1 Н ачалото на благовестието на Исуса Христа Божий Син;

هَذِهِ بِدايَةُ البِشارَةِ عَنْ يَسُوعَ المَسِيحِ ابْنِ اللهِ.

2 к акто е писано в <книгата на> пророк Исаия: - "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, Който ще устрои Твоя път;

فَكَما هُوَ مَكتوبٌ فِي كِتابِ النَّبِيِّ إشَعْياءَ: «ها أنا أُرسِلُ رَسُولِي قُدّامَكَ. لِيُعِدَّ الطَّرِيقَ.»

3 Г лас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, Прави направете пътеките за Него".

«صَوتُ إنسانٍ يُنادِي فِي البَرِّيَّةِ وَيَقولُ: ‹أعِدُّوا الطَّرِيقَ للرَّبِّ. اجعَلُوا السُّبُلَ مُستَقِيمَةً مِنْ أجلِهِ.›»

4 И оан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.

جاءَ يُوحَنّا المَعْمَدانُ يُعَمِّدُ فِي البَرِّيَّةِ، وَيُطالِبُ النّاسَ بِأنْ يَتَعَمَّدُوا كَدَلِيلٍ عَلَى تَوبَتِهِمْ لِغُفرانِ الخَطايا.

5 И излизаше при него цялата Юдейска страна и всичките ерусалимляни, и кръщаваха се от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

وَخَرَجَ إلَيهِ جَمِيعُ سُكّانِ قُرَى إقليمِ اليَهُودِيَّةِ، وَمَدينَةِ القُدْسِ. وَكانَ يُعَمِّدُهُمْ فِي نَهْرِ الأُردُنِّ بَعْدَ أن يَعتَرِفوا بِخَطاياهُمْ.

6 А Иоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и хранеше с акриди и див мед.

كانَتْ ثِيابُهُ مِنْ وَبَرِ الجِمالِ، وَعَلَى وَسْطِهِ حِزامٌ مِنْ جِلْدٍ، وَيَأكُلُ الجَرادَ وَالعَسَلَ البَرِّيَّ.

7 И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремика на обущата Му.

وَكانَ يُعلِنُ وَيَقولُ: «سَيَأتِي بَعدِي رَجُلٌ أعظَمُ مِنِّي، وَأنا لَستُ مُستَحِقّاً أنْ أنحَنِيَ وَأحُلَّ رِباطَ حِذائِهِ.

8 А з ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Светия Дух.

أنا عَمَّدُتُكُمْ في الماءِ، أمّا هُوَ فَسَيُعَمِّدُكُمْ في الرُّوحِ القَدَسِ.» مَعمُودِيَّةُ يَسُوع

9 П рез тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоан в Иордан.

وَفِي تِلْكَ الأيّامِ، جاءَ يَسُوعُ مِنْ بَلْدَةِ النّاصِرَةِ الَّتِي فِي إقليمِ الجَلِيلِ، وَتَعَمَّدَ عَلَى يَدِ يُوحَنّا فِي نَهْرِ الأُردُنِّ.

10 И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него.

وَفِي لَحظَةِ خُرُوجِهِ مِنَ الماءِ، رَأى السَّماءَ مَفتُوحَةً، وَرَأى الرُّوحَ القُدُسَ نازِلاً عَلَيهِ عَلَى هَيئَةِ حَمامَةٍ.

11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение.

وَجاءَ صَوتٌ مِنَ السَّماءِ: «هَذا هُوَ ابنِي المَحبُوبُ الَّذي أنا راضٍ عَنْهُ كُلَّ الرِّضا.» تَجرِبَةُ يَسُوع

12 И веднага Духът Го закара в пустинята.

وَاقتادَ الرُّوحُ يَسُوعَ إلَى البَرِّيَّةِ وَحدَهُ.

13 И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.

وَبَقِيَ هُناكَ أربَعِينَ يَوماً فِي مُواجَهَةِ تَجارِبِ الشَّيطانِ. كانَ هُناكَ مَعَ الحَيواناتِ البَرِّيَّةِ، وَكانَتِ المَلائِكَةُ تَخدِمُهُ. يَسُوعُ يَختارُ بَعضَ تَلامِيذِه

14 А след като Иоан биде предаден на <властта>, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:

وَبَعْدَ أنِ اعْتُقِلَ يُوحَنّا، جاءَ يَسُوعُ إلَى إقليمِ الجَلِيلِ، وَابتَدَأ يُعلِنُ بِشارَةَ اللهِ

15 В ремето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;

وَيَقولُ: «قَدْ حانَ الوَقتُ، وَاقتَرَبَ مَلَكوتُ اللهِ، فَتُوبُوا وَآمِنُوا بِهَذِهِ البِشارَةِ.»

16 А когато минаваше край галилейското езеро {Гръцки: Море, така и навсякъде в това евангелие.}, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.

وَبَينَما كانَ يَمشِي عَلَى شاطِئِ بُحَيرَةِ الجَلِيلِ، رَأى سِمْعانَ وَأخاهُ أندْراوُسَ يُلقِيانِ الشَّبَكَةَ فِي البُحَيرَةِ، فَقَدْ كانا صَيّادَي سَمَكٍ.

17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.

فَقالَ لَهُما يَسُوعُ: «اتبَعانِي فَأجعَلَكُما تَصيرانِ صَيّادَينِ لِلنّاسِ.»

18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

فَتَرَكا شِباكَهُما حالاً وَتَبِعاهُ.

19 И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брата му Иоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите.

ثُمَّ سارَ قَلِيلاً، فَرَأى يَعقُوبَ بْنَ زَبَدِيّ وَأخاهُ يُوحَنّا وَهُما فِي قارِبِهِما يُجَهِّزانِ الشِّباكَ.

20 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след Него.

فدَعاهُما يَسُوعُ، فَتَرَكا أباهُما زَبَدَيْ فِي القارِبِ مَعَ العُمّالِ وَتَبِعاهُ. يَسُوعُ يُخرِجُ رُوحاً شِرِّيراً

21 И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата <Исус> влезе в синагогата и поучаваше.

ثُمَّ ذَهَبُوا إلَى كَفْرِناحُومَ، وَدَخَلَ يَسُوعُ إلَى المَجمَعِ يَومَ السَّبْتِ وَابْتَدَأ يُعَلِّمُ.

22 И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците.

فَذُهِلُوا مِنْ تَعلِيمِهِ، لِأنَّهُ عَلَّمَهُمْ كَمَنْ لَهُ سُلْطانٌ، وَلَيسَ كَمُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ.

23 И скоро след това се намираше в синагогата им човек хванат от нечист дух, който извика, думайки:

وَكانَ فِي المَجمَعِ رَجُلٌ فيهِ رُوحٌ نَجِسٌ. فَصَرَخَ الرُّوحُ:

24 К акво имаш Ти с нас, Исусе назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Светий Божий.

«ماذا تُرِيْدُ مِنّا يا يَسُوعُ النّاصِرِيُّ؟ هَلْ جِئْتَ لِكَيْ تُهلِكَنا؟ أنا أعرِفُ مَنْ تَكُونُ، أنتَ قُدُّوسُ اللهِ.»

25 Н о Исус го смъмра, казвайки: Млъкни, и излез от него.

فَوَبَّخَهُ يَسُوعُ وَقالَ لَهُ: «اخرَسْ وَاخرُجْ مِنْهُ!»

26 Т огава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него.

فَأدخَلَ الرُّوحُ النَّجِسُ الرَّجُلَ فِي نَوبَةٍ مِنَ التَّشَنُّجاتِ، ثُمَّ صَرَخَ صَرْخَةً عالِيَةً وَخَرَجَ مِنْهُ.

27 И всички се смаяха, тъй щото разискваха помежду си, думайки: Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове, и те Му се покоряват!

فَاندَهَشَ الجَمِيعُ، وَبَدَأُوا يَقُولُونَ بَعضُهُمْ لِبَعضٍ: «ما هَذا التَّعلِيمُ الجَدِيدُ؟ فَهُوَ يَأْمُرُ الأرواحَ النَّجِسَةَ بِسُلطانٍ فَتُطيعَهُ.»

28 И слухът за Него се разнесе скоро навред по цялата галилейска околност.

وَانتَشَرَتِ الأخبارُ عَنْهُ بِسُرعَةٍ فِي كُلِّ أنحاءِ إقليمِ الجَلِيلِ. يَسُوعُ يَشْفِي كَثيرين

29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Иоана в къщата на Симона и Андрея.

ثُمَّ غادَرُوا المَجمَعَ، وَذَهَبُوا مَعَ يَعقُوبَ وَيُوحَنّا إلَى بَيتِ سِمْعانَ وَأندْراوُسَ.

30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казват за нея.

وَكانَتْ حَماةُ سِمْعانَ فِي الفِراشِ مُصابَةً بِالحُمَّى. فَأخبَرُوا يَسُوعَ عَنْها،

31 И Той се приближи, и като я хвана за ръка, дигна я; и треската я остави, и тя им прислужваше.

فَاقتَرَبَ مِنْها، وَأمسَكَ يَدَها وَأجلَسَها. فَتَرَكَتْها الحُمَّى، وَابتَدَأتْ تَخدِمُهُمْ.

32 И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и хванати от бяс.

وَفِي ذَلِكَ المَساءِ، عِنْدَ غُروبِ الشَّمسِ، أحضَرُوا إلَيهِ الكَثيرَ مِنَ المَرضَى وَالَّذينَ فيهِمْ أرواحٌ شِرِّيرَةٌ.

33 И целият град се събра пред вратата.

فَاجتَمَعَ سُكّانُ المَدِينَةِ كُلِّها عِنْدَ بابِ البَيتِ.

34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.

فَشَفَى يَسوعُ كَثِيرِينَ مِمَّنْ كانُوا مُصابِينَ بِأمراضٍ مُختَلِفَةٍ، وَطَرَدَ كَثِيراً مِنَ الأرواحِ الشِّرِّيرَةِ. وَلَكِنَّ يَسُوعَ لَمْ يَسْمَحْ للأرواحِ بِأنْ تَتَكَلَّمَ لِأنَّها عَرَفَتْ مَنْ يَكُونُ. الاستِعدادُ لإعلانِ البِشارَة

35 И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.

وَفِي الصَّباحِ الباكِرِ قَبلَ شُروقِ الشَّمسِ، خَرَجَ يَسوعُ وَحدَهُ، وَذَهَبَ إلَى مَكانٍ مُنعَزِلٍ لِيُصَلِّيَ.

36 А Симон и ония, които бяха с Него изтичаха подире Му.

فَخَرَجَ سِمْعانُ وَمَنْ كانُوا مَعَهُ لِيَبْحَثُوا عَنْهُ.

37 И като Го намериха, казват Му: всички те търсят.

وَعِندَما وَجَدُوهُ قالُوا لَهُ: «الجَمِيعُ يَبحَثُونَ عَنْكَ!»

38 А Той им казва: Да идем другаде, в близките градчета и там да проповядвам; защото за това съм излязъл.

فَأجابَهُمْ يَسُوعُ: «لِنَذْهَبْ إلَى القُرَى المُجاوِرَةِ حَتَّى أُبَشِّرَ هُناكَ أيضاً، لِأنِّي مِنْ أجلِ هَذا جِئْتُ.»

39 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.

فَذَهَبَ إلَى كُلِّ أنحاءِ إقليمِ الجَلِيلِ يُبَشِّرُ فِي مَجامِعِ اليَهودِ، وَيَطرُدُ الأرواحَ الشِّرِّيرَةَ. يَسُوعُ يَشْفِي أبرَص

40 И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш.

وَجاءَ رَجُلٌ أبْرَصُ إلَى يَسُوعَ، وَسَجَدَ عَلَى رُكبَتَيهِ وَأخَذَ يَتَوَسَّلُ إلَيهِ وَيَقُولُ: «أنتَ قادِرٌ أنْ تَجعَلَنِي طاهِراً، إنْ أرَدْتَ.»

41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.

فَتَحَنَّنَ يَسُوعُ، وَمَدَّ يَدَهُ وَلَمَسَهُ وَقالَ: «نَعَمْ أُرِيْدُ، فَاطْهُرْ.»

42 И веднага проказата го остави, и той се очисти.

فَزالَ البَرَصُ عَنِ الرَّجُلِ، وَأصبَحَ طاهِراً.

43 И на часа го отпрати, и му заръча строго, като му каза:

ثُمَّ حَذَّرَهُ يَسُوعُ بِشِدَّةٍ قَبلَ أنْ يَصرِفَهُ

44 В нимавай да не кажеш никому нищо; но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника и принеси за очистването си това, което е заповядал Моисей.

وَقالَ لَهُ: «إيّاكَ أنْ تُخبِرَ أحَداً بِما حَدَثَ مَعَكَ، بَلِ اذْهَبْ وَأرِ نَفسَكَ لِلكاهِنِ، وَقَدِّمْ تَقدِمَةً عَنْ تَطَهُّرِكَ ما أمَرَ بهِ مُوسَى، فَيَعلَمَ النّاسُ أنَّكَ شُفِيْتَ.»

45 А той, като излезе, почна да разгласява много и да разнася станалото, така щото <Исус> не можеше вече да влезе явно в някой град, но се намираше вън в уединени места; и дохождаха при Него отвсякъде.

لَكِنَّ الرَّجُلَ انطَلَقَ وَابْتَدَأ يَنشُرُ أخبارَ شِفائِهِ فِي كُلِّ مَكانٍ، فَصارَ يَصعُبُ عَلَى يَسُوعَ أنْ يَدخُلَ عَلَناً إلَى أيَّةِ مَدِينَةٍ، بَلْ كانَ يُقيمُ في أماكِنَ نائِيَةٍ، وَكانَ النّاسُ يَأتُونَ إلَيهِ مِنْ كُلِّ مَكانٍ.