1 М ек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
A soft answer turneth away wrath: but grievous words stir up anger.
2 Е зикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.
The tongue of the wise useth knowledge aright: but the mouth of fools poureth out foolishness.
3 О чите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.
The eyes of the Lord are in every place, beholding the evil and the good.
4 Б лагият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
A wholesome tongue is a tree of life: but perverseness therein is a breach in the spirit.
5 Б езумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
A fool despiseth his father's instruction: but he that regardeth reproof is prudent.
6 В дома на праведния <има> голямо изобилие, А в доходите на нечестивия <има> загриженост.
In the house of the righteous is much treasure: but in the revenues of the wicked is trouble.
7 У стните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не <прави> така.
The lips of the wise disperse knowledge: but the heart of the foolish doeth not so.
8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
The sacrifice of the wicked is an abomination to the Lord: but the prayer of the upright is his delight.
9 П ътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
The way of the wicked is an abomination unto the Lord: but he loveth him that followeth after righteousness.
10 И ма тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Correction is grievous unto him that forsaketh the way: and he that hateth reproof shall die.
11 А дът и погибелта са <открити> пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!
Hell and destruction are before the Lord: how much more then the hearts of the children of men?
12 П рисмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
A scorner loveth not one that reproveth him: neither will he go unto the wise.
13 В есело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
A merry heart maketh a cheerful countenance: but by sorrow of the heart the spirit is broken.
14 С ърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.
The heart of him that hath understanding seeketh knowledge: but the mouth of fools feedeth on foolishness.
15 З а наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
All the days of the afflicted are evil: but he that is of a merry heart hath a continual feast.
16 П о-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Better is little with the fear of the Lord than great treasure and trouble therewith.
17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Better is a dinner of herbs where love is, than a stalled ox and hatred therewith.
18 Я ростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
A wrathful man stirreth up strife: but he that is slow to anger appeaseth strife.
19 П ътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е <като> друм.
The way of the slothful man is as an hedge of thorns: but the way of the righteous is made plain.
20 М ъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
A wise son maketh a glad father: but a foolish man despiseth his mother.
21 Н а безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
Folly is joy to him that is destitute of wisdom: but a man of understanding walketh uprightly.
22 Д ето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Without counsel purposes are disappointed: but in the multitude of counsellors they are established.
23 О т отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време <казана>, колко е добра!
A man hath joy by the answer of his mouth: and a word spoken in due season, how good is it!
24 З а разумния пътят на живота <върви> нагоре, За да се отклони от ада долу.
The way of life is above to the wise, that he may depart from hell beneath.
25 Г оспод съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
The Lord will destroy the house of the proud: but he will establish the border of the widow.
26 Л ошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
The thoughts of the wicked are an abomination to the Lord: but the words of the pure are pleasant words.
27 К ористолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
He that is greedy of gain troubleth his own house; but he that hateth gifts shall live.
28 С ърцето на праведния обмисля <що> да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
The heart of the righteous studieth to answer: but the mouth of the wicked poureth out evil things.
29 Г оспод е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
The Lord is far from the wicked: but he heareth the prayer of the righteous.
30 С ветъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
The light of the eyes rejoiceth the heart: and a good report maketh the bones fat.
31 У хо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
The ear that heareth the reproof of life abideth among the wise.
32 К ойто отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
He that refuseth instruction despiseth his own soul: but he that heareth reproof getteth understanding.
33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
The fear of the Lord is the instruction of wisdom; and before honour is humility.