1 В това време Самуил умря; и целият Израил се събра та го оплакаха, и погребаха го в къщата му в Рама. И Давид стана та слезе в пустинята Фаран.

Then Samuel died; and all Israel gathered together and mourned for him, and buried him at his house in Ramah. And David arose and went down to the wilderness of Paran. Nabal and Abigail

2 И имаше в Маон един човек, чиято работа беше на Кармил; и тоя човек беше много богат, и имаше три хиляди овци и хиляда кози; и стрижеше овците си на Кармил.

Now there was a man in Maon whose business was in Carmel; and the man was very rich, and he had three thousand sheep and a thousand goats. And it came about while he was shearing his sheep in Carmel

3 И мето на човека беше Навал, а името на жена му Авигея; и жената беше благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род {Или: С кучешки нрави.}.

(now the man’s name was Nabal, and his wife’s name was Abigail. And the woman was intelligent and beautiful in appearance, but the man was harsh and evil in his dealings, and he was a Calebite),

4 И като чу Давид в пустинята как Навал стрижел овците си,

that David heard in the wilderness that Nabal was shearing his sheep.

5 и зпрати десет момъка; и Давид каза на момците: Качете се на Кармил та идете при Навала, и поздравете го от мое име като кажете:

So David sent ten young men; and David said to the young men, “Go up to Carmel, visit Nabal and greet him in my name;

6 З дравей! мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко що имаш!

and thus you shall say, ‘ Have a long life, peace be to you, and peace be to your house, and peace be to all that you have.

7 И сега чух, че си имал стригачи; ето, не повредихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.

Now I have heard that you have shearers; now your shepherds have been with us and we have not insulted them, nor have they missed anything all the days they were in Carmel.

8 П опитай момците си, и ще ти кажат. Прочее, нека придобият <моите> момци твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме; дай, моля, на слугите си и на сина си Давида каквото ти дава ръка.

Ask your young men and they will tell you. Therefore let my young men find favor in your eyes, for we have come on a festive day. Please give whatever you find at hand to your servants and to your son David.’”

9 И тъй, Давидовите момци дойдоха та говориха на Навала според всички тия думи от името на Давида, - и млъкнаха.

When David’s young men came, they spoke to Nabal according to all these words in David’s name; then they waited.

10 Н о Навал отговори на Давидовите слуги, казвайки: Кой е Давид? и кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат всеки от господаря си.

But Nabal answered David’s servants and said, “ Who is David? And who is the son of Jesse? There are many servants today who are each breaking away from his master.

11 И така, да взема ли хляба си, и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, та да ги дам на човеци, които не знам от къде са?

Shall I then take my bread and my water and my meat that I have slaughtered for my shearers, and give it to men whose origin I do not know?”

12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, та си отидоха, и като дойдоха известиха на <Давида> всички тия думи.

So David’s young men retraced their way and went back; and they came and told him according to all these words.

13 Т огава Давид каза на мъжете си: Препашете всеки меча си; и препасаха всеки меча си; така и Давид препаса меча си; и излязоха подир Давида около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.

David said to his men, “Each of you gird on his sword.” So each man girded on his sword. And David also girded on his sword, and about four hundred men went up behind David while two hundred stayed with the baggage.

14 А един от момците извести на Наваловата жена Авигея, казвайки: Ето, Давид прати човеци от пустинята за да поздравят нашия господар; а той се спусна върху тях.

But one of the young men told Abigail, Nabal’s wife, saying, “Behold, David sent messengers from the wilderness to greet our master, and he scorned them.

15 Н о тия мъже бяха много добри към нас; ние не бяхме повредени, нито изгубихме нещо, докато дружехме с тях, когато бяхме в полето;

Yet the men were very good to us, and we were not insulted, nor did we miss anything as long as we went about with them, while we were in the fields.

16 т е бяха като стена около нас и денем и нощем през всичкото време, докато бяхме с тях и пасяхме овците.

They were a wall to us both by night and by day, all the time we were with them tending the sheep.

17 П рочее, знай това и размисли, какво ще направиш; защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом; понеже той е толкоз злонрав човек, щото никой не може да му продума.

Now therefore, know and consider what you should do, for evil is plotted against our master and against all his household; and he is such a worthless man that no one can speak to him.” Abigail Intercedes

18 Т огава Авигея побърза та взе двеста хляба, два меха вино, пет сготвени овци, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини, и ги натовари на осли.

Then Abigail hurried and took two hundred loaves of bread and two jugs of wine and five sheep already prepared and five measures of roasted grain and a hundred clusters of raisins and two hundred cakes of figs, and loaded them on donkeys.

19 И рече на момчетата си: Вървете пред мене; ето аз ида след вас. Но на мъжа си Навала не каза нищо.

She said to her young men, “ Go on before me; behold, I am coming after you.” But she did not tell her husband Nabal.

20 И като седеше тя на осела и слизаше под сянката на гората, ето, Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.

It came about as she was riding on her donkey and coming down by the hidden part of the mountain, that behold, David and his men were coming down toward her; so she met them.

21 А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко що имаше тоз човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко що имаше; но пак той ми въздаде зло за добро.

Now David had said, “Surely in vain I have guarded all that this man has in the wilderness, so that nothing was missed of all that belonged to him; and he has returned me evil for good.

22 Т ака да направи Бог на Давидовите неприятели, да! и повече да притури, ако до утрешната зора оставя едно мъжко {Еврейски: Пикаещ в стена.} от всичко що е негово.

May God do so to the enemies of David, and more also, if by morning I leave as much as one male of any who belong to him.”

23 И Авигея, като видя Давида побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лицето си, та се поклони до земята.

When Abigail saw David, she hurried and dismounted from her donkey, and fell on her face before David and bowed herself to the ground.

24 И , като припадна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си.

She fell at his feet and said, “On me alone, my lord, be the blame. And please let your maidservant speak to you, and listen to the words of your maidservant.

25 М оля, нека господарят ми не обръща никакво внимание на тоя злонрав човек Навала; защото каквото е името му такъв е и той; Навал {Т.е., Безумен.} е името му, и безумие <обитава> в него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.

Please do not let my lord pay attention to this worthless man, Nabal, for as his name is, so is he. Nabal is his name and folly is with him; but I your maidservant did not see the young men of my lord whom you sent.

26 С ега, прочее, господарю мой, <в името> на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ти, то вразите ти, и тия, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навала.

“Now therefore, my lord, as the Lord lives, and as your soul lives, since the Lord has restrained you from shedding blood, and from avenging yourself by your own hand, now then let your enemies and those who seek evil against my lord, be as Nabal.

27 И сега тоя подарък {Еврейски: това благословение.}, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.

Now let this gift which your maidservant has brought to my lord be given to the young men who accompany my lord.

28 П рости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми твърд дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога.

Please forgive the transgression of your maidservant; for the Lord will certainly make for my lord an enduring house, because my lord is fighting the battles of the Lord, and evil will not be found in you all your days.

29 И при все, че се е дигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като отсред прашка.

Should anyone rise up to pursue you and to seek your life, then the life of my lord shall be bound in the bundle of the living with the Lord your God; but the lives of your enemies He will sling out as from the hollow of a sling.

30 И когато Господ постъпи към господаря ми според всичките благости, които е говорил за тебе, и те постави управител над Израиля,

And when the Lord does for my lord according to all the good that He has spoken concerning you, and appoints you ruler over Israel,

31 т огава това не ще ти бъде <причина за> съжаление, нито <причина> да се спъва сърцето на господаря ми, гдето си пролял невинна кръв, или гдето господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си.

this will not cause grief or a troubled heart to my lord, both by having shed blood without cause and by my lord having avenged himself. When the Lord deals well with my lord, then remember your maidservant.”

32 Т огава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш;

Then David said to Abigail, “ Blessed be the Lord God of Israel, who sent you this day to meet me,

33 и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми.

and blessed be your discernment, and blessed be you, who have kept me this day from bloodshed and from avenging myself by my own hand.

34 З ащото действително, <заклевам се> в живота на Господа Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навала нито едно мъжко.

Nevertheless, as the Lord God of Israel lives, who has restrained me from harming you, unless you had come quickly to meet me, surely there would not have been left to Nabal until the morning light as much as one male.”

35 И така Давид взе от ръката й онова, що му бе донесла; и рече й: Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех.

So David received from her hand what she had brought him and said to her, “ Go up to your house in peace. See, I have listened to you and granted your request.”

36 А Авигея дойде при Навала, и, ето, той имаше в дома си гощавка, като царска гощавка; и Наваловото сърце беше весело в него, понеже той беше крайно пиян, затова, до утрешната зора тя не му извести нищо, ни малко, ни много.

Then Abigail came to Nabal, and behold, he was holding a feast in his house, like the feast of a king. And Nabal’s heart was merry within him, for he was very drunk; so she did not tell him anything at all until the morning light.

37 Н о на утринта, като изтрезня Навал, жена му му разказа тия работи; и сърцето му примря в него, и той стана като камък.

But in the morning, when the wine had gone out of Nabal, his wife told him these things, and his heart died within him so that he became as a stone.

38 И около десет дена подир това Господ порази Навала, та умря.

About ten days later, the Lord struck Nabal and he died. David Marries Abigail

39 А когато чу Давид, че умрял Навал, рече: Благословен да бъде Господ, Който отсъди съдбата ми за обидата ми от Навала, и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навала върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.

When David heard that Nabal was dead, he said, “Blessed be the Lord, who has pleaded the cause of my reproach from the hand of Nabal and has kept back His servant from evil. The Lord has also returned the evildoing of Nabal on his own head.” Then David sent a proposal to Abigail, to take her as his wife.

40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, говориха й казвайки: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.

When the servants of David came to Abigail at Carmel, they spoke to her, saying, “David has sent us to you to take you as his wife.”

41 И тя стана та се поклони с лицето си до земята и рече: Ето, слугинята ти е служителка да мие нозете на господаревите си слуги.

She arose and bowed with her face to the ground and said, “Behold, your maidservant is a maid to wash the feet of my lord’s servants.”

42 Т огава Авигея побърза та стана и се качи на осел, заедно с пет нейни момичета, които отиваха подир нея; и отиде след пратениците на Давида, и му стана жена.

Then Abigail quickly arose, and rode on a donkey, with her five maidens who attended her; and she followed the messengers of David and became his wife.

43 Д авид взе още и Ахиноам от Езраел; и тия двете му станаха жени.

David had also taken Ahinoam of Jezreel, and they both became his wives.

44 А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтия Лаисовия син, който беше от Галим.

Now Saul had given Michal his daughter, David’s wife, to Palti the son of Laish, who was from Gallim.