stir up himself against the hypocrite.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

The righteous shall hold on to his way, and he that has clean hands shall be stronger and stronger.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

¶ But return all of you, and come now; for I shall not find one that is wise among you.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

My days are past, my thoughts were broken off, even the purposes of my heart.

12 Н ощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

They changed the night into day; the light is short because of the darkness.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

If I wait, Sheol is my house; I have made my bed in the darkness.

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

I have said to the pit, Thou art my father; to the worms, my mother, and my sister.

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

And where shall my hope be now? As for my hope, who shall see it?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

They shall go down to the bars of Sheol, and together they shall rest in the dust.