1 П рочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

Therefore when the Lord knew that the Pharisees had heard that Jesus was making and baptizing more disciples than John

2 ( не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

(although Jesus Himself was not baptizing, but His disciples were),

3 н апусна Юдея и отиде пак в Галилея.

He left Judea and went away again into Galilee.

4 И трябваше да мине през Самария.

And He had to pass through Samaria.

5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

So He came to a city of Samaria called Sychar, near the parcel of ground that Jacob gave to his son Joseph;

6 Т ам беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

and Jacob’s well was there. So Jesus, being wearied from His journey, was sitting thus by the well. It was about the sixth hour. The Woman of Samaria

7 Д охожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

There came a woman of Samaria to draw water. Jesus said to her, “Give Me a drink.”

8 ( Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

For His disciples had gone away into the city to buy food.

9 В прочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

Therefore the Samaritan woman said to Him, “How is it that You, being a Jew, ask me for a drink since I am a Samaritan woman?” (For Jews have no dealings with Samaritans.)

10 И сус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

Jesus answered and said to her, “If you knew the gift of God, and who it is who says to you, ‘Give Me a drink,’ you would have asked Him, and He would have given you living water.”

11 К азва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

She said to Him, “ Sir, You have nothing to draw with and the well is deep; where then do You get that living water?

12 Н има си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

You are not greater than our father Jacob, are You, who gave us the well, and drank of it himself and his sons and his cattle?”

13 И сус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

Jesus answered and said to her, “Everyone who drinks of this water will thirst again;

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

but whoever drinks of the water that I will give him shall never thirst; but the water that I will give him will become in him a well of water springing up to eternal life.”

15 К азва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

The woman said to Him, “ Sir, give me this water, so I will not be thirsty nor come all the way here to draw.”

16 К азва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

He said to her, “Go, call your husband and come here.”

17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

The woman answered and said, “I have no husband.” Jesus said to her, “You have correctly said, ‘I have no husband’;

18 з ащото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

for you have had five husbands, and the one whom you now have is not your husband; this you have said truly.”

19 К азва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

The woman said to Him, “ Sir, I perceive that You are a prophet.

20 Н ашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

Our fathers worshiped in this mountain, and you people say that in Jerusalem is the place where men ought to worship.”

21 К азва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

Jesus said to her, “Woman, believe Me, an hour is coming when neither in this mountain nor in Jerusalem will you worship the Father.

22 В ие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

You worship what you do not know; we worship what we know, for salvation is from the Jews.

23 Н о иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

But an hour is coming, and now is, when the true worshipers will worship the Father in spirit and truth; for such people the Father seeks to be His worshipers.

24 Б ог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

God is spirit, and those who worship Him must worship in spirit and truth.”

25 К азва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

The woman said to Him, “I know that Messiah is coming ( He who is called Christ); when that One comes, He will declare all things to us.”

26 К азва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.

Jesus said to her, “ I who speak to you am He.”

27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

At this point His disciples came, and they were amazed that He had been speaking with a woman, yet no one said, “What do You seek?” or, “Why do You speak with her?”

28 Т огава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

So the woman left her waterpot, and went into the city and said to the men,

29 Д ойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

“Come, see a man who told me all the things that I have done; this is not the Christ, is it?”

30 Т е излязоха от града и отиваха към Него.

They went out of the city, and were coming to Him.

31 М ежду това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.

Meanwhile the disciples were urging Him, saying, “ Rabbi, eat.”

32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

But He said to them, “I have food to eat that you do not know about.”

33 З атова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?

So the disciples were saying to one another, “No one brought Him anything to eat, did he?”

34 К азва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

Jesus said to them, “My food is to do the will of Him who sent Me and to accomplish His work.

35 Н е казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

Do you not say, ‘There are yet four months, and then comes the harvest’? Behold, I say to you, lift up your eyes and look on the fields, that they are white for harvest.

36 К ойто жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

Already he who reaps is receiving wages and is gathering fruit for life eternal; so that he who sows and he who reaps may rejoice together.

37 З ащото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

For in this case the saying is true, ‘ One sows and another reaps.’

38 А з ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.

I sent you to reap that for which you have not labored; others have labored and you have entered into their labor.” The Samaritans

39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

From that city many of the Samaritans believed in Him because of the word of the woman who testified, “ He told me all the things that I have done.”

40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

So when the Samaritans came to Jesus, they were asking Him to stay with them; and He stayed there two days.

41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

Many more believed because of His word;

42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.

and they were saying to the woman, “It is no longer because of what you said that we believe, for we have heard for ourselves and know that this One is indeed the Savior of the world.”

43 С лед два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.

After the two days He went forth from there into Galilee.

44 З ащото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

For Jesus Himself testified that a prophet has no honor in his own country.

45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

So when He came to Galilee, the Galileans received Him, having seen all the things that He did in Jerusalem at the feast; for they themselves also went to the feast. Healing a Nobleman’s Son

46 П рочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

Therefore He came again to Cana of Galilee where He had made the water wine. And there was a royal official whose son was sick at Capernaum.

47 Т ой, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

When he heard that Jesus had come out of Judea into Galilee, he went to Him and was imploring Him to come down and heal his son; for he was at the point of death.

48 Т огава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

So Jesus said to him, “Unless you people see signs and wonders, you simply will not believe.”

49 Ц арският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

The royal official said to Him, “ Sir, come down before my child dies.”

50 К аза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

Jesus said to him, “ Go; your son lives.” The man believed the word that Jesus spoke to him and started off.

51 И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

As he was now going down, his slaves met him, saying that his son was living.

52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

So he inquired of them the hour when he began to get better. Then they said to him, “Yesterday at the seventh hour the fever left him.”

53 И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

So the father knew that it was at that hour in which Jesus said to him, “Your son lives”; and he himself believed and his whole household.

54 Т ова второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

This is again a second sign that Jesus performed when He had come out of Judea into Galilee.