1 П раведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат <от земята>, без да размисли някой, Че праведният се отнема преди <да дойде> злото.

The righteous man perishes, and no man takes it to heart; And devout men are taken away, while no one understands. For the righteous man is taken away from evil,

2 Т ой се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.

He enters into peace; They rest in their beds, Each one who walked in his upright way.

3 А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

“But come here, you sons of a sorceress, Offspring of an adulterer and a prostitute.

4 С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

“Against whom do you jest? Against whom do you open wide your mouth And stick out your tongue? Are you not children of rebellion, Offspring of deceit,

5 В ие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?

Who inflame yourselves among the oaks, Under every luxuriant tree, Who slaughter the children in the ravines, Under the clefts of the crags?

6 Д елът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

“Among the smooth stones of the ravine Is your portion, they are your lot; Even to them you have poured out a drink offering, You have made a grain offering. Shall I relent concerning these things?

7 Н а висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.

“Upon a high and lofty mountain You have made your bed. You also went up there to offer sacrifice.

8 З ад вратите и стълбовете <им> си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

“Behind the door and the doorpost You have set up your sign; Indeed, far removed from Me, you have uncovered yourself, And have gone up and made your bed wide. And you have made an agreement for yourself with them, You have loved their bed, You have looked on their manhood.

9 О тишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.

“You have journeyed to the king with oil And increased your perfumes; You have sent your envoys a great distance And made them go down to Sheol.

10 У морила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.

“You were tired out by the length of your road, Yet you did not say, ‘ It is hopeless.’ You found renewed strength, Therefore you did not faint.

11 И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да <Ме> съхраняваш в сърцето си? Не е ли <защото> Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?

“Of whom were you worried and fearful When you lied, and did not remember Me Nor give Me a thought? Was I not silent even for a long time So you do not fear Me?

12 А з ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползуват.

“I will declare your righteousness and your deeds, But they will not profit you.

13 К огато извикаш, нека те отърват сбирщината <на идолите> ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм.

“When you cry out, let your collection of idols deliver you. But the wind will carry all of them up, And a breath will take them away. But he who takes refuge in Me will inherit the land And will possess My holy mountain.”

14 И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

And it will be said, “ Build up, build up, prepare the way, Remove every obstacle out of the way of My people.”

15 З ащото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,

For thus says the high and exalted One Who lives forever, whose name is Holy, “I dwell on a high and holy place, And also with the contrite and lowly of spirit In order to revive the spirit of the lowly And to revive the heart of the contrite.

16 З ащото няма да се съдя <с човеците> вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже <тогаз> биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.

“For I will not contend forever, Nor will I always be angry; For the spirit would grow faint before Me, And the breath of those whom I have made.

17 П оради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си.

“Because of the iniquity of his unjust gain I was angry and struck him; I hid My face and was angry, And he went on turning away, in the way of his heart.

18 В идях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

“I have seen his ways, but I will heal him; I will lead him and restore comfort to him and to his mourners,

19 А з, Който създавам плода на устните, казва Господ, <Ще река>: Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля.

Creating the praise of the lips. Peace, peace to him who is far and to him who is near,” Says the Lord, “and I will heal him.”

20 А нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.

But the wicked are like the tossing sea, For it cannot be quiet, And its waters toss up refuse and mud.

21 Н яма мир за нечестивите, казва моят Бог.

“ There is no peace,” says my God, “for the wicked.”