1 М ек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

A soft answer turneth away wrath: but grievous words stir up anger.

2 Е зикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.

The tongue of the wise useth knowledge aright: but the mouth of fools poureth out foolishness.

3 О чите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

The eyes of the Lord are in every place, beholding the evil and the good.

4 Б лагият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

A wholesome tongue is a tree of life: but perverseness therein is a breach in the spirit.

5 Б езумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

A fool despiseth his father's instruction: but he that regardeth reproof is prudent.

6 В дома на праведния <има> голямо изобилие, А в доходите на нечестивия <има> загриженост.

In the house of the righteous is much treasure: but in the revenues of the wicked is trouble.

7 У стните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не <прави> така.

The lips of the wise disperse knowledge: but the heart of the foolish doeth not so.

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

The sacrifice of the wicked is an abomination to the Lord: but the prayer of the upright is his delight.

9 П ътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

The way of the wicked is an abomination unto the Lord: but he loveth him that followeth after righteousness.

10 И ма тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

Correction is grievous unto him that forsaketh the way: and he that hateth reproof shall die.

11 А дът и погибелта са <открити> пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

Hell and destruction are before the Lord: how much more then the hearts of the children of men?

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

A scorner loveth not one that reproveth him: neither will he go unto the wise.

13 В есело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

A merry heart maketh a cheerful countenance: but by sorrow of the heart the spirit is broken.

14 С ърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.

The heart of him that hath understanding seeketh knowledge: but the mouth of fools feedeth on foolishness.

15 З а наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

All the days of the afflicted are evil: but he that is of a merry heart hath a continual feast.

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

Better is little with the fear of the Lord than great treasure and trouble therewith.

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

Better is a dinner of herbs where love is, than a stalled ox and hatred therewith.

18 Я ростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

A wrathful man stirreth up strife: but he that is slow to anger appeaseth strife.

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е <като> друм.

The way of the slothful man is as an hedge of thorns: but the way of the righteous is made plain.

20 М ъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

A wise son maketh a glad father: but a foolish man despiseth his mother.

21 Н а безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

Folly is joy to him that is destitute of wisdom: but a man of understanding walketh uprightly.

22 Д ето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

Without counsel purposes are disappointed: but in the multitude of counsellors they are established.

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време <казана>, колко е добра!

A man hath joy by the answer of his mouth: and a word spoken in due season, how good is it!

24 З а разумния пътят на живота <върви> нагоре, За да се отклони от ада долу.

The way of life is above to the wise, that he may depart from hell beneath.

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

The Lord will destroy the house of the proud: but he will establish the border of the widow.

26 Л ошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

The thoughts of the wicked are an abomination to the Lord: but the words of the pure are pleasant words.

27 К ористолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

He that is greedy of gain troubleth his own house; but he that hateth gifts shall live.

28 С ърцето на праведния обмисля <що> да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

The heart of the righteous studieth to answer: but the mouth of the wicked poureth out evil things.

29 Г оспод е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

The Lord is far from the wicked: but he heareth the prayer of the righteous.

30 С ветъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

The light of the eyes rejoiceth the heart: and a good report maketh the bones fat.

31 У хо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

The ear that heareth the reproof of life abideth among the wise.

32 К ойто отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

He that refuseth instruction despiseth his own soul: but he that heareth reproof getteth understanding.

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

The fear of the Lord is the instruction of wisdom; and before honour is humility.