1 Н а стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, И какво да отговоря на изобличителя си.

Я встану на стражу, поднимусь на крепостные валы. Буду ждать, что Он скажет, и что мне отвечать по жалобе моей. Ответ Бога

2 Г оспод в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бърже.

Тогда Господь ответил: – Запиши откровение, выведи на табличках, чтобы его повсюду прочитал вестник.

3 З ащото видението се отнася към едно определено <бъдеще> време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.

Ведь еще не время ему исполниться, оно говорит о конце и не обманет. Если покажется, что медлит – жди: оно сбудется, не задержится.

4 Е то, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.

Посмотри на надменных: их дух не праведен – а праведный верой жив будет.

5 П ри това, понеже виното е коварник, Той е високоумен човек, който не мирува, Който разширява охотата си като преизподня, И, като смъртта, не се насища, Но събира при себе си всичките народи, И натрупва при себе си всичките племена.

Вино обманывает этих гордецов и не дает им покоя. Они разверзают пасть, как мир мертвых, и, как смерть, они ненасытны. Они покоряют себе все народы, все племена подчиняют.

6 П ротив такъв няма ли всички тия да съставят притча, И против него присмивателна поговорка? като рекат: Горко на онзи, който натрупва <много> <нещо>, което не е негово! - до кога? - И който товари себе си със залози!

Но все их пленники будут насмехаться над ними и глумиться поговорками, говоря: «Горе тому, кто копит чужое добро, кто богатеет на взятом в долг! Надолго ли это?»

7 Н яма ли да станат внезапно ония, които ще те хапят чрез лихоимство, И да се подигнат ония, които ще те правят окаян, Та ти да им станеш за плячка?

Не поднимутся ли нежданно твои заимодавцы, не проснутся ли те, кто тебя трепетать заставит? Ты станешь для них добычей.

8 П онеже ти обра много народи, Всички останали от племената ще те оберат, Поради кръвта на човеците, И поради насилието извършено <от тебе> на земята, На града и на всичките му жители.

За то, что ограбил ты много народов, те из них, что остались, тебя ограбят, – потому что ты проливал кровь, совершал насилие на земле, в городах и над всеми их жителями.

9 Г орко на онзи, който придобива неправедна печалба за дома си За да постави гнездото си на високо, Та да се избави от силата на бедствието!

Горе тому, кто наполняет свой дом неправедной поживой, чтобы устроить свое гнездо на высоте и избежать когтей несчастья!

10 Т и си намислил <онова, което ще докара> срам на дома ти Като си изтребил много племена, И си съгрешил против своята си душа.

Ты свой дом опозорил, погубив многочисленные народы; ты расплатишься за это жизнью.

11 З ащото камъкът ще извика из стената, И гредата из дърветата ще му отговори.

Сами камни из стен будут кричать, деревянные балки – им отвечать.

12 Г орко на онзи, който гради град с кръв, И утвърждава град с неправда!

Горе тому, кто строит город на крови, созидает город на преступлении.

13 Е то, не е ли от Господа на Силите това, Гдето се трудят племената за огъня, И народите се мъчат за суетата?

Разве не Господь Сил решил, что труды людей – лишь пища для огня, что народы изнуряют себя напрасно?

14 З ащото земята ще бъде пълна Със знанието на славата Господна, Както водите покриват морето.

Ведь земля исполнится познанием славы Господа, как вода наполняет море.

15 Г орко на онзи, който напоява ближния си, - На тебе, който изливаш яростта си, още ги и опиваш, За да гледаш голотата им!

Горе тому, кто спаивает ближних, наливая из бурдюков, пока те не опьянеют, чтобы после смотреть на их наготу.

16 Н апълнил си се със срам, а не със слава; Пий и ти, и нека се открие краекожието ти, Чашата на десницата Господна ще се обърне към тебе, И гнусно безчестие ще бъде върху славата ти.

Ты бесчестием, не славой, сыт; напейся теперь сам и покажи свою наготу! Чаша из правой руки Господней дойдет и до тебя, и позор затмит твою славу.

17 З ащото неправдата <ти> към Ливан ще те покрие, И изтребването на уплашените животни, Поради кръвта на човеците, И насилието извършено <от тебе> на земята, На града и на всичките му жители.

Злодейство твое на Ливане погубит тебя, бойня зверей, учиненная тобой, тебя же и ужаснет. Ты проливал человеческую кровь, совершал насилие на земле, в городах и над всеми, кто живет в них.

18 К акво ползва изваяният идол, Та го е изваял художника му? - Или леяният идол, учителят на лъжата, Та уповава творителят му на делото си, Тъй щото да прави неми идоли?

Что за польза от идола, которого сделал ремесленник, от литой статуи, что учит только лжи? Верит мастер изделию своему, а оно – лишь немой идол.

19 Г орко на онзи, който казва на дървото: Събуди се! - На немия камък: Дигни се! Той ли ще <го> научи? Ето, той е обкован със злато и сребро, И няма никакво дишане в него.

Горе тому, кто говорит дереву: «Оживи!», безмолвному камню – «Пробудись!» Научит ли он? И хотя он отделан золотом и серебром – в нем нет дыхания.

20 Н о Господ е в светия Си храм; Млъкни пред Него, цяла земльо.

А Господь – в святом храме Своем; пусть молчит вся земля перед Ним.