1 З а предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.

A good name is rather to be chosen than great riches, and loving favour rather than silver and gold.

2 Б огат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

The rich and poor meet together: the Lord is the maker of them all.

3 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

A prudent man foreseeth the evil, and hideth himself: but the simple pass on, and are punished.

4 Н аградата на смирението <и> на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

By humility and the fear of the Lord are riches, and honour, and life.

5 Т ръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

Thorns and snares are in the way of the froward: he that doth keep his soul shall be far from them.

6 В ъзпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Train up a child in the way he should go: and when he is old, he will not depart from it.

7 Б огатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

The rich ruleth over the poor, and the borrower is servant to the lender.

8 К ойто сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

He that soweth iniquity shall reap vanity: and the rod of his anger shall fail.

9 К ойто има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

He that hath a bountiful eye shall be blessed; for he giveth of his bread to the poor.

10 И зпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

Cast out the scorner, and contention shall go out; yea, strife and reproach shall cease.

11 К ойто обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

He that loveth pureness of heart, for the grace of his lips the king shall be his friend.

12 О чите на Господа пазят <онзи, който има> знание, И той осуетява думите на коварния.

The eyes of the Lord preserve knowledge, and he overthroweth the words of the transgressor.

13 Л енивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

The slothful man saith, There is a lion without, I shall be slain in the streets.

14 У стата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

The mouth of strange women is a deep pit: he that is abhorred of the Lord shall fall therein.

15 Б езумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

Foolishness is bound in the heart of a child; but the rod of correction shall drive it far from him.

16 К ойто угнетява сиромаха, за да умножи <богатството> си, И който дава на богатия, непременно <ще изпадне> в немотия.

He that oppresseth the poor to increase his riches, and he that giveth to the rich, shall surely come to want.

17 П риклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

Bow down thine ear, and hear the words of the wise, and apply thine heart unto my knowledge.

18 З ащото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

For it is a pleasant thing if thou keep them within thee; they shall withal be fitted in thy lips.

19 З а да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на <тях> днес - да! тебе.

That thy trust may be in the Lord, I have made known to thee this day, even to thee.

20 Н е писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

Have not I written to thee excellent things in counsels and knowledge,

21 З а да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

That I might make thee know the certainty of the words of truth; that thou mightest answer the words of truth to them that send unto thee?

22 Н е оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

Rob not the poor, because he is poor: neither oppress the afflicted in the gate:

23 З ащото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

For the Lord will plead their cause, and spoil the soul of those that spoiled them.

24 Н е завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

Make no friendship with an angry man; and with a furious man thou shalt not go:

25 Д а не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

Lest thou learn his ways, and get a snare to thy soul.

26 Н е бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

Be not thou one of them that strike hands, or of them that are sureties for debts.

27 А ко нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

If thou hast nothing to pay, why should he take away thy bed from under thee?

28 Н е премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

Remove not the ancient landmark, which thy fathers have set.

29 В идял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

Seest thou a man diligent in his business? he shall stand before kings; he shall not stand before mean men.