1 ( По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

Hear this, all ye people; give ear, all ye inhabitants of the world:

2 И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

Both low and high, rich and poor, together.

3 У стата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

My mouth shall speak of wisdom; and the meditation of my heart shall be of understanding.

4 Щ е наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

I will incline mine ear to a parable: I will open my dark saying upon the harp.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

Wherefore should I fear in the days of evil, when the iniquity of my heels shall compass me about?

6 О т ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

They that trust in their wealth, and boast themselves in the multitude of their riches;

7 Н и един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

None of them can by any means redeem his brother, nor give to God a ransom for him:

8 ( Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

(For the redemption of their soul is precious, and it ceaseth for ever:)

9 Т а да живее вечно И да не види изтление.

That he should still live for ever, and not see corruption.

10 З ащото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

For he seeth that wise men die, likewise the fool and the brutish person perish, and leave their wealth to others.

11 Т айната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

Their inward thought is, that their houses shall continue for ever, and their dwelling places to all generations; they call their lands after their own names.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

Nevertheless man being in honour abideth not: he is like the beasts that perish.

13 Т ова е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

This their way is their folly: yet their posterity approve their sayings. Selah.

14 Н азначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

Like sheep they are laid in the grave; death shall feed on them; and the upright shall have dominion over them in the morning; and their beauty shall consume in the grave from their dwelling.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

But God will redeem my soul from the power of the grave: for he shall receive me. Selah.

16 Н е бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

Be not thou afraid when one is made rich, when the glory of his house is increased;

17 З ащото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

For when he dieth he shall carry nothing away: his glory shall not descend after him.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

Though while he lived he blessed his soul: and men will praise thee, when thou doest well to thyself.

19 П ак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

He shall go to the generation of his fathers; they shall never see light.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

Man that is in honour, and understandeth not, is like the beasts that perish.