1 Д а! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

«يَضطَرِبُ قَلبِي مِنَ البَرْقِ وَالرَّعْدِ، وَيَقفِزُ مِنْ مَكانِهِ،

2 С лушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

اسْتَمِعُوا اسْتِماعاً إلَى صَوتِ اللهِ المُرْعِدِ، وَإلَى هَدِيرِ فَمِهِ.

3 П раща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

يُضِيءُ بَرقُهُ السَّماءَ كُلَّها، وَيَمتَدُّ نُورُهُ إلَى أقاصِي الأرْضِ.

4 С лед нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

ثُمَّ يَهْدِرُ الرَّعدُ. يُرْعِدُ بِصَوتِهِ الجَلِيلِ. يَهْدِرُ صَوتُهُ وَيَتَواصَلُ البَرْقُ.

5 Б ог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

يُرْعِدُ اللهُ بِصَوتِهِ العَجِيبِ، صانِعاً أُمُوراً عَظِيمَةً لا نَستَطِيعُ فَهمَها.

6 З ащото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

فَهُوَ يَقُولُ للِثَّلجِ: ‹اسقُطْ عَلَى الأرْضِ،› وَيَقُولُ لِلأمْطارِ: ‹اشتَدِّي.›

7 З апечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.

يُعلِنُ رِضاهُ عَن أعمالِ أيْدِي البَشَرِ، فَيَرَى النّاسُ أعمالَهُ.

8 Т огава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

فَيَذهَبُ الحَيوانُ إلَى جُحرِهِ، لِيَكُونَ لَهُ مَأوَى.

9 О т помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.

تَأتِي العاصِفَةُ مِنْ مَخَزَنِها الجَنُوبِيِّ، وَالبَردُ مِنَ الرِّياحِ الشَّمالِيَّةِ.

10 Ч рез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

مِنْ نَسمَةِ اللهِ يَأتِي الجَلِيدُ، فَتَتَجَمَّدُ المِياهُ بِمَساحاتٍ واسِعَةٍ.

11 Т оже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

أيضاً يَملأُ السَّحابَةَ الكَثِيفَةَ بِالرُّطُوبَةِ، وَيُبَعْثِرُ بَرْقَهُ فِي السَّحابِ.

12 К оито според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

تَلتَفُّ السُّحُبُ كَالدَّوّامَةِ حَسَبَ قَيادَتِهِ، لِتَفعَلَ كُلَّ ما يَأمُرُها بِهِ عَلَى الأرْضِ،

13 Б ило, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

قَدْ يَصنَعُ هَذا كُلَّهُ مِنْ أجلِ عَشِيرَةٍ ما، أوْ مِنْ أجلِ أرْضٍ ما، أوْ بِسَبَبِ نِعْمَتِهِ.

14 С лушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

«اسْمَعْ هَذا يا أيُّوبُ. قِفْ وَتَأمَّلْ عَجائِبَ اللهِ تَأمُّلاً.

15 Р азбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?

أتَعرِفُ كَيفَ يُسَيْطِرُ اللهُ عَلَى السُّحُبِ، وَيَجعَلُ نُورَهُ يَبْرُقُ مِنْها؟

16 Р азбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

أتَعرِفُ كَيفَ يُعَلِّقُ الغُيُومَ الكَثِيفَةَ فِي السَّماءِ؟ هِيَ فَقَطْ واحِدَةٌ مِنْ أعاجِيبِ اللهِ الكامِلِ المَعرِفَةِ.

17 Т и, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.

كُلُّ ما تَعرِفُهُ هُوَ أنَّ ثِيابَكَ تَلتَصِقُ بِكَ مِنَ الحَرِّ، وَتَهدَأُ الأرْضُ عِندَ هُبُوبِ رِيحِ الجَنُوبِ.

18 М ожеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

لَكِنْ هَلْ تَستَطِيعُ أنْ تَنْشُرَ سُحُبَ السَّماءِ مَعَ اللهِ، لِتَصِيرَ مِثلَ مَعدِنٍ مَصقُولٍ.

19 Н аучи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.

«عَلِّمنا ماذا نَقُولُ للهِ! فَنَحنُ الجُهّالَ، لا نَستَطِيعُ أنْ نُرَتِّبَ كَلامَنا!

20 Щ е Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

أيُطلَبُ الإذنُ لِي بِالكَلامِ مَعَهُ! فَواحِدٌ مِثلِي قَدْ يَبتَلِعُهُ اللهُ!

21 И сега <човеците> не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

ألَيسَ صَحِيحاً أنَّ النُّورَ يَسطَعُ حَتَّى عَبْرَ السُّحُبِ العالِيَةِ، ثُمَّ تَمُرُّ الرِّيحُ فَتُبَدِّدُها.

22 Т а е дошло златозарно сияние от север; <А как ще погледнат на> Бога, у Когото е страшна слава!

يَأْتِي اللهُ مِنَ الشَّمالِ بِمَجْدٍ ذَهَبِيٍّ، يُحِيطُ بِهِ البَهاءُ وَالجَلالُ.

23 В семогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

أمّا القَدِيرُ فَلا نَقدِرُ أنْ نَصِلَ إلَيهِ. عَظِيمٌ هُوَ فِي قُوَّتِهِ وَفِي أحْكامِهِ، وَلا يُناقِضُ كَثْرَةَ عَدلِهِ بِالظُّلْمِ.

24 З атова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.

لِهَذا يَهابُهُ البَشَرُ، فَهُوَ لا يَتَحَيَّزُ لِمَن يَرَوْنَ أنفُسَهُمْ حُكَماءَ.»