1 В онова време нямаше цар в Израиля; и в ония дни Дановото племе си търсеше притежание, гдето да се засели, защото до оня ден не беше им се паднало наследство между Израилевите племена.

In those days there was no king of Israel; and in those days the tribe of the Danites was seeking an inheritance for themselves to live in, for until that day an inheritance had not been allotted to them as a possession among the tribes of Israel.

2 И данците изпратиха от рода си петима мъже от цялото си число, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изследват, като им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха,

So the sons of Dan sent from their family five men out of their whole number, valiant men from Zorah and Eshtaol, to spy out the land and to search it; and they said to them, “Go, search the land.” And they came to the hill country of Ephraim, to the house of Micah, and lodged there.

3 & lt;защото>, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левитин и свърнаха там та му казаха: Кой те доведе тук? и що правиш на това място? и какво ти се пада тук?

When they were near the house of Micah, they recognized the voice of the young man, the Levite; and they turned aside there and said to him, “Who brought you here? And what are you doing in this place ? And what do you have here?”

4 А той им рече: Така и така ми направи Михей, и пазари ме, та му станах свещеник.

He said to them, “Thus and so has Micah done to me, and he has hired me and I have become his priest.”

5 И те му рекоха: Молим, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътешествието, по което отиваме.

They said to him, “Inquire of God, please, that we may know whether our way on which we are going will be prosperous.”

6 А свещеникът им каза: Идете с мир; пътешествието, по което отивате, е пред Господа.

The priest said to them, “Go in peace; your way in which you are going has the Lord’s approval.”

7 Т огава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаис, видяха, че людете в него живееха безгрижно, както сидонците, спокойно и без страх, защото нямаше в земята властелин, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците, и нямаха сношение с никого.

Then the five men departed and came to Laish and saw the people who were in it living in security, after the manner of the Sidonians, quiet and secure; for there was no ruler humiliating them for anything in the land, and they were far from the Sidonians and had no dealings with anyone.

8 Т е, прочее, се върнаха при братята си в Сарая и Естаол; и братята им рекоха: Какво <ще кажете> вие?

When they came back to their brothers at Zorah and Eshtaol, their brothers said to them, “What do you report ?”

9 А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и, ето, много е добра. Вие <още> седите ли? Не се обленявайте да идете и влезете, за да завладеете земята.

They said, “Arise, and let us go up against them; for we have seen the land, and behold, it is very good. And will you sit still? Do not delay to go, to enter, to possess the land.

10 К ато отидете ще намерите люде, които живеят безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни), земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.

When you enter, you will come to a secure people with a spacious land; for God has given it into your hand, a place where there is no lack of anything that is on the earth.”

11 И тъй, потеглиха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестстотин мъже препасани с войнишки оръжия.

Then from the family of the Danites, from Zorah and from Eshtaol, six hundred men armed with weapons of war set out.

12 И отивайки, те разположиха стан у Кириатиарим в Юда; за това нарекоха онова място Маханедан {Т.е., Данов стан.}, <както се казва и> до днес; ето то се намира зад Кириатиарим.

They went up and camped at Kiriath-jearim in Judah. Therefore they called that place Mahaneh-dan to this day; behold, it is west of Kiriath-jearim.

13 И от там преминаха в Ефремовата хълмиста земя та дойдоха до Михеевата къща.

They passed from there to the hill country of Ephraim and came to the house of Micah. Danites Take Micah’s Idols

14 Т огава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, проговориха, казвайки на братята си: Знаете ли, че в тия къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Сега, прочее, размислете, какво трябва да направите.

Then the five men who went to spy out the country of Laish said to their kinsmen, “Do you know that there are in these houses an ephod and household idols and a graven image and a molten image? Now therefore, consider what you should do.”

15 И така, те се отбиха там, та отидоха в къщата на младия левитин (<ще каже>, в Михеевата къща) и го поздравиха.

They turned aside there and came to the house of the young man, the Levite, to the house of Micah, and asked him of his welfare.

16 И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата.

The six hundred men armed with their weapons of war, who were of the sons of Dan, stood by the entrance of the gate.

17 Т огава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.

Now the five men who went to spy out the land went up and entered there, and took the graven image and the ephod and household idols and the molten image, while the priest stood by the entrance of the gate with the six hundred men armed with weapons of war.

18 И когато влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?

When these went into Micah’s house and took the graven image, the ephod and household idols and the molten image, the priest said to them, “What are you doing?”

19 А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля?

They said to him, “Be silent, put your hand over your mouth and come with us, and be to us a father and a priest. Is it better for you to be a priest to the house of one man, or to be priest to a tribe and a family in Israel?”

20 Н а това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода, домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете.

The priest’s heart was glad, and he took the ephod and household idols and the graven image and went among the people.

21 И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си децата и добитъка и по-скъпите си вещи.

Then they turned and departed, and put the little ones and the livestock and the valuables in front of them.

22 К огато те се бяха отдалечили от Михеевата къща, човеците от къщите съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците.

When they had gone some distance from the house of Micah, the men who were in the houses near Micah’s house assembled and overtook the sons of Dan.

23 И като извикаха на данците, тия обърнаха лицата си та рекоха на Михея: Що ти е та си събрал при себе си такова множество?

They cried to the sons of Dan, who turned around and said to Micah, “What is the matter with you, that you have assembled together?”

24 А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що повече ми остава? Как, прочее, ми казвате: Що ти е?

He said, “You have taken away my gods which I made, and the priest, and have gone away, and what do I have besides? So how can you say to me, ‘What is the matter with you?’”

25 А данците му рекоха: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та изгубиш живота си и живота на домашните си.

The sons of Dan said to him, “Do not let your voice be heard among us, or else fierce men will fall upon you and you will lose your life, with the lives of your household.”

26 И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се та дойде у дома си.

So the sons of Dan went on their way; and when Micah saw that they were too strong for him, he turned and went back to his house.

27 Т е, прочее, взеха това, що беше направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис, при люде спокойни и живеещи без страх; и поразиха ги с острото на ножа и изгориха града с огън.

Then they took what Micah had made and the priest who had belonged to him, and came to Laish, to a people quiet and secure, and struck them with the edge of the sword; and they burned the city with fire.

28 И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон, и те нямаха сношения с никого. Градът бе в долината до Вет-реов; и те го съградиха <изново> и се заселиха в него.

And there was no one to deliver them, because it was far from Sidon and they had no dealings with anyone, and it was in the valley which is near Beth-rehob. And they rebuilt the city and lived in it.

29 И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израиля; а по-напред името на града беше Лаис.

They called the name of the city Dan, after the name of Dan their father who was born in Israel; however, the name of the city formerly was Laish.

30 Т огава данците си поставиха изваяния идол; а Иоанатан, син на Гирсона, син на Моисея, - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята {Т.е., като представена от Божия ковчег.} се плени.

The sons of Dan set up for themselves the graven image; and Jonathan, the son of Gershom, the son of Manasseh, he and his sons were priests to the tribe of the Danites until the day of the captivity of the land.

31 Т ака те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който оставаше там през цялото време, когато Божият дом беше в Сило.

So they set up for themselves Micah’s graven image which he had made, all the time that the house of God was at Shiloh.