1 П раведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат <от земята>, без да размисли някой, Че праведният се отнема преди <да дойде> злото.

Праведные гибнут, и никто не принимает этого к сердцу; благочестивые забираются, и никто не понимает, что праведные забираются от грядущей беды.

2 Т ой се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.

Те, кто ходит в правде, вступают в покой; в смерти они находят успокоение.

3 А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

– А вы – подойдите сюда, сыновья чародейки, потомки развратника и блудницы!

4 С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

Над кем вы глумитесь? Кому вы скалите зубы и показываете язык? Разве вы не дети отступничества, не порождение лжи?

5 В ие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?

Вы разжигаетесь похотью среди дубов и под каждым тенистым деревом; своих детей вы приносите в жертву при ручьях и под нависающими утесами.

6 Д елът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

Среди гладких камней ручьев – твоя доля; они, они – твой жребий. Ты им возливала жертвенные возлияния и приносила хлебные приношения. Могу ли Я спокойно смотреть на все это?

7 Н а висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.

На высокой и величественной горе ты ставишь свою постель и восходишь туда приносить свои жертвы.

8 З ад вратите и стълбовете <им> си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

За дверями своими, за их косяками, ты поставила свои символы. Оставляя Меня, ты открыла свою постель, забралась на нее, расстелила ее широко, заключила союз с теми, чьи постели ты любишь, и глазела на их наготу.

9 О тишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.

Ты ходила к Молоху с ароматным маслом и умножала свои благовония. Ты отправляла послов вдаль и сама спускалась в мир мертвых!

10 У морила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.

Ты уставала от долгого пути твоего, но не говорила: «Это бессмысленно». Ты находила новые силы и не изнемогала.

11 И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да <Ме> съхраняваш в сърцето си? Не е ли <защото> Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?

Кого ты так боялась и страшилась, что лгала Мне, не помнила обо Мне и в сердце не размышляла? Не оттого ли, что Я долго молчал, ты не боишься Меня?

12 А з ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползуват.

Я разоблачу твою праведность и твои дела, и они тебе не помогут.

13 К огато извикаш, нека те отърват сбирщината <на идолите> ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм.

Когда ты будешь кричать о помощи, пусть спасает тебя твое сборище идолов! Ветер их унесет, дуновение развеет. Но сделавший Меня своим прибежищем, унаследует землю и будет владеть Моей святой горой. Утешение для кающихся

14 И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

И будет сказано: «Прокладывайте, прокладывайте, готовьте путь! Убирайте препятствия с пути Моего народа!»

15 З ащото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,

Потому что так говорит Высокий и Превознесенный – Живущий вечно, Чье Имя – Святой: – Я живу на святой высоте, но также и с теми, кто сокрушен и смирен духом: чтобы оживлять дух смиренных и оживлять сердца сокрушенных.

16 З ащото няма да се съдя <с човеците> вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже <тогаз> биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.

Не вовеки буду Я обвинять и не всегда буду гневаться, иначе изнемог бы предо Мною человеческий дух – дыхание человеческое, созданное Мною.

17 П оради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си.

Я был разгневан их греховной корыстью, Я наказывал их и в гневе скрывал Свое лицо, но они снова возвращались на свой путь.

18 В идях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

Я видел их пути, но Я все равно исцелю их; Я буду вести их и утешать,

19 А з, Който създавам плода на устните, казва Господ, <Ще река>: Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля.

творя хвалу на губах плакальщиков Израиля. Мир, мир дальним и ближним, – говорит Господь. – Я исцелю их.

20 А нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.

Но нечестивые подобны бурному морю, которому нет покоя, чьи волны выбрасывают ил и грязь.

21 Н яма мир за нечестивите, казва моят Бог.

– Нет мира нечестивым, – говорит мой Бог.