1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.

Now a certain woman of the wives of the sons of the prophets cried out to Elisha, “Your servant my husband is dead, and you know that your servant feared the Lord; and the creditor has come to take my two children to be his slaves.”

2 И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.

Elisha said to her, “What shall I do for you? Tell me, what do you have in the house?” And she said, “Your maidservant has nothing in the house except a jar of oil.”

3 И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, заеми не малко.

Then he said, “Go, borrow vessels at large for yourself from all your neighbors, even empty vessels; do not get a few.

4 С етне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай <от маслото> във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.

And you shall go in and shut the door behind you and your sons, and pour out into all these vessels, and you shall set aside what is full.”

5 И тъй, тя си отиде от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха <съдовете> при нея, а тя наливаше.

So she went from him and shut the door behind her and her sons; they were bringing the vessels to her and she poured.

6 И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

When the vessels were full, she said to her son, “Bring me another vessel.” And he said to her, “There is not one vessel more.” And the oil stopped.

7 Т огава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

Then she came and told the man of God. And he said, “Go, sell the oil and pay your debt, and you and your sons can live on the rest.” The Shunammite Woman

8 И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.

Now there came a day when Elisha passed over to Shunem, where there was a prominent woman, and she persuaded him to eat food. And so it was, as often as he passed by, he turned in there to eat food.

9 С етне <жената> рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.

She said to her husband, “Behold now, I perceive that this is a holy man of God passing by us continually.

10 Д а направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.

Please, let us make a little walled upper chamber and let us set a bed for him there, and a table and a chair and a lampstand; and it shall be, when he comes to us, that he can turn in there.”

11 И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,

One day he came there and turned in to the upper chamber and rested.

12 р ече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

Then he said to Gehazi his servant, “Call this Shunammite.” And when he had called her, she stood before him.

13 И рече на <Гиезия>: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.

He said to him, “Say now to her, ‘Behold, you have been careful for us with all this care; what can I do for you? Would you be spoken for to the king or to the captain of the army?’” And she answered, “I live among my own people.”

14 Т огава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.

So he said, “What then is to be done for her?” And Gehazi answered, “Truly she has no son and her husband is old.”

15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

He said, “Call her.” When he had called her, she stood in the doorway.

16 И <Елисей й> рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

Then he said, “ At this season next year you will embrace a son.” And she said, “No, my lord, O man of God, do not lie to your maidservant.”

17 Н о жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.

The woman conceived and bore a son at that season the next year, as Elisha had said to her. The Shunammite’s Son

18 И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

When the child was grown, the day came that he went out to his father to the reapers.

19 И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на <един от> момците: Занеси го при майка му.

He said to his father, “My head, my head.” And he said to his servant, “Carry him to his mother.”

20 И като го взе занесе го при майка му; и <детето> седя на коленете й до пладне, и тогава умря.

When he had taken him and brought him to his mother, he sat on her lap until noon, and then died.

21 И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

She went up and laid him on the bed of the man of God, and shut the door behind him and went out.

22 Т огава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

Then she called to her husband and said, “Please send me one of the servants and one of the donkeys, that I may run to the man of God and return.”

23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

He said, “Why will you go to him today? It is neither new moon nor sabbath.” And she said, “ It will be well.”

24 Т огава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

Then she saddled a donkey and said to her servant, “Drive and go forward; do not slow down the pace for me unless I tell you.”

25 И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

So she went and came to the man of God to Mount Carmel. When the man of God saw her at a distance, he said to Gehazi his servant, “Behold, there is the Shunammite.

26 С ега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

Please run now to meet her and say to her, ‘Is it well with you? Is it well with your husband? Is it well with the child?’” And she answered, “It is well.”

27 А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил <причината> от мене, и не ми я е явил.

When she came to the man of God to the hill, she caught hold of his feet. And Gehazi came near to push her away; but the man of God said, “Let her alone, for her soul is troubled within her; and the Lord has hidden it from me and has not told me.”

28 А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

Then she said, “Did I ask for a son from my lord? Did I not say, ‘ Do not deceive me’?”

29 Т огава <Елисей> рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

Then he said to Gehazi, “ Gird up your loins and take my staff in your hand, and go your way; if you meet any man, do not salute him, and if anyone salutes you, do not answer him; and lay my staff on the lad’s face.”

30 А майката на детето рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

The mother of the lad said, “ As the Lord lives and as you yourself live, I will not leave you.” And he arose and followed her.

31 А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди.

Then Gehazi passed on before them and laid the staff on the lad’s face, but there was no sound or response. So he returned to meet him and told him, “The lad has not awakened.”

32 И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

When Elisha came into the house, behold the lad was dead and laid on his bed.

33 В лезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.

So he entered and shut the door behind them both and prayed to the Lord.

34 Т огава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

And he went up and lay on the child, and put his mouth on his mouth and his eyes on his eyes and his hands on his hands, and he stretched himself on him; and the flesh of the child became warm.

35 П осле се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава <пак> се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

Then he returned and walked in the house once back and forth, and went up and stretched himself on him; and the lad sneezed seven times and the lad opened his eyes.

36 И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

He called Gehazi and said, “Call this Shunammite.” So he called her. And when she came in to him, he said, “Take up your son.”

37 И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.

Then she went in and fell at his feet and bowed herself to the ground, and she took up her son and went out. The Poisonous Stew

38 П ак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, <та го слушаха>, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.

When Elisha returned to Gilgal, there was a famine in the land. As the sons of the prophets were sitting before him, he said to his servant, “ Put on the large pot and boil stew for the sons of the prophets.”

39 З атова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, <че са отровни>.

Then one went out into the field to gather herbs, and found a wild vine and gathered from it his lap full of wild gourds, and came and sliced them into the pot of stew, for they did not know what they were.

40 П осле сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.

So they poured it out for the men to eat. And as they were eating of the stew, they cried out and said, “O man of God, there is death in the pot.” And they were unable to eat.

41 А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.

But he said, “Now bring meal.” He threw it into the pot and said, “Pour it out for the people that they may eat.” Then there was no harm in the pot.

42 В това време един човек от Ваалсалиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.

Now a man came from Baal-shalishah, and brought the man of God bread of the first fruits, twenty loaves of barley and fresh ears of grain in his sack. And he said, “ Give them to the people that they may eat.”

43 И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят, и ще остане излишък.

His attendant said, “What, will I set this before a hundred men?” But he said, “Give them to the people that they may eat, for thus says the Lord, ‘They shall eat and have some left over.’”

44 Т огава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.

So he set it before them, and they ate and had some left over, according to the word of the Lord.