1 П ървата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

The former treatise have I made, O Theophilus, of all that Jesus began both to do and teach,

2 д о деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

Until the day in which he was taken up, after that he through the Holy Ghost had given commandments unto the apostles whom he had chosen:

3 н а които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и <им> говореше за Божието царство.

To whom also he shewed himself alive after his passion by many infallible proofs, being seen of them forty days, and speaking of the things pertaining to the kingdom of God:

4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, <каза Той>, чухте от Мене.

And, being assembled together with them, commanded them that they should not depart from Jerusalem, but wait for the promise of the Father, which, saith he, ye have heard of me.

5 З ащото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

For John truly baptized with water; but ye shall be baptized with the Holy Ghost not many days hence.

6 И тъй, <веднъж>, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

When they therefore were come together, they asked of him, saying, Lord, wilt thou at this time restore again the kingdom to Israel?

7 Т ой им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

And he said unto them, It is not for you to know the times or the seasons, which the Father hath put in his own power.

8 Н о ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

But ye shall receive power, after that the Holy Ghost is come upon you: and ye shall be witnesses unto me both in Jerusalem, and in all Judaea, and in Samaria, and unto the uttermost part of the earth.

9 И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

And when he had spoken these things, while they beheld, he was taken up; and a cloud received him out of their sight.

10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

And while they looked stedfastly toward heaven as he went up, behold, two men stood by them in white apparel;

11 к оито и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

Which also said, Ye men of Galilee, why stand ye gazing up into heaven? this same Jesus, which is taken up from you into heaven, shall so come in like manner as ye have seen him go into heaven.

12 Т огава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, <на> разстояние един съботен ден път.

Then returned they unto Jerusalem from the mount called Olivet, which is from Jerusalem a sabbath day's journey.

13 И когато влязоха <в града>, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

And when they were come in, they went up into an upper room, where abode both Peter, and James, and John, and Andrew, Philip, and Thomas, Bartholomew, and Matthew, James the son of Alphaeus, and Simon Zelotes, and Judas the brother of James.

14 В сички тия единодушно бяха в постоянна молитва,, с <някои> жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

These all continued with one accord in prayer and supplication, with the women, and Mary the mother of Jesus, and with his brethren.

15 П рез тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

And in those days Peter stood up in the midst of the disciples, and said, (the number of names together were about an hundred and twenty,)

16 Б ратя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

Men and brethren, this scripture must needs have been fulfilled, which the Holy Ghost by the mouth of David spake before concerning Judas, which was guide to them that took Jesus.

17 З ащото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

For he was numbered with us, and had obtained part of this ministry.

18 Т ой, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

Now this man purchased a field with the reward of iniquity; and falling headlong, he burst asunder in the midst, and all his bowels gushed out.

19 И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

And it was known unto all the dwellers at Jerusalem; insomuch as that field is called in their proper tongue, Aceldama, that is to say, The field of blood.

20 З ащото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".

For it is written in the book of Psalms, Let his habitation be desolate, and let no man dwell therein: and his bishoprick let another take.

21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

Wherefore of these men which have companied with us all the time that the Lord Jesus went in and out among us,

22 к ато почна от <времето, когато> Иоан кръщаваше и <следва> до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

Beginning from the baptism of John, unto that same day that he was taken up from us, must one be ordained to be a witness with us of his resurrection.

23 И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

And they appointed two, Joseph called Barsabas, who was surnamed Justus, and Matthias.

24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

And they prayed, and said, Thou, Lord, which knowest the hearts of all men, shew whether of these two thou hast chosen,

25 д а вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

That he may take part of this ministry and apostleship, from which Judas by transgression fell, that he might go to his own place.

26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.

And they gave forth their lots; and the lot fell upon Matthias; and he was numbered with the eleven apostles.