1 ( По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4: 31. 1 Лет. 2: 6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.

O lord God of my salvation, I have cried day and night before thee:

2 Н ека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

Let my prayer come before thee: incline thine ear unto my cry;

3 З ащото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

For my soul is full of troubles: and my life draweth nigh unto the grave.

4 С читан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

I am counted with them that go down into the pit: I am as a man that hath no strength:

5 И зхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

Free among the dead, like the slain that lie in the grave, whom thou rememberest no more: and they are cut off from thy hand.

6 П оложил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

Thou hast laid me in the lowest pit, in darkness, in the deeps.

7 Н атегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

Thy wrath lieth hard upon me, and thou hast afflicted me with all thy waves. Selah.

8 О тдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

Thou hast put away mine acquaintance far from me; thou hast made me an abomination unto them: I am shut up, and I cannot come forth.

9 О кото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

Mine eye mourneth by reason of affliction: Lord, I have called daily upon thee, I have stretched out my hands unto thee.

10 Н а мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).

Wilt thou shew wonders to the dead? shall the dead arise and praise thee? Selah.

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26: 6.} верността Ти?

Shall thy lovingkindness be declared in the grave? or thy faithfulness in destruction?

12 Щ е се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?

Shall thy wonders be known in the dark? and thy righteousness in the land of forgetfulness?

13 Н о аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

But unto thee have I cried, O Lord; and in the morning shall my prayer prevent thee.

14 Г осподи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене?

Lord, why castest thou off my soul? why hidest thou thy face from me?

15 О т младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.

I am afflicted and ready to die from my youth up: while I suffer thy terrors I am distracted.

16 Г невът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

Thy fierce wrath goeth over me; thy terrors have cut me off.

17 К ато води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

They came round about me daily like water; they compassed me about together.

18 О тдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

Lover and friend hast thou put far from me, and mine acquaintance into darkness.