1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

“My spirit is broken, my days are extinguished, The grave is ready for me.

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

“ Surely mockers are with me, And my eye gazes on their provocation.

3 Д ай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

“Lay down, now, a pledge for me with Yourself; Who is there that will be my guarantor?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

“For You have kept their heart from understanding, Therefore You will not exalt them.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

“He who informs against friends for a share of the spoil, The eyes of his children also will languish.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

“But He has made me a byword of the people, And I am one at whom men spit.

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

“My eye has also grown dim because of grief, And all my members are as a shadow.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

“The upright will be appalled at this, And the innocent will stir up himself against the godless.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

“Nevertheless the righteous will hold to his way, And he who has clean hands will grow stronger and stronger.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

“But come again all of you now, For I do not find a wise man among you.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

“My days are past, my plans are torn apart, Even the wishes of my heart.

12 Н ощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

“They make night into day, saying, ‘The light is near,’ in the presence of darkness.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

“If I look for Sheol as my home, I make my bed in the darkness;

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

If I call to the pit, ‘You are my father’; To the worm, ‘my mother and my sister’;

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

Where now is my hope? And who regards my hope?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

“ Will it go down with me to Sheol? Shall we together go down into the dust?”