1 П лановете на сърцето <принадлежат> на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

Человек строит планы, а ответ языка – от Господа.

2 В сичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

Все пути человека пред глазами его чисты, но Господь оценивает побуждения.

3 В ъзлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

Вверяй свое дело Господу, и осуществится задуманное тобой

4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

Господь создал все для Своей цели – даже злодея на день беды.

5 М ерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> той няма да остане ненаказан.

Господь гнушается всех надменных. Твердо знай: они не останутся безнаказанными.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

Любовь и верность искупают грех; и страх перед Господом уводит от зла.

7 К огато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

Когда пути человека угодны Господу, Он даже врагов его с ним примиряет.

8 П о-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

Лучше немногое с праведностью, чем большие доходы с неправедностью.

9 С ърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

Человек обдумывает свой путь, но Господь направляет его шаги.

10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

Царь говорит по внушению свыше; уста его не должны извращать правосудие.

11 В ярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

Верные весы и безмены – от Господа; и все гири в сумке – от Него.

12 Д а се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

Цари гнушаются злодеяниями, ведь престол утверждается праведностью.

13 П раведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

Царям угодны правдивые уста, они любят говорящих истину.

14 Я ростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

Царский гнев – вестник смерти, но мудрец его успокоит.

15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

Когда лицо царя проясняется – это жизнь; его милость подобна облаку с весенним дождем.

16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

Приобретать мудрость гораздо лучше, чем золото; лучше приобретать разум, нежели серебро.

17 Д а се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

Дорога праведных уводит от зла; тот, кто хранит свой путь, бережет свою жизнь.

18 Г ордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

Гордость предшествует гибели, надменность духа – падению.

19 П о-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

Лучше быть кротким духом и среди бедняков, чем делить добычу с надменными.

20 К ойто внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

Внимательный к наставлению преуспеет, и блажен полагающийся на Господа.

21 К ойто е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

Мудрого сердцем зовут понимающим, и приятная речь прибавит убедительности.

22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

Разум – источник жизни для имеющих его, а глупость – кара глупцам.

23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

Разум мудрого делает его речь рассудительной и придает словам его убедительности.

24 Б лагите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

Приятные слова – медовые соты, сладки для души и для тела целебны.

25 И ма път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

Бывает путь, который кажется человеку прямым, но в конце его – пути смерти.

26 О хотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

Живот работника работает за него; его подгоняет его же голод.

27 Л ошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

Негодяй умышляет зло, речь его, словно огонь палящий.

28 О пак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

Лукавый человек сеет раздор, и сплетня разлучает близких друзей.

29 Н асилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

Любящий насилие обольщает ближнего своего и на путь недобрый его уводит.

30 С клопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

Кто щурится, тот замышляет превратное; поджимающий губы делает зло.

31 Б елите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

Седина – это славы венец; что достигается праведной жизнью.

32 К ойто скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

Терпеливый лучше воина, владеющий собой, лучше завоевателя города.

33 Ж ребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

Бросают жребий в полу одежды, но любое решение его – от Господа.