1 Д а! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

At this also my heart trembleth, and is moved out of his place.

2 С лушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

Hear attentively the noise of his voice, and the sound that goeth out of his mouth.

3 П раща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

He directeth it under the whole heaven, and his lightning unto the ends of the earth.

4 С лед нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

After it a voice roareth: he thundereth with the voice of his excellency; and he will not stay them when his voice is heard.

5 Б ог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

God thundereth marvellously with his voice; great things doeth he, which we cannot comprehend.

6 З ащото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

For he saith to the snow, Be thou on the earth; likewise to the small rain, and to the great rain of his strength.

7 З апечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.

He sealeth up the hand of every man; that all men may know his work.

8 Т огава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

Then the beasts go into dens, and remain in their places.

9 О т помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.

Out of the south cometh the whirlwind: and cold out of the north.

10 Ч рез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

By the breath of God frost is given: and the breadth of the waters is straitened.

11 Т оже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

Also by watering he wearieth the thick cloud: he scattereth his bright cloud:

12 К оито според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

And it is turned round about by his counsels: that they may do whatsoever he commandeth them upon the face of the world in the earth.

13 Б ило, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

He causeth it to come, whether for correction, or for his land, or for mercy.

14 С лушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

Hearken unto this, O Job: stand still, and consider the wondrous works of God.

15 Р азбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?

Dost thou know when God disposed them, and caused the light of his cloud to shine?

16 Р азбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

Dost thou know the balancings of the clouds, the wondrous works of him which is perfect in knowledge?

17 Т и, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.

How thy garments are warm, when he quieteth the earth by the south wind?

18 М ожеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

Hast thou with him spread out the sky, which is strong, and as a molten looking glass?

19 Н аучи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.

Teach us what we shall say unto him; for we cannot order our speech by reason of darkness.

20 Щ е Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

Shall it be told him that I speak? if a man speak, surely he shall be swallowed up.

21 И сега <човеците> не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

And now men see not the bright light which is in the clouds: but the wind passeth, and cleanseth them.

22 Т а е дошло златозарно сияние от север; <А как ще погледнат на> Бога, у Когото е страшна слава!

Fair weather cometh out of the north: with God is terrible majesty.

23 В семогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

Touching the Almighty, we cannot find him out: he is excellent in power, and in judgment, and in plenty of justice: he will not afflict.

24 З атова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.

Men do therefore fear him: he respecteth not any that are wise of heart.