1 И стана оттам и дойде в юдейските предели и <местата> отвъд Иордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

And he arose from thence, and cometh into the coasts of Judaea by the farther side of Jordan: and the people resort unto him again; and, as he was wont, he taught them again.

2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне <жена си>?

And the Pharisees came to him, and asked him, Is it lawful for a man to put away his wife? tempting him.

3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?

And he answered and said unto them, What did Moses command you?

4 А те рекоха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.

And they said, Moses suffered to write a bill of divorcement, and to put her away.

5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

And Jesus answered and said unto them, For the hardness of your heart he wrote you this precept.

6 о баче, в началото на създанието, <Бог> ги е направил мъж и жена.

But from the beginning of the creation God made them male and female.

7 З атова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

For this cause shall a man leave his father and mother, and cleave to his wife;

8 и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът.

And they twain shall be one flesh: so then they are no more twain, but one flesh.

9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

What therefore God hath joined together, let not man put asunder.

10 И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

And in the house his disciples asked him again of the same matter.

11 И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

And he saith unto them, Whosoever shall put away his wife, and marry another, committeth adultery against her.

12 И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

And if a woman shall put away her husband, and be married to another, she committeth adultery.

13 Т огава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха,

And they brought young children to him, that he should touch them: and his disciples rebuked those that brought them.

14 Н о Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

But when Jesus saw it, he was much displeased, and said unto them, Suffer the little children to come unto me, and forbid them not: for of such is the kingdom of God.

15 И стина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

Verily I say unto you, Whosoever shall not receive the kingdom of God as a little child, he shall not enter therein.

16 П регърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.

And he took them up in his arms, put his hands upon them, and blessed them.

17 И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

And when he was gone forth into the way, there came one running, and kneeled to him, and asked him, Good Master, what shall I do that I may inherit eternal life?

18 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

And Jesus said unto him, Why callest thou me good? there is none good but one, that is, God.

19 З наеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

Thou knowest the commandments, Do not commit adultery, Do not kill, Do not steal, Do not bear false witness, Defraud not, Honour thy father and mother.

20 А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

And he answered and said unto him, Master, all these have I observed from my youth.

21 А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

Then Jesus beholding him loved him, and said unto him, One thing thou lackest: go thy way, sell whatsoever thou hast, and give to the poor, and thou shalt have treasure in heaven: and come, take up the cross, and follow me.

22 Н о лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

And he was sad at that saying, and went away grieved: for he had great possessions.

23 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

And Jesus looked round about, and saith unto his disciples, How hardly shall they that have riches enter into the kingdom of God!

24 А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

And the disciples were astonished at his words. But Jesus answereth again, and saith unto them, Children, how hard is it for them that trust in riches to enter into the kingdom of God!

25 П о-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

It is easier for a camel to go through the eye of a needle, than for a rich man to enter into the kingdom of God.

26 А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

And they were astonished out of measure, saying among themselves, Who then can be saved?

27 И сус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

And Jesus looking upon them saith, With men it is impossible, but not with God: for with God all things are possible.

28 П етър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

Then Peter began to say unto him, Lo, we have left all, and have followed thee.

29 И сус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

And Jesus answered and said, Verily I say unto you, There is no man that hath left house, or brethren, or sisters, or father, or mother, or wife, or children, or lands, for my sake, and the gospel's,

30 и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят {Или: Век.} вечен живот.

But he shall receive an hundredfold now in this time, houses, and brethren, and sisters, and mothers, and children, and lands, with persecutions; and in the world to come eternal life.

31 О баче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

But many that are first shall be last; and the last first.

32 А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях а те се учудваха, и ония които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети<, като рече>:

And they were in the way going up to Jerusalem; and Jesus went before them: and they were amazed; and as they followed, they were afraid. And he took again the twelve, and began to tell them what things should happen unto him,

33 Е то ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

Saying, Behold, we go up to Jerusalem; and the Son of man shall be delivered unto the chief priests, and unto the scribes; and they shall condemn him to death, and shall deliver him to the Gentiles:

34 и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

And they shall mock him, and shall scourge him, and shall spit upon him, and shall kill him: and the third day he shall rise again.

35 Т огава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

And James and John, the sons of Zebedee, come unto him, saying, Master, we would that thou shouldest do for us whatsoever we shall desire.

36 А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

And he said unto them, What would ye that I should do for you?

37 Т е Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво <Ти> в Твоята слава.

They said unto him, Grant unto us that we may sit, one on thy right hand, and the other on thy left hand, in thy glory.

38 А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

But Jesus said unto them, Ye know not what ye ask: can ye drink of the cup that I drink of? and be baptized with the baptism that I am baptized with?

39 Т е Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

And they said unto him, We can. And Jesus said unto them, Ye shall indeed drink of the cup that I drink of; and with the baptism that I am baptized withal shall ye be baptized:

40 н о да седнете отдясно Ми или отляво <Ми> не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

But to sit on my right hand and on my left hand is not mine to give; but it shall be given to them for whom it is prepared.

41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

And when the ten heard it, they began to be much displeased with James and John.

42 Н о Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

But Jesus called them to him, and saith unto them, Ye know that they which are accounted to rule over the Gentiles exercise lordship over them; and their great ones exercise authority upon them.

43 Н о между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

But so shall it not be among you: but whosoever will be great among you, shall be your minister:

44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

And whosoever of you will be the chiefest, shall be servant of all.

45 З ащото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

For even the Son of man came not to be ministered unto, but to minister, and to give his life a ransom for many.

46 Д охождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

And they came to Jericho: and as he went out of Jericho with his disciples and a great number of people, blind Bartimaeus, the son of Timaeus, sat by the highway side begging.

47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

And when he heard that it was Jesus of Nazareth, he began to cry out, and say, Jesus, thou son of David, have mercy on me.

48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

And many charged him that he should hold his peace: but he cried the more a great deal, Thou son of David, have mercy on me.

49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

And Jesus stood still, and commanded him to be called. And they call the blind man, saying unto him, Be of good comfort, rise; he calleth thee.

50 И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

And he, casting away his garment, rose, and came to Jesus.

51 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

And Jesus answered and said unto him, What wilt thou that I should do unto thee? The blind man said unto him, Lord, that I might receive my sight.

52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.

And Jesus said unto him, Go thy way; thy faith hath made thee whole. And immediately he received his sight, and followed Jesus in the way.