1 П одир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях?

Now it came about after the death of Joshua that the sons of Israel inquired of the Lord, saying, “Who shall go up first for us against the Canaanites, to fight against them?”

2 И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му.

The Lord said, “ Judah shall go up; behold, I have given the land into his hand.”

3 Т огава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него.

Then Judah said to Simeon his brother, “Come up with me into the territory allotted me, that we may fight against the Canaanites; and I in turn will go with you into the territory allotted you.” So Simeon went with him.

4 Ю да, прочее, възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях във Везек десет хиляди мъже.

Judah went up, and the Lord gave the Canaanites and the Perizzites into their hands, and they defeated ten thousand men at Bezek.

5 И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

They found Adoni-bezek in Bezek and fought against him, and they defeated the Canaanites and the Perizzites.

6 А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.

But Adoni-bezek fled; and they pursued him and caught him and cut off his thumbs and big toes.

7 И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали <трохи> под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря.

Adoni-bezek said, “Seventy kings with their thumbs and their big toes cut off used to gather up scraps under my table; as I have done, so God has repaid me.” So they brought him to Jerusalem and he died there.

8 И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завладяха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън.

Then the sons of Judah fought against Jerusalem and captured it and struck it with the edge of the sword and set the city on fire.

9 П одир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни.

Afterward the sons of Judah went down to fight against the Canaanites living in the hill country and in the Negev and in the lowland.

10 Ю да отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;

So Judah went against the Canaanites who lived in Hebron (now the name of Hebron formerly was Kiriath-arba); and they struck Sheshai and Ahiman and Talmai. Capture of Other Cities

11 и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер).

Then from there he went against the inhabitants of Debir (now the name of Debir formerly was Kiriath-sepher).

12 И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

And Caleb said, “The one who attacks Kiriath-sepher and captures it, I will even give him my daughter Achsah for a wife.”

13 И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

Othniel the son of Kenaz, Caleb’s younger brother, captured it; so he gave him his daughter Achsah for a wife.

14 И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

Then it came about when she came to him, that she persuaded him to ask her father for a field. Then she alighted from her donkey, and Caleb said to her, “What do you want?”

15 А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде горните извори и долните извори.

She said to him, “Give me a blessing, since you have given me the land of the Negev, give me also springs of water.” So Caleb gave her the upper springs and the lower springs.

16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете.

The descendants of the Kenite, Moses’ father-in-law, went up from the city of palms with the sons of Judah, to the wilderness of Judah which is in the south of Arad; and they went and lived with the people.

17 Т огава Юда отиде с брата си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма.

Then Judah went with Simeon his brother, and they struck the Canaanites living in Zephath, and utterly destroyed it. So the name of the city was called Hormah.

18 Ю да завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

And Judah took Gaza with its territory and Ashkelon with its territory and Ekron with its territory.

19 Г оспод беше с Юда; и той изгони <жителите на> хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

Now the Lord was with Judah, and they took possession of the hill country; but they could not drive out the inhabitants of the valley because they had iron chariots.

20 И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове.

Then they gave Hebron to Caleb, as Moses had promised; and he drove out from there the three sons of Anak.

21 А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, <както живеят и> до днес.

But the sons of Benjamin did not drive out the Jebusites who lived in Jerusalem; so the Jebusites have lived with the sons of Benjamin in Jerusalem to this day.

22 С ъщо и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

Likewise the house of Joseph went up against Bethel, and the Lord was with them.

23 И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).

The house of Joseph spied out Bethel ( now the name of the city was formerly Luz).

24 И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.

The spies saw a man coming out of the city and they said to him, “Please show us the entrance to the city and we will treat you kindly.”

25 И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

So he showed them the entrance to the city, and they struck the city with the edge of the sword, but they let the man and all his family go free.

26 И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.

The man went into the land of the Hittites and built a city and named it Luz which is its name to this day. Places Not Conquered

27 М анасия не изгони <жителите на> Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

But Manasseh did not take possession of Beth-shean and its villages, or Taanach and its villages, or the inhabitants of Dor and its villages, or the inhabitants of Ibleam and its villages, or the inhabitants of Megiddo and its villages; so the Canaanites persisted in living in that land.

28 А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.

It came about when Israel became strong, that they put the Canaanites to forced labor, but they did not drive them out completely.

29 Н ито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.

Ephraim did not drive out the Canaanites who were living in Gezer; so the Canaanites lived in Gezer among them.

30 З авулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

Zebulun did not drive out the inhabitants of Kitron, or the inhabitants of Nahalol; so the Canaanites lived among them and became subject to forced labor.

31 А сир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

Asher did not drive out the inhabitants of Acco, or the inhabitants of Sidon, or of Ahlab, or of Achzib, or of Helbah, or of Aphik, or of Rehob.

32 н о асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

So the Asherites lived among the Canaanites, the inhabitants of the land; for they did not drive them out.

33 Н ефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.

Naphtali did not drive out the inhabitants of Beth-shemesh, or the inhabitants of Beth-anath, but lived among the Canaanites, the inhabitants of the land; and the inhabitants of Beth-shemesh and Beth-anath became forced labor for them.

34 И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;

Then the Amorites forced the sons of Dan into the hill country, for they did not allow them to come down to the valley;

35 н о аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.

yet the Amorites persisted in living in Mount Heres, in Aijalon and in Shaalbim; but when the power of the house of Joseph grew strong, they became forced labor.

36 А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.

The border of the Amorites ran from the ascent of Akrabbim, from Sela and upward.