1 ( По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

Lord, my heart is not haughty, nor mine eyes lofty: neither do I exercise myself in great matters, or in things too high for me.

2 Н аистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, <Така> душата ми е при мене като отбито дете.

Surely I have behaved and quieted myself, as a child that is weaned of his mother: my soul is even as a weaned child.

3 И зраилю, надей се на Господа От сега и до века.

Let Israel hope in the Lord from henceforth and for ever.