1 С лед това Давид събра людете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.

Then David numbered the people who were with him and set over them commanders of thousands and commanders of hundreds.

2 И Давид изпрати людете, една трета под началството на Иоава, една трета под началството на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. И царят каза на людете: Непременно ще изляза и аз с вас.

David sent the people out, one third under the command of Joab, one third under the command of Abishai the son of Zeruiah, Joab’s brother, and one third under the command of Ittai the Gittite. And the king said to the people, “I myself will surely go out with you also.”

3 Л юдете, обаче, отговориха: Да не излезеш; защото, ако ние се обърнем на бяг, няма да ги е грижа за нас; ако щат умре и половината от нас, <пак> няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас {Или: понеже има десет хиляди такива каквито сме ние.}, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.

But the people said, “ You should not go out; for if we indeed flee, they will not care about us; even if half of us die, they will not care about us. But you are worth ten thousand of us; therefore now it is better that you be ready to help us from the city.”

4 И царят им каза: Каквото ви се вижда добро ще сторя. И тъй, царят застана на едната страна на портата, а всичките люде излязоха по стотини и по хиляди.

Then the king said to them, “Whatever seems best to you I will do.” So the king stood beside the gate, and all the people went out by hundreds and thousands.

5 Т огава царят заповяда на Иоава, на Ависея и на Итая, казвайки: Пощадете ми младежа Авесалома. И всичките люде чуха, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалома.

The king charged Joab and Abishai and Ittai, saying, “ Deal gently for my sake with the young man Absalom.” And all the people heard when the king charged all the commanders concerning Absalom.

6 И тъй, людете, излязоха на полето против Израиля; и сражението стана в Ефремовия лес.

Then the people went out into the field against Israel, and the battle took place in the forest of Ephraim.

7 И там Израилевите люде бидоха разбити от Давидовите слуги, и в оня ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души;

The people of Israel were defeated there before the servants of David, and the slaughter there that day was great, 20, 000 men.

8 з ащото сражението в тая местност се разпростря по лицето на цялата страна, и в оня ден лесът погълна повече люде отколкото погълна ножа.

For the battle there was spread over the whole countryside, and the forest devoured more people that day than the sword devoured.

9 И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на мъска; и като влезе мъската под гъстите клони на един голям дъб, главата му се хвана в дъба, и той увисна между небето и земята: а мъската мина изпод него.

Now Absalom happened to meet the servants of David. For Absalom was riding on his mule, and the mule went under the thick branches of a great oak. And his head caught fast in the oak, so he was left hanging between heaven and earth, while the mule that was under him kept going.

10 И един човек го видя та извести на Иоава, казвайки: Ето, видях Авесалома увиснал на дъб.

When a certain man saw it, he told Joab and said, “Behold, I saw Absalom hanging in an oak.”

11 А Иоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази там до земята? и аз бих ти дал десет сребърника и един пояс.

Then Joab said to the man who had told him, “Now behold, you saw him! Why then did you not strike him there to the ground? And I would have given you ten pieces of silver and a belt.”

12 А човекът рече на Иоава: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих дигнал ръката си против царския син; защото ние слушахме царят как заповяда на тебе, на Ависея и на Итая, казвайки: Внимавайте всички, никой да се не докосне до младежа Авесалома.

The man said to Joab, “Even if I should receive a thousand pieces of silver in my hand, I would not put out my hand against the king’s son; for in our hearing the king charged you and Abishai and Ittai, saying, ‘ Protect for me the young man Absalom!’

13 И наче, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя, и тогава сам ти би се обърнал против мене.

Otherwise, if I had dealt treacherously against his life (and there is nothing hidden from the king), then you yourself would have stood aloof.”

14 Т огава рече Иоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалома, като беше още жив всред дъба.

Then Joab said, “I will not waste time here with you.” So he took three spears in his hand and thrust them through the heart of Absalom while he was yet alive in the midst of the oak.

15 И десет момъка, Иоавови оръженосци, заобиколиха Авесалома, та го удариха и убиха го.

And ten young men who carried Joab’s armor gathered around and struck Absalom and killed him.

16 Т огава Иоав засвири с тръбата, и людете се върнаха от преследването на Израиля; защото Иоав спря людете.

Then Joab blew the trumpet, and the people returned from pursuing Israel, for Joab restrained the people.

17 И взеха Авесалома та го хвърлиха в един голям ров, вътре в леса, и натрупаха на него много голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си.

They took Absalom and cast him into a deep pit in the forest and erected over him a very great heap of stones. And all Israel fled, each to his tent.

18 А Авесалом, когато беше още жив, бе взел и издигнал за себе си стълба, който е в царската долина; защото си рече: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба по своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.

Now Absalom in his lifetime had taken and set up for himself a pillar which is in the King’s Valley, for he said, “ I have no son to preserve my name.” So he named the pillar after his own name, and it is called Absalom’s Monument to this day. David Is Grief-stricken

19 Т огава рече Ахимаас, Садоковият син: Да се завтека сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му.

Then Ahimaaz the son of Zadok said, “Please let me run and bring the king news that the Lord has freed him from the hand of his enemies.”

20 А Иоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш известител; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.

But Joab said to him, “You are not the man to carry news this day, but you shall carry news another day; however, you shall carry no news today because the king’s son is dead.”

21 Т огава рече Иоав на Хусина: Иди, извести на царя каквото си видял. И Хусина се поклони на Иоава и се завтече.

Then Joab said to the Cushite, “Go, tell the king what you have seen.” So the Cushite bowed to Joab and ran.

22 Т огава Ахимаас, Садоковият син, рече пак на Иоава: Но каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след Хусина. А Иоав му рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?

Now Ahimaaz the son of Zadok said once more to Joab, “But whatever happens, please let me also run after the Cushite.” And Joab said, “Why would you run, my son, since you will have no reward for going?”

23 & lt;Но той пак рече:> Но каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му рече: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път, и замина Хусина.

“But whatever happens,” he said, “I will run.” So he said to him, “Run.” Then Ahimaaz ran by way of the plain and passed up the Cushite.

24 А Давид седеше между двете порти; и стража се изкачи на покрива на портата към стената, и като подигна очи видя, и, ето, един човек тичаше сам.

Now David was sitting between the two gates; and the watchman went up to the roof of the gate by the wall, and raised his eyes and looked, and behold, a man running by himself.

25 И стражът извика и извести на царя. А царят рече: Щом е сам, има известия в устата му. И той притичваше и се приближаваше.

The watchman called and told the king. And the king said, “If he is by himself there is good news in his mouth.” And he came nearer and nearer.

26 П осле стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето <още един> човек, който тича сам. И рече царят: И той носи известия.

Then the watchman saw another man running; and the watchman called to the gatekeeper and said, “Behold, another man running by himself.” And the king said, “This one also is bringing good news.”

27 И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. И рече царят: Добър човек е той, и иде с добри известия.

The watchman said, “I think the running of the first one is like the running of Ahimaaz the son of Zadok.” And the king said, “ This is a good man and comes with good news.”

28 И Ахимаас извика та рече на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и рече: Благословен да бъде Господ твоят Бог, Който предаде човеците, които подигнаха ръка против господаря ми царя.

Ahimaaz called and said to the king, “ All is well.” And he prostrated himself before the king with his face to the ground. And he said, “ Blessed is the Lord your God, who has delivered up the men who lifted their hands against my lord the king.”

29 И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Иоав изпрати царския слуга, мене слугата ти, видях едно голямо смущение, но не знаех що беше.

The king said, “ Is it well with the young man Absalom?” And Ahimaaz answered, “When Joab sent the king’s servant, and your servant, I saw a great tumult, but I did not know what it was.”

30 И рече царят: Обърни се та застани тук. И той се обърна та застана.

Then the king said, “Turn aside and stand here.” So he turned aside and stood still.

31 И , ето, дойде Хусина. И рече Хусина: Известия, господарю мой царю! защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе.

Behold, the Cushite arrived, and the Cushite said, “Let my lord the king receive good news, for the Lord has freed you this day from the hand of all those who rose up against you.”

32 И царят рече на Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми царя, и всички, които се подигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж!

Then the king said to the Cushite, “ Is it well with the young man Absalom?” And the Cushite answered, “ Let the enemies of my lord the king, and all who rise up against you for evil, be as that young man!”

33 И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!

The king was deeply moved and went up to the chamber over the gate and wept. And thus he said as he walked, “ O my son Absalom, my son, my son Absalom! Would I had died instead of you, O Absalom, my son, my son!”