1 С ловото, което дойде към Еремия от Господа, казвайки:

هَذِهِ هِيَ الرِّسالَةُ النَّبَوِيَّةُ الَّتِي أتَتْ لإرْمِيا مِنَ اللهِ:

2 З астани в портата на дома Господен Та възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господно, всички юдейци, Които влизате през тези порти за да се преклоните Господу.

«قِفْ فِي بَوّابَةِ بَيتِ اللهِ ، وَأعلِنْ هُناكَ هَذِهِ الرِّسالَةَ: «يا كُلَّ بَنِي يَهُوذا العابِرِينَ مِنْ هَذهِ البَوّاباتِ لِتَعبُدُوا اللهَ ، اسْتَمِعُوا إلَى هَذِهِ الرِّسالَةِ مِنَ اللهِ.

3 Т ака казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, И Аз ще ви утвърдя на това място.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ إلَهُ إسْرائِيلَ: أصلِحُوا طُرُقَكُمْ وَأعمالَكُمْ. فَإنْ فَعَلْتُمْ هَذا سَأدَعُكُمْ تَسكُنُونَ فِي هَذا المَكانِ.

4 Н е уповавайте на лъжливи думи та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, Храмът Господен е това.

لا تَتَّكِلُوا عَلَى عِباراتٍ خادِعَةٍ يُرَدِّدُها بَعضُكُمْ: ‹هَذا هَيكَلُ اللهِ ، هَيكَلُ اللهِ ، هَيكَلُ اللهِ.›

5 З ащото ако наистина поправите пътищата си и делата си; Ако съдите съвършено право между човека и ближния му;

إنْ أصلَحْتُمْ طُرُقَكُمْ وَأعمالَكُمْ، وَأنْصَفَ بَعضُكُمْ بَعضاً،

6 А ко не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата, И не проливате невинна кръв на това място, Нито следвате чужди богове за ваша повреда;

إنْ كُنتُمْ لا تُضايِقُونَ الغُرَباءَ وَاليَتامَى وَالأرامِلَ، وَلا تَقتُلُونَ الأبرِياءَ فِي هَذا المَكانِ، وَلا تَعبُدُونَ آلِهَةً أُخْرَى لأجلِ خَرابِكُمْ،

7 Т огава ще ви направя да живеете на това място, В земята, която дадох на бащите ви от века и до века.

حِينَئِذٍ، سَأجعَلُكُمْ تَسكُنُونَ فِي هَذا المَكانِ، فِي الأرْضِ الَّتِي أعطَيتُها لآبائِكُمْ لِتَكُونَ لَهُمْ دائِماً.

8 Е то, вие уповавате на лъжливи думи, От които няма да се ползувате.

«لَكِنَّكُمْ تَثِقُونَ فِي وُعُودٍ فارِغَةٍ لا تَنفَعُ.

9 К ато крадете, убивате, прелюбодействувате, И се кълнете лъжливо и кадите на Ваала, И следвате други богове, които не сте познавали.

أتَسرِقُونَ وَتَقتُلُونَ وَتَزنُونَ وَتُقسِمُونَ بِالكَذِبِ وَتَحرِقُونَ بَخُوراً لِعِبادَةِ البَعلِ، وَتَعبُدُونَ آلِهَةً أُخْرَى لَمْ تَكُونُوا تَعرِفُونَها،

10 Д охождате ли <после> да стоите пред Мене в тоя дом, Който се нарича с Моето име, И да казвате: Отървахме се, - за да вършите всички тия мерзости?

ثُمَّ تَأتُونَ وَتَقِفُونَ أمامَ هَذا الهَيكَلِ الَّذِي يَحمِلُ اسْمِي وَتَقُولُونَ: لَقَدْ أُنقِذْنا. تَقُولُونَ هَذا لِكَي تَستَمِرُّوا فِي أعمالِكُمُ البَشِعَةِ؟

11 Т оя дом, който се нарича с Моето име, Вертеп ли за разбойници стана във вашите очи? Ето, сам Аз видях това, казва Господ.

هَلْ صارَ هَذا البَيتُ الَّذِي يَحمِلُ اسْمِيَ مَغارَةَ لُصُوصٍ بِالنِّسبَةِ لَكُمْ؟ أنا بِنَفسِي رَأيتُ أنَّ هَذا هُوَ مَوقِفُكُمْ،» يَقُولُ اللهُ.

12 Н о идете сега на мястото Ми, което бе в Сило, Гдето в начало настаних името Си, Та вижте що му сторих Поради злодеянието на людете Си Израиля.

«لَكِنِ اذهَبُوا إلَى مَكانِيَ المُقَدَّسِ الَّذِي كانَ فِي شِيلُوهَ، المَكانِ الَّذِي كُنتُ أدعُوهُ ‹بَيتِي،› وَانظُرُوا ما فَعَلتُ بِهِ بِسَبَبِ الأُمُورِ الشِّرِّيرَةِ الَّتِي عَمِلَها شَعبِيَ إسْرائِيلُ.

13 И сега понеже извършихте всички тия дела, казва Господ, И Аз ви говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте, И ви виках, но не отговорихте;

وَالآنَ لأنَّكُمْ فَعَلْتُمْ هَذِهِ الأُمُورَ، يَقُولُ اللهُ ، وَأنا كَلّمْتُكُمْ مَرَّةً بَعدَ مَرَّةٍ، فَلَمْ تَستَمِعُوا إلَيَّ،

14 З атова ще направя на дома, който се нарича с Моето име, На който вие уповавате, И на мястото, което дадох вам и на бащите ви, Както направих на Сило.

فَسأفَعَلُ بِهَذا البَيتِ الَّذِي يَحمِلُ اسْمِيَ، وَالَّذِي بِهِ تَثِقُونَ – المَكانِ الَّذِي أعطَيتُهُ لَكُمْ وَلآبائِكُمْ، ما عَمِلْتُهُ فِي شِيلُوهَ.

15 И ще ви отхвърля от лицето Си Както отхвърлих всичките ви братя, Цялото Ефремово потомство.

سَأُلقِيكُمْ بَعِيداً عَنْ وَجهِي، تَماماً كَما عَمِلتُ مَعَ إخْوَتِكُمْ جَميعِ شَعبِ أفْرايِمَ.

16 З атова ти недей се моли за тия люде, И не възнасяй вик или молба за тях, Нито ходатайствувай пред Мене; Защото няма да те послушам.

«أمّا أنتَ يا إرمِيا، فَلا تُصَلِّ لأجلِ شَعبِكَ، وَلا تَصرُخْ لأجلِهِمْ. لا تَتَضَرَّعْ لأجلِهِمْ، لأنَّ صَلاتَكَ لَنْ تَصِلَنِي، وَلَنْ أسمَعَكَ.

17 Н е видиш ли що вършат те в Юдовите градове И по ерусалимските улици;

ألا تَرَى ما يَعمَلُونَهُ فِي مُدُنِ يَهُوذا وَفِي شَوارِعِ القُدْسِ؟

18 Ч адата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят.

الأطفالُ يَجمَعُونَ خَشَباً وَالآباءُ يُشعِلُونَ ناراً وَالنِّساءُ يَعجِنَّ، لِعَمَلِ كَعكٍ لِمَلِكَةِ السَّماءِ. وَيَسكُبُونَ خَمراً لِلآلِهَةِ الأُخرَى لِكَي يُغِيظُونِي.

19 & lt;Но> Мене ли разгневяват? казва Господ, - <Дали> не себе си <разгневяват> за посрамяване на своите лица?

فَهَلْ أغاظُونِي؟ يَقُولُ اللهُ. بَلْ يُغِيظُونَ أنفُسَهُمْ، وَالنَّتِيجَةُ هِيَ خِزيُهُمْ؟»

20 З атова, така казва Господ Иеова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, На човек и на животно. На полските дървета и на земния плод; И ще пламне, и няма да угасне.

لِذَلِكَ، هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: «سَيَنسَكِبُ غَضَبِي وَسَخَطِي عَلَى هَذا المَكانِ، عَلَى النّاسِ وَعَلَى الحَيواناتِ. عَلَى أشجارِ الحَقلِ وَعَلَى ثَمَرِ الأرْضِ. سَيَشتَعِلُ غَضَبِي وَلَنْ يَنطَفِئَ.» الطّاعَةُ لا الذَّبِيحَة

21 Т ака казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Притурете всеизгарянията си на жертвите си, И яжте месото <и от тях>.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: «خُذُوا ذَبائِحَكُمْ وَأضاحِيَكُمْ وَكُلُوا لَحماً.

22 З ащото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, За всеизгаряния и жертви В деня, когато ги изведох из Египетската земя;

لأنَّنِي لَمْ أتَكَلَّمْ مَعَ آبائِكُمْ، وَلَمْ آمُرْهُمْ عِندَما أخرَجتُهُمْ مِنْ أرْضِ مِصرَ بِخُصُوصِ الذَّبائِحِ وَالأضاحِي.

23 Н о това им заповядах като рекох: Слушайте гласа Ми, И Аз ще ви бъда Бог, И вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядам, За да благоденствувате.

لَكِنْ هَذِهِ هِيَ الوَصِيَّةُ الَّتِي أعطَيتُها لَكُمْ: ‹أطِيعُونِي فَأكُونَ إلَهَكُمْ وَأنتُمْ تَكُونُونَ شَعبِي. وَتَعمَلُونَ ما آمُرُكُمْ بِهِ، حَتَّى يَكُونَ لَكُمْ خَيرٌ.›

24 Т е, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, И отидоха назад, а не напред.

«وَلَكِنَّهُمْ لَمْ يَستَمِعُوا وَلَمْ يَفَتَحُوا آذانَهُمْ، وَسارُوا وَراءَ رَغباتِهِمِ الشِّرِّيرَةِ، فَابتَعَدُوا عَنِّي وَلَمْ يَقتَرِبُوا.

25 О т деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес Пращах всичките Си слуги пророците при вас, Като ставах рано всеки ден и ги пращах;

مِنْ يَومِ خُرُوجِ آبائِكُمْ مِنْ أرْضِ مِصرَ وَحَتَّى الآنَ، أرسَلْتُ إلَيهِمْ خُدّامِيَ الأنبِياءَ واحِداً بَعدَ الآخَرِ.

26 Т е, обаче, не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, Но закоравиха врата си; Постъпиха по-зле от бащите си.

لَكِنَّهُمْ لَمْ يَستَمِعُوا إلَيَّ، وَلَمْ يَبالُوا، بَلْ قَسَّوا رِقابَهُمْ، وَكانُوا أشَرَّ مِنْ آبائِهِمْ.

27 З атова говори им всички тия думи, Но те няма да те послушат; Тоже извикай към тях, Но те не ще ти отговорят.

«يا إرْمِيا، أنتَ سَتَنقُلُ إلَيهِمْ كُلَّ رَسائِلِي، لَكِنَّهُمْ لَنْ يَستَمِعُوا. سَتَدعُوهُمْ، لَكِنَّهُمْ لَنْ يَستَجِيبُوا.

28 Т огава им кажи: Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа своя Бог, Нито приема наставления; Честността изчезна и се изгуби от устата им.

سَتَقُولُ لَهُمْ: ‹هَذِهِ هِيَ الأُمَّةُ الَّتِي لَمْ تُطِعِ صَوتَ إلَهِها ، وَلَمْ تَقبَلْ تَأدِيبَهُ.› الأمانَةُ هَلَكَتْ، وَانقَطَعَتْ مِنْ أفواهِهِمْ. وادِي القَتل

29 О стрижи косата си, <дъщерьо ерусалимска>, и хвърли я, И плачи със силен глас по голите височини; Защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.

«قُصِّي شَعرَكِ وَاطرَحِيهِ بَعِيداً. ضَعِي أُغنِيَةً حَزِينَةً عَلَى شَفَتَيكِ، لأنَّ اللهَ قَدْ رَفَضَ وَتَرَكَ هَذا الجِيلَ الَّذِي أسخَطَهُ.

30 З ащото юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ; Поставиха мерзостите си в дома, Който се нарича с Моето име та го оскверниха.

لأنَّ بَنِي يَهُوذا صَنَعُوا الشَّرَّ أمامِي، يَقُولُ اللهُ. وَضَعُوا تَماثيلَهُمُ الحَقِيرَةَ فِي البيَتِ الَّذِي يَحمِلُ اسْمِيَ لِيُنَجِّسُوهُ.

31 И издигнаха високите места на Тофет, Който е в долината на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Нещо, което не съм заповядал, нито Ми е дохождало на ум {Еврейски: Сърце.}.

وَما زالُوا يَبنُونَ المُرتَفَعَاتِ الَّتِي فِي تُوفَةَ فِي وادِي ابنِ هِنُّومَ، لِكَي يَحرِقُوا أولادَهُمْ وَبَناتِهُمْ فِي النّارِ. وَأنا لَمْ آمُرْ بِهَذا وَلَمْ أُفَكِّرْ بِهِ.

32 З атова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма да се нарича вече Тофет, Нито долина на Еномовия син, Но долина на клането; Защото ще погребват в Тофет понеже не ще остане място <другаде>;

لِذَلِكَ سَتَأتِي أيّامٌ، يَقُولُ اللهُ ، عِندَما لَنْ يَعُودَ يُقالُ: ‹هَذا وادِي تُوفَةَ، وَهَذا وادِي ابنِ هِنُّومَ.› بَلْ سَيَقُولُونَ: ‹هَذا وادِي القَتلِ.› وَسَيَدفِنُونَ فِي تُوفَةَ، لأنَّ هَذا هُوَ وادِي الجُثَثِ. سَيَدفِنُونَ النّاسَ هُناكَ حَتَّى لا يَعُودَ هُناكَ مُتَّسَعٌ.

33 И труповете на тия люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове И не ще има кой да ги плаши.

سَتَكُونُ جُثَثُ هَذا الشَّعبِ طَعاماً لِطُيُورِ السَّماءِ وَوُحُوشِ الأرْضِ. وَلَنْ يَكُونَ هُناكَ مَنْ يُخِيفُهُمْ.

34 Т огава ще направя да престане в Юдовите градове И по ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невестата; Защото земята ще запустее.

سَأُصمِتُ صَوتَ الطَّرَبِ وَالبَهجَةِ، وَصَوتَ العَرُوسِ وَالعَرِيسِ، فِي مُدُنِ يَهُوذا وَفِي شَوارِعِ القُدْسِ، لأنَّ الأرْضَ سَتَكُونُ خَرِبَةً.»