1 А з рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

Я сказал себе: «Попробую-ка повеселиться и получить от этого удовольствие». Но и это оказалось суетой.

2 Р екох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?

О смехе я сказал: «Безумие», а о веселье: «Что оно дает?»

3 Н амислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

Я пытался утешить себя вином и, сохраняя мудрость, предаться глупости. Я хотел увидеть, что стоит людям делать под небом в немногие дни их жизни.

4 Н аправих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

Я совершил великие дела: построил себе дома и насадил виноградники,

5 Н аправих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

разбил сады и рощи, и посадил в них разные плодовые деревья.

6 Н аправих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;

Я сделал водоемы, чтобы поливать цветущие деревья в роще.

7 П ридобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

Купил себе рабов и рабынь, и были у меня и другие рабы, рожденные в доме моем. Также крупного и мелкого скота было у меня больше, чем у кого-либо, кто жил до меня в Иерусалиме.

8 С ъбрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

Я собрал себе серебро и золото, и богатство царей и областей. Приобрел я певцов и певиц, и много наложниц – отраду сердца мужчин.

9 Т ака станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

Я превзошел величием всех, кто жил в Иерусалиме до меня. При всем этом мудрость моя оставалась со мной.

10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

Чего бы ни пожелали глаза мои, я ни в чем им не отказывал; сердцу своему я не отказывал в удовольствии. Мое сердце радовалось от всего, что я делал – это и было наградой за весь мой труд.

11 Т огава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

Но когда я посмотрел на все, что сделали мои руки, и на тот труд, что я совершил, я увидел, что все суета, все – погоня за ветром, и ни в чем нет пользы под солнцем. Мудрость и глупость – суетны

12 И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що <може да стори> човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено?

Затем я стал размышлять о мудрости, о безумии и глупости. Ведь что еще может сделать преемник царя, кроме того, что уже делалось?

13 Т огава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.

И я увидел, что мудрость лучше глупости, как и свет лучше тьмы.

14 Н а мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

Мудрый ясно видит куда идет, а глупый блуждает во тьме. Но я понял, что их обоих ждет одна участь.

15 Т огава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

Затем я сказал себе: «Участь глупого постигнет и меня, так к чему же мне моя мудрость?» И я сказал себе, что и это суета.

16 З ащото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

Потому что мудрого, также как и глупого, не будут помнить вечно; придет время – забудут обоих. Мудрый умирает, как и глупый! Суетность человеческого труда

17 З атова намразих живота, Защото тежки ми <се видяха> делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

И возненавидел я жизнь, потому что печальным показался мне всякий труд, который делается под солнцем. Все – суета, все – погоня за ветром.

18 Н амразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

Я возненавидел все, ради чего трудился под солнцем, потому что все это я должен оставить тому, кто придет после меня.

19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

И кто знает, будет ли он мудрым или глупым? А ведь он будет управлять всем, что я приобрел под солнцем тяжелым трудом и мудростью. И это тоже суета.

20 З атова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

И сердце мое впало в отчаяние от всего труда, который я делал под солнцем,

21 З ащото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави< всичко> за дял на едного, Който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.

потому что человек может трудиться с мудростью, знанием и умением, а затем должен оставить все тому, кто палец о палец не ударил. И это – суета, это – большая несправедливость.

22 З ащото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето?

Что приобретает человек от всего своего труда и переживаний под солнцем?

23 П онеже всичките му дни са <само> печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

Все дни труда его – боль и скорбь, и даже ночью разум его не знает покоя. Это тоже суета.

24 Н яма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

Нет ничего лучше для человека, чем есть, пить и находить наслаждение в труде. Я понял, что и это дает рука Божья,

25 З ащото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

ведь кто без Него может есть и наслаждаться?

26 П онеже <Бог> дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде <всичко> на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

Человеку, который угоден Ему, Он дает мудрость, знание и счастье, а грешнику – бремя: собирать и копить богатство, чтобы передать его тому, кто угоден Богу. И это – суета, это – и погоня за ветром.