1 П лановете на сърцето <принадлежат> на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

The preparations of the heart in man, and the answer of the tongue, is from the Lord.

2 В сичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

All the ways of a man are clean in his own eyes; but the Lord weigheth the spirits.

3 В ъзлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

Commit thy works unto the Lord, and thy thoughts shall be established.

4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

The Lord hath made all things for himself: yea, even the wicked for the day of evil.

5 М ерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> той няма да остане ненаказан.

Every one that is proud in heart is an abomination to the Lord: though hand join in hand, he shall not be unpunished.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

By mercy and truth iniquity is purged: and by the fear of the Lord men depart from evil.

7 К огато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

When a man's ways please the Lord, he maketh even his enemies to be at peace with him.

8 П о-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

Better is a little with righteousness than great revenues without right.

9 С ърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

A man's heart deviseth his way: but the Lord directeth his steps.

10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

A divine sentence is in the lips of the king: his mouth transgresseth not in judgment.

11 В ярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

A just weight and balance are the Lord 's: all the weights of the bag are his work.

12 Д а се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

It is an abomination to kings to commit wickedness: for the throne is established by righteousness.

13 П раведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

Righteous lips are the delight of kings; and they love him that speaketh right.

14 Я ростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

The wrath of a king is as messengers of death: but a wise man will pacify it.

15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

In the light of the king's countenance is life; and his favour is as a cloud of the latter rain.

16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

How much better is it to get wisdom than gold! and to get understanding rather to be chosen than silver!

17 Д а се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

The highway of the upright is to depart from evil: he that keepeth his way preserveth his soul.

18 Г ордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

Pride goeth before destruction, and an haughty spirit before a fall.

19 П о-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

Better it is to be of an humble spirit with the lowly, than to divide the spoil with the proud.

20 К ойто внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

He that handleth a matter wisely shall find good: and whoso trusteth in the Lord, happy is he.

21 К ойто е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

The wise in heart shall be called prudent: and the sweetness of the lips increaseth learning.

22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

Understanding is a wellspring of life unto him that hath it: but the instruction of fools is folly.

23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

The heart of the wise teacheth his mouth, and addeth learning to his lips.

24 Б лагите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

Pleasant words are as an honeycomb, sweet to the soul, and health to the bones.

25 И ма път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

There is a way that seemeth right unto a man, but the end thereof are the ways of death.

26 О хотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

He that laboureth laboureth for himself; for his mouth craveth it of him.

27 Л ошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

An ungodly man diggeth up evil: and in his lips there is as a burning fire.

28 О пак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

A froward man soweth strife: and a whisperer separateth chief friends.

29 Н асилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

A violent man enticeth his neighbour, and leadeth him into the way that is not good.

30 С клопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

He shutteth his eyes to devise froward things: moving his lips he bringeth evil to pass.

31 Б елите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

The hoary head is a crown of glory, if it be found in the way of righteousness.

32 К ойто скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

He that is slow to anger is better than the mighty; and he that ruleth his spirit than he that taketh a city.

33 Ж ребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

The lot is cast into the lap; but the whole disposing thereof is of the Lord.