1 ( По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

Bless the Lord, O my soul. O Lord my God, thou art very great; thou art clothed with honour and majesty.

2 Т и, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

Who coverest thyself with light as with a garment: who stretchest out the heavens like a curtain:

3 К ойто устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

Who layeth the beams of his chambers in the waters: who maketh the clouds his chariot: who walketh upon the wings of the wind:

4 К ойто правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

Who maketh his angels spirits; his ministers a flaming fire:

5 К ойто си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

Who laid the foundations of the earth, that it should not be removed for ever.

6 П окрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

Thou coveredst it with the deep as with a garment: the waters stood above the mountains.

7 О т Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

At thy rebuke they fled; at the voice of thy thunder they hasted away.

8 И здигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

They go up by the mountains; they go down by the valleys unto the place which thou hast founded for them.

9 П оложил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

Thou hast set a bound that they may not pass over; that they turn not again to cover the earth.

10 & lt;Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

He sendeth the springs into the valleys, which run among the hills.

11 Н апояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;

They give drink to every beast of the field: the wild asses quench their thirst.

12 П ри тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

By them shall the fowls of the heaven have their habitation, which sing among the branches.

13 & lt;Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;

He watereth the hills from his chambers: the earth is satisfied with the fruit of thy works.

14 П равиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

He causeth the grass to grow for the cattle, and herb for the service of man: that he may bring forth food out of the earth;

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

And wine that maketh glad the heart of man, and oil to make his face to shine, and bread which strengtheneth man's heart.

16 В еликолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

The trees of the Lord are full of sap; the cedars of Lebanon, which he hath planted;

17 Г дето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

Where the birds make their nests: as for the stork, the fir trees are her house.

18 В исоките планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

The high hills are a refuge for the wild goats; and the rocks for the conies.

19 Т ой е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.

He appointed the moon for seasons: the sun knoweth his going down.

20 С пущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

Thou makest darkness, and it is night: wherein all the beasts of the forest do creep forth.

21 Л ъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

The young lions roar after their prey, and seek their meat from God.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

The sun ariseth, they gather themselves together, and lay them down in their dens.

23 Ч овек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

Man goeth forth unto his work and to his labour until the evening.

24 К олко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

O Lord, how manifold are thy works! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches.

25 Е то голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.

So is this great and wide sea, wherein are things creeping innumerable, both small and great beasts.

26 Т ам плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41: 1.}, което си създал да играе в него.

There go the ships: there is that leviathan, whom thou hast made to play therein.

27 В сички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

These wait all upon thee; that thou mayest give them their meat in due season.

28 К аквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,

That thou givest them they gather: thou openest thine hand, they are filled with good.

29 С криеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

Thou hidest thy face, they are troubled: thou takest away their breath, they die, and return to their dust.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

Thou sendest forth thy spirit, they are created: and thou renewest the face of the earth.

31 Н ека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

The glory of the Lord shall endure for ever: the Lord shall rejoice in his works.

32 К ойто, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

He looketh on the earth, and it trembleth: he toucheth the hills, and they smoke.

33 Щ е пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

I will sing unto the Lord as long as I live: I will sing praise to my God while I have my being.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

My meditation of him shall be sweet: I will be glad in the Lord.

35 Н ека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

Let the sinners be consumed out of the earth, and let the wicked be no more. Bless thou the Lord, O my soul. Praise ye the Lord.