1 В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

At the same time came the disciples unto Jesus, saying, Who is the greatest in the kingdom of heaven?

2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:

And Jesus called a little child unto him, and set him in the midst of them,

3 И стина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

And said, Verily I say unto you, Except ye be converted, and become as little children, ye shall not enter into the kingdom of heaven.

4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

Whosoever therefore shall humble himself as this little child, the same is greatest in the kingdom of heaven.

5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

And whoso shall receive one such little child in my name receiveth me.

6 А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

But whoso shall offend one of these little ones which believe in me, it were better for him that a millstone were hanged about his neck, and that he were drowned in the depth of the sea.

7 Г орко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

Woe unto the world because of offences! for it must needs be that offences come; but woe to that man by whom the offence cometh!

8 А ко те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

Wherefore if thy hand or thy foot offend thee, cut them off, and cast them from thee: it is better for thee to enter into life halt or maimed, rather than having two hands or two feet to be cast into everlasting fire.

9 И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

And if thine eye offend thee, pluck it out, and cast it from thee: it is better for thee to enter into life with one eye, rather than having two eyes to be cast into hell fire.

10 В нимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.

Take heed that ye despise not one of these little ones; for I say unto you, That in heaven their angels do always behold the face of my Father which is in heaven.

11

For the Son of man is come to save that which was lost.

12 К ак ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

How think ye? if a man have an hundred sheep, and one of them be gone astray, doth he not leave the ninety and nine, and goeth into the mountains, and seeketh that which is gone astray?

13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

And if so be that he find it, verily I say unto you, he rejoiceth more of that sheep, than of the ninety and nine which went not astray.

14 С ъщо така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

Even so it is not the will of your Father which is in heaven, that one of these little ones should perish.

15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

Moreover if thy brother shall trespass against thee, go and tell him his fault between thee and him alone: if he shall hear thee, thou hast gained thy brother.

16 Н о ако не <те> послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

But if he will not hear thee, then take with thee one or two more, that in the mouth of two or three witnesses every word may be established.

17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

And if he shall neglect to hear them, tell it unto the church: but if he neglect to hear the church, let him be unto thee as an heathen man and a publican.

18 И стина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

Verily I say unto you, Whatsoever ye shall bind on earth shall be bound in heaven: and whatsoever ye shall loose on earth shall be loosed in heaven.

19 П ак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде< дадено> от Отца Ми, Който е на небесата.

Again I say unto you, That if two of you shall agree on earth as touching any thing that they shall ask, it shall be done for them of my Father which is in heaven.

20 З ащото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

For where two or three are gathered together in my name, there am I in the midst of them.

21 Т огава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

Then came Peter to him, and said, Lord, how oft shall my brother sin against me, and I forgive him? till seven times?

22 И сус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

Jesus saith unto him, I say not unto thee, Until seven times: but, Until seventy times seven.

23 З атова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

Therefore is the kingdom of heaven likened unto a certain king, which would take account of his servants.

24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60, 000, 000 лева зл.}.

And when he had begun to reckon, one was brought unto him, which owed him ten thousand talents.

25 И понеже нямаше с <какво> да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

But forasmuch as he had not to pay, his lord commanded him to be sold, and his wife, and children, and all that he had, and payment to be made.

26 З атова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

The servant therefore fell down, and worshipped him, saying, Lord, have patience with me, and I will pay thee all.

27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

Then the lord of that servant was moved with compassion, and loosed him, and forgave him the debt.

28 Н о тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което< ми> дължиш.

But the same servant went out, and found one of his fellowservants, which owed him an hundred pence: and he laid hands on him, and took him by the throat, saying, Pay me that thou owest.

29 З атова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

And his fellowservant fell down at his feet, and besought him, saying, Have patience with me, and I will pay thee all.

30 Н о той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, <да лежи> докле изплати дълга.

And he would not: but went and cast him into prison, till he should pay the debt.

31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

So when his fellowservants saw what was done, they were very sorry, and came and told unto their lord all that was done.

32 Т огава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

Then his lord, after that he had called him, said unto him, O thou wicked servant, I forgave thee all that debt, because thou desiredst me:

33 Н е трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

Shouldest not thou also have had compassion on thy fellowservant, even as I had pity on thee?

34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите <да го изтезават> докле изплати целия дълг.

And his lord was wroth, and delivered him to the tormentors, till he should pay all that was due unto him.

35 Т ака и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

So likewise shall my heavenly Father do also unto you, if ye from your hearts forgive not every one his brother their trespasses.