1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

I say then, Hath God cast away his people? God forbid. For I also am an Israelite, of the seed of Abraham, of the tribe of Benjamin.

2 Н е е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, <казвайки:>

God hath not cast away his people which he foreknew. Wot ye not what the scripture saith of Elias? how he maketh intercession to God against Israel saying,

3 " Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат <да отнемат">.

Lord, they have killed thy prophets, and digged down thine altars; and I am left alone, and they seek my life.

4 Н о що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

But what saith the answer of God unto him? I have reserved to myself seven thousand men, who have not bowed the knee to the image of Baal.

5 Т ака и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

Even so then at this present time also there is a remnant according to the election of grace.

6 Н о, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат.

And if by grace, then is it no more of works: otherwise grace is no more grace. But if it be of works, then it is no more grace: otherwise work is no more work.

7 Т огава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

What then? Israel hath not obtained that which he seeketh for; but the election hath obtained it, and the rest were blinded.

8 к акто е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".

(According as it is written, God hath given them the spirit of slumber, eyes that they should not see, and ears that they should not hear;) unto this day.

9 И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

And David saith, Let their table be made a snare, and a trap, and a stumblingblock, and a recompence unto them:

10 Д а се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

Let their eyes be darkened, that they may not see, and bow down their back alway.

11 Т огава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение <дойде> спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

I say then, Have they stumbled that they should fall? God forbid: but rather through their fall salvation is come unto the Gentiles, for to provoke them to jealousy.

12 А , ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно <възстановяване!>

Now if the fall of them be the riches of the world, and the diminishing of them the riches of the Gentiles; how much more their fulness?

13 З ащото на вас, <които бяхте> езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

For I speak to you Gentiles, inasmuch as I am the apostle of the Gentiles, I magnify mine office:

14 д ано по някакъв начин да възбудя към ревнивост <тия, които> са моя плът, и да спася някои от тях.

If by any means I may provoke to emulation them which are my flesh, and might save some of them.

15 З ащото, ако тяхното отхвърляне <значи> примирение на света, какво <ще бъде> приемането <им>, ако не оживяване от мъртвите?

For if the casting away of them be the reconciling of the world, what shall the receiving of them be, but life from the dead?

16 А ако първото <от тестото> е свето, то и <цялото> засяване е <свето>; и ако коренът е свет, то и клоните <са свети>.

For if the firstfruit be holy, the lump is also holy: and if the root be holy, so are the branches.

17 Н о, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

And if some of the branches be broken off, and thou, being a wild olive tree, wert grafted in among them, and with them partakest of the root and fatness of the olive tree;

18 н е се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, <знай>, че ти не държиш корена, а коренът тебе.

Boast not against the branches. But if thou boast, thou bearest not the root, but the root thee.

19 Н о ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

Thou wilt say then, The branches were broken off, that I might be grafted in.

20 Д обре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

Well; because of unbelief they were broken off, and thou standest by faith. Be not highminded, but fear:

21 З ащото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

For if God spared not the natural branches, take heed lest he also spare not thee.

22 В иж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

Behold therefore the goodness and severity of God: on them which fell, severity; but toward thee, goodness, if thou continue in his goodness: otherwise thou also shalt be cut off.

23 Т ака и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

And they also, if they abide not still in unbelief, shall be grafted in: for God is able to graft them in again.

24 П онеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени <клони>, ще се присадят на своята маслина!

For if thou wert cut out of the olive tree which is wild by nature, and wert grafted contrary to nature into a good olive tree: how much more shall these, which be the natural branches, be grafted into their own olive tree?

25 З ащото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, <само> докато влезе пълното <число> на езичниците.

For I would not, brethren, that ye should be ignorant of this mystery, lest ye should be wise in your own conceits; that blindness in part is happened to Israel, until the fulness of the Gentiles be come in.

26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

And so all Israel shall be saved: as it is written, There shall come out of Sion the Deliverer, and shall turn away ungodliness from Jacob:

27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

For this is my covenant unto them, when I shall take away their sins.

28 К олкото за благовестието, те са неприятели, <което е> за ваша <полза>, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

As concerning the gospel, they are enemies for your sakes: but as touching the election, they are beloved for the father's sakes.

29 З ащото даровете и призванието от Бога са неотменими.

For the gifts and calling of God are without repentance.

30 З ащото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте - ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

For as ye in times past have not believed God, yet have now obtained mercy through their unbelief:

31 с ъщо така и те сега се не покоряват

Even so have these also now not believed, that through your mercy they also may obtain mercy.

32 З ащото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

For God hath concluded them all in unbelief, that he might have mercy upon all.

33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!

O the depth of the riches both of the wisdom and knowledge of God! how unsearchable are his judgments, and his ways past finding out!

34 З ащото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

For who hath known the mind of the Lord? or who hath been his counsellor?

35 и ли, "Кой от по-напред Му е дал <нещо>, Та да му се отплати?"

Or who hath first given to him, and it shall be recompensed unto him again?

36 З ащото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.

For of him, and through him, and to him, are all things: to whom be glory for ever. Amen.