1 Т ри месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.

فِي نِهَايَةِ الشَّهرِ الثّالِثِ بَعدَ خُرُوجِ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ مِصرَ، وَصَلُوا إلَى صَحْراءِ سِيناءَ.

2 К ато се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината.

فَقَدِ ارتَحَلُوا مِنْ رَفِيدِيمَ، وَأتَوْا إلَى صَحْراءِ سِيناءَ، وَخَيَّمُوا هُناكَ. وَبَينَما كانَ بَنُو إسْرائِيلَ مُخَيِّمِينَ مُقابِلَ الجَبَلِ،

3 И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля:

صَعِدَ مُوسَى إلَى الجَبَلِ، فَدَعاهُ اللهُ مِنَ الجَبَلِ وَقالَ: «هَذا ما تَقُولُهُ لِبَيتِ يَعقُوبَ، وَتُخْبِرُ بِهِ بَني إسْرائِيلَ:

4 В ие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си.

‹قَدْ رَأيتُمْ ما عَمِلْتُهُ بِالمَصْرِيينَ. أمَّا أنْتُمْ فَحَمَلْتُكُمْ عَلَى أجنِحَةِ النُّسُورِ وَأحضَرْتُكُمْ إلَيَّ.

5 С ега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;

وَالآنَ، إنْ أطَعتُمُونِي وَحَفِظتُمْ عَهدِي، سَتُصبِحُونَ كَنزاً لِي مِنْ بَينِ كُلِّ الشُّعُوبِ، لِأنَّ الأرْضَ كُلَّها لِي.

6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.

سَتَصِيرُونَ لِي مَملَكَةَ كَهَنَةٍ، وَأُمَّةً مُقَدَّسَةً.› هَذا ما تَقُولَهُ لِبَنِي إسْرائِيلَ.»

7 И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда.

فَاسْتَدعَى مُوسَى شُيُوخَ الشَّعبِ، وَأخبَرَهُمْ بِكُلِّ الكَلامِ الَّذِي أمَرَهُ اللهُ بِهِ.

8 И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете.

فَأجابَ الشَّعبُ مَعاً وَقالُوا: «سَنَفعَلُ كُلَّ ما قالَهُ اللهُ.» وَبَلَّغَ مُوسَى اللهَ بِجَوابِ الشَّعبِ.

9 Т огава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете,

فَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «سَآتِي إلَيكَ فِي سَحابَةٍ كَثِيفَةٍ لِيَسمَعَ الشَّعبُ حِينَ أتَكَلَّمُ مَعَكَ فَيَثِقُوا بِكَ دَائِماً.» وَأخبَرَ مُوسَى اللهَ بِكَلامِ الشَّعبِ.

10 Г оспод рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си;

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «اذْهَبْ إلَى الشَّعبِ وَقَدِّسْهُمُ اليَومَ وَغَداً، وَمُرْهُمْ بِغَسلِ ثِيابِهِمْ.

11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде.

فَليَكُونُوا مُستَعِدِّينَ فِي اليَومِ الثّالِثِ، لِأنَّ اللهَ سَيَنْزِلُ فِي اليَومِ الثّالِثِ أمامَ كُلِّ الشَّعبِ عَلَى جَبَلِ سِيناءَ.

12 И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви;

«لَكِنْ ضَعْ حُدُوداً لِلشَّعبِ حَولَ الجَبَلِ، وَقُلْ لَهُمْ: ‹احذَرُوا الاقْتِرابَ مِنَ الجَبَلِ أوْ لَمْسِهِ. فَكُلُّ مَنْ يَلمِسُهُ يُقتَلُ.

13 & lt;обаче> ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или със стрели, било то животно или човек, <който се допре>, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината.

فَمَنْ يَتَعَدَّى الحُدُودَ، لا يَنبغِي أنْ يَلْمِسَهُ أحَدٌ بِيَدِهِ، بَلْ يُرجَمَ أوْ يُرمى بِسَهْمٍ. سَواءٌ أكانَ إنساناً أمْ حَيواناً، لا يَعِيشَ!› لَكِنْ حِينَ يُضرَبُ بِالبُوقِ نَغَمَةً طَوِيلَةً، يُمكِنُهُمُ الصُّعُودُ إلَى الجَبَلِ.»

14 И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си.

فَنَزَلَ مُوسَى مِنَ الجَبَلِ إلَى الشَّعبِ، وَقَدَّسَ الشَّعبَ، وَغَسَلَ الشَّعبُ ثِيابَهُمْ.

15 И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.

وَقالَ مُوسَى لِلشَّعبِ: «كُونُوا مُستَعِدِّينَ لِأجلِ اليَومِ الثّالِثِ، وَلا تُعَاشِرُوا نِسَاءَكُمْ حَتَّى ذَلِكَ الحِينِ.»

16 А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха.

وَفِي صَباحِ اليَومِ الثّالِثِ، كانَ هُناكَ رَعدٌ وَبَرقٌ وَسَحابٌ كَثِيفٌ عَلَى الجَبَلِ، وَصَوتُ بُوقٍ مُرتَفِعٌ. فارتَعَدَ كُلُّ الشَّعبِ الَّذِي كانَ فِي المُخَيَّمِ.

17 Т огава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.

وَأخرَجَ مُوسَى الشَّعبَ مِنَ المُخَيَّمِ لِلِقاءِ اللهِ، فَوَقَفُوا فِي أسفَلِ الجَبَلِ.

18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.

وَكانَ جَبَلُ سِيناءَ كُلُّهُ مُغَطَّىً بِالدُّخانِ، لِأنَّ اللهَ نَزَلَ عَلَيهِ فِي نارٍ. وَصَعِدَ الدُّخانُ مِنَ الجَبَلِ كَدُخانِ الفُرنِ. وَكانَ كُلُّ الجَبَلِ يَهتَزُّ بِقُوَّةٍ.

19 И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас.

وَاستَمَرَّ صَوتُ البُوقِ بِالارتِفاعِ، بَينَما كانَ مُوسَى يَتَكَلَّمُ وَاللهُ يُجِيبُهُ بِصَوتٍ كَصَوتِ الرَّعدِ.

20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи.

وَنَزَلَ اللهُ عَلَى قِمَّةِ جَبَلِ سِيناءَ، وَدَعا مُوسَى إلَى الصُّعُودِ إلَى قِمَّةِ الجَبَلِ. فَصَعِدَ مُوسَى.

21 Т огава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях.

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «انزِلْ وَحَذِّرِ الشَّعبَ لِئَلّا يَقتَحِمُوا مَحْضَرَ اللهِ لِيَنظُرُوا، فَيَسقُطَ كَثِيرُونَ مَوتَى.

22 Т ака и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях.

حَتَّى الكَهَنَةُ الَّذِينَ يَقتَرِبُونَ إلَى اللهِ ، فَلْيُقَدِّسُوا أنفُسَهُمْ لِلِقائِي لِئَلّا أقضِيَ عَلَيهِمْ.»

23 А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я.

وَقالَ مُوسَى للهِ: «لا يَستَطِيعُ الشَّعبُ أنْ يَصْعَدَ إلَى جَبَلِ سِيناءَ، لِأنَّكَ حَذَّرْتَهُمْ بِنَفسِكَ فَقُلتَ: ‹ضَعْ حُدُوداً حَولَ الجَبَلِ وَقَدِّسْهُ.›»

24 Н о Господ му каза: Иди, слез, <после> да се качиш, ти и Аарон с тебе; а свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях.

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «انزِلْ ثُمَّ اصعَدْ وَهارُونُ مَعَكَ. لَكِنْ لا تَسْمَحْ لِلكَهَنَةِ أوِ الشَّعبَ بِالصُّعُودِ لاقْتِحامِ مَحْضَرِ اللهِ ، لِئَلّا يَقتَحِمَهُمُ اللهُ.»

25 М оисей, прочее, слезе при людете и им каза това.

فَنَزَلَ مُوسَى إلَى الشَّعبِ وَقالَ لَهُمْ ذَلِكَ.