1 Г осподи, Ти си мой Бог; Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; Защото си извършил чудни дела, Отдавнашните <Си> намерения, с вярност и истинност.

يا اللهُ إلَهِي أنتَ، أرفَعُكَ وَأُسَبِّحُ اسْمَكَ، لأنَّكَ عَمِلْتَ أُمُوراً مُدهِشَةً، خَطَّطتَ لَها مُنذُ زَمَنٍ بَعِيدٍ وَتَحَقَّقَتْ.

2 З ащото Ти обърна град в грамада, Укрепен град на развалина. Палатът на чужденците да не е град; Той никога няма да се съгради.

لأنَّكَ جَعَلْتَ المَدِينَةَ كَومَةَ حِجارَةٍ، وَجَعَلْتَ المَدِينَةَ المُحَصَّنَةَ خَراباً. لَنْ يَستَمِرَّ قَصرُ الغُرَباءِ كَمَدِينَةٍ، وَلَنْ يُبنَى ثانِيَةً.

3 З атова силните люде ще Те славят, Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.

لِذَلِكَ يُمَجِّدُكَ شَعبٌ عَظِيمٌ، وَشُعُوبٌ أُخْرَى سَتَخافُكَ.

4 З ащото си бил крепост на сиромаха, Крепост на бедния в утеснението му, Прибежище от буря, сянка от пек, Когато устремът на насилниците <нападне> като буря върху стена.

لأنَّكَ كُنتَ حِصناً لِلمَساكِينِ، مَلجأً لِلبائِسِينَ فِي يَومِ الضِّيقِ، وَسِتراً مِنَ العاصِفَةِ وَظِلّاً مِنَ الحَرِّ. حِينَ كانَ هُجُومُ القُساةُ كَعاصِفَةِ الشِّتاءِ،

5 Щ е намалиш шума на чужденците Както пека в сухо място; Както пека чрез сянката на облак, Възклицанието на страшните ще ослабне.

أوْ كَحَرِّ الصَّحراءِ، أنتَ أسْكَتَّ ضَجِيجَ الغُرَباءِ، كَما يُطفِئُ ظِلُّ الغُيُومِ حَرَّ الصَّحراءِ، هَكَذا تُسكِتُ أُغنِيَةَ القُساةِ. وَلِيمَةُ اللهِ لِخُدّامِه

6 И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина <дълго стояли> на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, <дълго стояли> на дрождията си, пречистени.

عَلَى هَذا الجَبَلِ، سَيُعِدُّ اللهُ القَدِيرُ لِلشَّعبِ وَلِيمَةً مِنْ أفضَلِ الأطعِمَةِ وَالنَّبِيذِ المُعَتَّقِ، بِاللَّحمِ الطَّرِيِّ وَالنَّبِيذِ المُعَتَّقِ الصّافِي.

7 И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.

وَعَلَى هَذا الجَبَلِ، سَيُزِيلُ البُرقُعَ الَّذِي يُغَطِّي كُلَّ الشُعُوبِ، وَغِطاءَ المَوتِ المَفرُوشَ عَلَى كُلِّ الأُمَمِ.

8 Щ е погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил <това>.

سَيُهزَمُ المَوتَ إلَى الأبَدِ. وَسَيَمسَحُ الرَّبُّ الإلَهُ الدُّمُوعَ عَنْ كُلِّ الوُجُوهِ. وَسَيَنزِعُ عارَ شَعبِهِ الَّذِي يُغَطِّي كُلَّ الأرْضِ. لأنَّ اللهَ قَدْ تَكَلَّمَ.

9 И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ سَيَقُولُونَ: «هَذا هُوَ إلَهُنا، انتَظَرْناهُ فَجاءَ لِخَلاصِنا. هَذا هُوَ اللهُ ، انتَظَرْناهُ، لِنَفرَحْ وَنَبتَهِجْ بِخَلاصِهِ.»

10 З ащото в тоя хълм Господната ръка ще почине; И Моав ще бъде потъпкан на мястото си, Както се тъпче плявата на бунището.

لأنَّ اللهَ سَيَحمِي هَذا الجَبَلَ، أمّا مُوآبُ فَسَتُداسُ تَحتَهُ كَالقَشِّ الَّذِي يُداسُ فِي كَومَةِ رَوثٍ.

11 & lt;Господ> ще разпростре ръцете Си всред него, Както плаващият простира <ръце> да плава, И ще повали гордостта му Въпреки лукавщината на ръцете му.

سَيَمُدُّ النّاسُ أيديَهُمْ وَسَطَ مُوآبَ، كَما يَمُدُّ الغَرِيقُ يَدَيهِ لِيَنجُوَ. لَكِنَّ كِبرِياءَهُمْ سَينحَدِرُ مَعَ كُلِّ حَرَكَةٍ مِنْ أيدِيهِمْ. مَعَ كُلِّ الأشياءِ الجَمِيلَةِ الَّتِي عَمِلُوها بِأيدِيهِمِ الماهِرَةِ.

12 Щ е сниши и крепостта ти, силна с високи стени, Ще <я> събори и хвърли на земята, дори в пръстта.

سَتَسقُطُ أسوارُ حُصُونِكِ المُرتَفِعَةَ، سَتُذَلُّ وَتُطرَحُ إلَى الأرْضِ، بَلْ إلَى التُّرابِ.