1 П авел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен <да проповядва> благовестието от Бога,

Paul, a servant of Jesus Christ, called to be an apostle, separated unto the gospel of God,

2 ( което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

(Which he had promised afore by his prophets in the holy scriptures,)

3 з а Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

Concerning his Son Jesus Christ our Lord, which was made of the seed of David according to the flesh;

4 а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

And declared to be the Son of God with power, according to the spirit of holiness, by the resurrection from the dead:

5 ч рез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да <привеждаме> в послушност към вярата <човеци> от всичките народи;

By whom we have received grace and apostleship, for obedience to the faith among all nations, for his name:

6 м ежду които сте и вие призвани от Исуса Христа:

Among whom are ye also the called of Jesus Christ:

7 д о всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

To all that be in Rome, beloved of God, called to be saints: Grace to you and peace from God our Father, and the Lord Jesus Christ.

8 Н ай-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

First, I thank my God through Jesus Christ for you all, that your faith is spoken of throughout the whole world.

9 П онеже Бог, Комуто служа с духа си в благовествуването на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

For God is my witness, whom I serve with my spirit in the gospel of his Son, that without ceasing I make mention of you always in my prayers;

10 м олещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

Making request, if by any means now at length I might have a prosperous journey by the will of God to come unto you.

11 З ащото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

For I long to see you, that I may impart unto you some spiritual gift, to the end ye may be established;

12 т о ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, <която е и> ваша и моя,

That is, that I may be comforted together with you by the mutual faith both of you and me.

13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

Now I would not have you ignorant, brethren, that oftentimes I purposed to come unto you, (but was let hitherto,) that I might have some fruit among you also, even as among other Gentiles.

14 И мам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

I am debtor both to the Greeks, and to the Barbarians; both to the wise, and to the unwise.

15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

So, as much as in me is, I am ready to preach the gospel to you that are at Rome also.

16 З ащото не се срамувам от благовестието; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.

For I am not ashamed of the gospel of Christ: for it is the power of God unto salvation to every one that believeth; to the Jew first, and also to the Greek.

17 З ащото в него се открива правдата, <която е> от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

For therein is the righteousness of God revealed from faith to faith: as it is written, The just shall live by faith.

18 З ащото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.

For the wrath of God is revealed from heaven against all ungodliness and unrighteousness of men, who hold the truth in unrighteousness;

19 П онеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

Because that which may be known of God is manifest in them; for God hath shewed it unto them.

20 П онеже от създанието на <света> {В изданието от 1940 г. "света" липсва.} това, което е невидимо у Него, <сиреч> вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, <човеците> остават без извинение.

For the invisible things of him from the creation of the world are clearly seen, being understood by the things that are made, even his eternal power and Godhead; so that they are without excuse:

21 З ащото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито <Му> благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

Because that, when they knew God, they glorified him not as God, neither were thankful; but became vain in their imaginations, and their foolish heart was darkened.

22 К ато се представяха за мъдри, те глупееха,

Professing themselves to be wise, they became fools,

23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.

And changed the glory of the uncorruptible God into an image made like to corruptible man, and to birds, and fourfooted beasts, and creeping things.

24 З атова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, -

Wherefore God also gave them up to uncleanness through the lusts of their own hearts, to dishonour their own bodies between themselves:

25 т е които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

Who changed the truth of God into a lie, and worshipped and served the creature more than the Creator, who is blessed for ever. Amen.

26 З атова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на <тялото> в противоестествено.

For this cause God gave them up unto vile affections: for even their women did change the natural use into that which is against nature:

27 Т ака и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

And likewise also the men, leaving the natural use of the woman, burned in their lust one toward another; men with men working that which is unseemly, and receiving in themselves that recompence of their error which was meet.

28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

And even as they did not like to retain God in their knowledge, God gave them over to a reprobate mind, to do those things which are not convenient;

29 и зпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

Being filled with all unrighteousness, fornication, wickedness, covetousness, maliciousness; full of envy, murder, debate, deceit, malignity; whisperers,

30 ш епотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите <си>,

Backbiters, haters of God, despiteful, proud, boasters, inventors of evil things, disobedient to parents,

31 б езразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

Without understanding, covenantbreakers, without natural affection, implacable, unmerciful:

32 к оито, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.

Who knowing the judgment of God, that they which commit such things are worthy of death, not only do the same, but have pleasure in them that do them.