1 П авел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

مِنْ بُولُسَ، رَسُولِ المَسِيحِ يَسُوعَ حَسَبَ مَشِيئَةِ اللهِ، وَمِنْ أخِينا تِيمُوثاوُسَ، إلَى كَنِيسَةِ اللهِ فِي كُورِنثُوسَ، مَعَ كُلِّ شَعبِ اللهِ المُقَدَّسِ فِي مُقاطَعَةِ أخائِيَّةَ كُلِّها.

2 Б лагодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

لِتَكُنْ لَكُمْ نِعمَةٌ وَسَلامٌ مِنَ اللهِ أبِينا وَمِنَ الرَّبِّ يَسُوعَ المَسِيحِ. بُولُسُ يَشْكُرُ الله

3 Б лагословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

تبارَكَ إلَهُ رَبِّنا يَسُوعَ المَسِيحِ وَأبَوهُ، أبُو المَراحِمِ، وَالإلَهُ الَّذِي هُوَ مَصدَرُ كُلِّ تَعزِيَةٍ.

4 К ойто ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

فَهُوَ يُعَزِّينا فِي كُلِّ ضِيقَةٍ نُواجِهُها، لِكَي نَتَمَكَّنَ نَحنُ مِنْ تَعزِيَةِ المُتَضايِقِينَ بِضِيقاتٍ كَثِيرَةٍ، بِالتَّعزِيَةِ نَفسِها الَّتِي يُعَزِّينا بِها اللهُ.

5 З ащото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

فَكَما نَشتَرِكُ فِي آلامِ المَسِيحِ الكَثِيرَةِ، كَذَلِكَ تَشتَرِكُونَ، في المَسِيحِ، بِتَعزِياتِنا الكَثِيرَةِ لَكُمْ.

6 Н о, ако ни наскърбяват, <това е> за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, <това е> за вашата утеха, която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

فَإنْ كُنّا نُواجِهُ ضِيقاتٍ، فَذَلِكَ مِنْ أجلِ تَعزِيَتِكُمْ وَخَلاصِكُمْ. وَإنْ كُنّا نَتَعَزَّى، فَمِنْ أجلِ تَعزِيَتِكُمْ. فَتَعزِيَتُنا لَكُمْ تَقَوِّيكُمْ فِي الصَّبرِ عَلَى نَفسِ الآلامِ الَّتِي نَحتَمِلُها نَحنُ أيضاً.

7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

إنَّ رَجاءَنا مِنْ أجلِكُمْ رَجاءٌ راسِخٌ، لِأنَّنا نَعلَمُ أنَّهُ كَما تَشتَرِكُونَ فِي آلامِنا، فَإنَّكُمْ تَشتَرِكُونَ أيضاً فِي تَعزِيَتِنا.

8 З ащото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

أيُّها الإخوَةُ، نُرِيدُ أنْ تَعرِفُوا بِالضِّيقَةِ الَّتِي مَرَرنا بِها فِي مُقاطَعَةِ أسِيّا، فَقَدْ كانَتْ ثَقِيلَةً جِدّاً عَلَينا وَفَوقَ طاقَتِنا، حَتَّى فَقَدنا كُلَّ أمَلٍ فِي البَقاءِ أحياءَ.

9 д аже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

وَقَدْ شَعَرنا فِي قُلُوبِنا بِأنَّهُ مَحكُومٌ عَلَينا بِالمَوْتِ. وَذَلِكَ لِكَي نَتَعَلَّمَ ألّا نَتَّكِلَ عَلَى أنفُسِنا، بَلْ عَلَى اللهِ الَّذِي يُقِيمُ الأمواتَ إلَى الحَياةِ.

10 И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

لَقَدْ أنقَذَنا اللهُ مِنْ خَطَرِ مَوتٍ شَدِيدٍ، وَسَيُواصِلُ إنقاذَنا. فَقَدْ وَضَعْنا رَجاءَنا فِيهِ بِأنَّهُ سَيُنقِذُنا دائِماً.

11 к ато ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

نَرجُو أنْ تَدعَمُونا بِصَلَواتِكُمْ مِنْ أجلِنا. حِينَئِذٍ سَيَكُونُ لِكَثِيرِينَ ما يَشكُرُونَ اللهَ عَلَيهِ مِنْ أجلِنا، بِسَبَبِ ما يُنعِمُ بِهِ اللهُ عَلَينا بِفَضلِ صَلَواتِ الكَثِيرِيْنَ.

12 З ащото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

فَإنْ كانَ لَنا أنْ نَفخَرَ، فَإنَّنا نَفخَرُ بِأنَّ ضَمِيرَنا يَشهَدُ بِأنَّنا تَصَرَّفنا تُجاهَ كُلِّ النّاسِ، وَخاصَّةً أنتُمْ، بِبَساطَةٍ وَإخلاصٍ نِلناها مِنَ اللهِ. وَلَمْ نَتَصَرَّفْ بِحِكمَةٍ دُنيَوِيَّةٍ، بَلْ بِنِعمَةِ اللهِ.

13 З ащото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

وَنَحنُ لا نَكتُبُ إلَيكُمْ إلّا ما تَستَطِيعُونَ أنْ تَقرَؤُوهُ وَأنْ تَفهَمُوهُ حَقّاً. وَأنا واثِقٌ أنَّكُمْ سَتَفهَمُونَنا حَقَّ الفَهمِ.

14 ( както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

فَبِالقَلِيلِ الَّذِي تَعرِفُونَهُ عَنّا تُدرِكُونَ أنَّهُ يُمكِنُكُمْ أنْ تَفخَرُوا بِنا، وَسَنَفتَخِرُ نَحنُ أيضاً بِكُمْ فِي يَومِ رَبِّنا يَسُوعَ.

15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

وَلِأنِّي واثِقٌ مِنْ هَذا، قَرَّرْتُ أنْ أزُورَكُمْ أوَّلاً، لِكَي تَكُونَ لَكُمْ فائِدَةٌ مُزدَوَجَةٌ.

16 к ато през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея.

وَكُنتُ أُخَطِّطُ لِزِيارتِكُمْ فِي طَرِيقِي إلَى مَكدُونِيَّةَ، وَمَرَّةً أُخْرَى بَعدَ عَودَتِي مِنْ مَكدُونِيَّةَ لِكَي أُسافِرَ إلَى إقلِيمِ اليَهُودِيَّةِ بِمُساعَدَتِكُمْ.

17 Д обре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

أتَظُنُّونَ أنِّي كُنتُ سَطحِيّاً فِي تَخطِيطِي هَذا؟ أمْ تَظُنُّونَ أنَّنِي أُخَطِّطُ كَما يُخَطِّطُ العالَمُ، فَاختَلَطَتْ عِندِي «النَّعَمُ» بِ«اللّا»؟

18 З аради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}

يَشهَدُ اللهُ الأمِينُ بِأنَّنا لا نَقُولُ لَكُمْ «نَعَمٌ» وَ«لا» فِي وَقتٍ واحِدٍ.

19 З ащото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

فابْنُ اللهِ يَسُوعُ المَسِيحُ، الَّذِي بَشَّرناكُمْ بِهِ أنا وَسِلوانِسُ وَتِيمُوثاوُسُ، لَمْ يَكُنْ «نَعَمْ» وَ«لا» مَعاً، بَلْ فِيهِ «نَعَمْ» حاسِمَةٌ.

20 п онеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

فَمَهما كانَتْ كَثْرَةُ الوُعُودِ الَّتِي قَطَعَها اللهُ، فَهُوَ دائِماً «نَعَمْ» لَها كُلِّها. وَلِهَذا فَإنَّنا نَقُولُ: «آمِينْ» لِمَجدِ اللهِ.

21 А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

إنَّ الَّذِي يَضمَنُ انتِماءَنا وَإيّاكُمْ إلَى المَسِيحِ هُوَ اللهُ الَّذِي مَسَحَنا أيضاً.

22 К ойто ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

فَهُوَ الَّذِي خَتَمَنا بِخَتمِ مُلكِيَّتِهِ، وَأعطانا الرُّوحَ القُدُسَ فِي قُلُوبِنا عُربُوناً لِما سَيأتِي.

23 Н о аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

يَشهَدُ اللهُ عَلَى أنَّ عَدَمَ مَجِيئِي إلَى كُورِنْثُوسَ كانَ لِتَجنِيبِكُمْ قَسوَتِي عَلَيكُمْ.

24 з ащото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.

وَلا يَعنِي هَذا أنَّنا نُحاوِلُ التَّحَكُّمَ بِإيمانِكُمْ، فَأنتُمْ ثابِتُونَ فِي الإيمانِ، لَكِنَّنا نَعمَلُ مَعَكُمْ مِنْ أجلِ فَرَحِكُمْ.