1 В третия месец от излизането на израелтяните от Египетската земя на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.

فِي نِهَايَةِ الشَّهرِ الثّالِثِ بَعدَ خُرُوجِ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ مِصرَ، وَصَلُوا إلَى صَحْراءِ سِيناءَ.

2 К ато се вдигнаха от Рафидим, дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, където Израел разпъна шатрите си срещу планината.

فَقَدِ ارتَحَلُوا مِنْ رَفِيدِيمَ، وَأتَوْا إلَى صَحْراءِ سِيناءَ، وَخَيَّمُوا هُناكَ. وَبَينَما كانَ بَنُو إسْرائِيلَ مُخَيِّمِينَ مُقابِلَ الجَبَلِ،

3 И като се изкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и каза: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израел:

صَعِدَ مُوسَى إلَى الجَبَلِ، فَدَعاهُ اللهُ مِنَ الجَبَلِ وَقالَ: «هَذا ما تَقُولُهُ لِبَيتِ يَعقُوبَ، وَتُخْبِرُ بِهِ بَني إسْرائِيلَ:

4 В ие видяхте какво сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и ви доведох при Себе Си.

‹قَدْ رَأيتُمْ ما عَمِلْتُهُ بِالمَصْرِيينَ. أمَّا أنْتُمْ فَحَمَلْتُكُمْ عَلَى أجنِحَةِ النُّسُورِ وَأحضَرْتُكُمْ إلَيَّ.

5 И така, сега, ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;

وَالآنَ، إنْ أطَعتُمُونِي وَحَفِظتُمْ عَهدِي، سَتُصبِحُونَ كَنزاً لِي مِنْ بَينِ كُلِّ الشُّعُوبِ، لِأنَّ الأرْضَ كُلَّها لِي.

6 и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ. Тези са думите, които трябва да кажеш на израелтяните.

سَتَصِيرُونَ لِي مَملَكَةَ كَهَنَةٍ، وَأُمَّةً مُقَدَّسَةً.› هَذا ما تَقُولَهُ لِبَنِي إسْرائِيلَ.»

7 И така, Моисей дойде и повика старейшините на народа, и представи пред тях всички тези наредби, които Господ му заповяда.

فَاسْتَدعَى مُوسَى شُيُوخَ الشَّعبِ، وَأخبَرَهُمْ بِكُلِّ الكَلامِ الَّذِي أمَرَهُ اللهُ بِهِ.

8 А целият народ отговори едногласно: Всичко, което Господ е казал, ще направим. И Моисей предаде на Господа отговора на народа.

فَأجابَ الشَّعبُ مَعاً وَقالُوا: «سَنَفعَلُ كُلَّ ما قالَهُ اللهُ.» وَبَلَّغَ مُوسَى اللهَ بِجَوابِ الشَّعبِ.

9 Т огава Господ каза на Моисей: Ето, Аз ида при тебе в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с теб, и да ти вярват вече завинаги. И като предаде Моисей на Господа думите на народа,

فَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «سَآتِي إلَيكَ فِي سَحابَةٍ كَثِيفَةٍ لِيَسمَعَ الشَّعبُ حِينَ أتَكَلَّمُ مَعَكَ فَيَثِقُوا بِكَ دَائِماً.» وَأخبَرَ مُوسَى اللهَ بِكَلامِ الشَّعبِ.

10 Г оспод каза още на Моисей: Иди при народа, освети го днес и утре и нека изперат дрехите си;

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «اذْهَبْ إلَى الشَّعبِ وَقَدِّسْهُمُ اليَومَ وَغَداً، وَمُرْهُمْ بِغَسلِ ثِيابِهِمْ.

11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на целия народ.

فَليَكُونُوا مُستَعِدِّينَ فِي اليَومِ الثّالِثِ، لِأنَّ اللهَ سَيَنْزِلُ فِي اليَومِ الثّالِثِ أمامَ كُلِّ الشَّعبِ عَلَى جَبَلِ سِيناءَ.

12 И да поставиш прегради наоколо за народа и да кажеш: Внимавайте да не се качите на планината, нито да се допрете до полите ѝ; който се допре до планината, непременно ще бъде умъртвен;

«لَكِنْ ضَعْ حُدُوداً لِلشَّعبِ حَولَ الجَبَلِ، وَقُلْ لَهُمْ: ‹احذَرُوا الاقْتِرابَ مِنَ الجَبَلِ أوْ لَمْسِهِ. فَكُلُّ مَنْ يَلمِسُهُ يُقتَلُ.

13 о баче ръка да не се допре до него, а той да бъде убит с камъни или със стрели - било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата затръби продължително, тогава нека се приближат до планината.

فَمَنْ يَتَعَدَّى الحُدُودَ، لا يَنبغِي أنْ يَلْمِسَهُ أحَدٌ بِيَدِهِ، بَلْ يُرجَمَ أوْ يُرمى بِسَهْمٍ. سَواءٌ أكانَ إنساناً أمْ حَيواناً، لا يَعِيشَ!› لَكِنْ حِينَ يُضرَبُ بِالبُوقِ نَغَمَةً طَوِيلَةً، يُمكِنُهُمُ الصُّعُودُ إلَى الجَبَلِ.»

14 И така, Моисей слезе от планината при народа и освети народа; а те изпраха дрехите си.

فَنَزَلَ مُوسَى مِنَ الجَبَلِ إلَى الشَّعبِ، وَقَدَّسَ الشَّعبَ، وَغَسَلَ الشَّعبُ ثِيابَهُمْ.

15 Т ой каза на народа: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.

وَقالَ مُوسَى لِلشَّعبِ: «كُونُوا مُستَعِدِّينَ لِأجلِ اليَومِ الثّالِثِ، وَلا تُعَاشِرُوا نِسَاءَكُمْ حَتَّى ذَلِكَ الحِينِ.»

16 А сутринта на третия ден имаше гръм и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, потрепери.

وَفِي صَباحِ اليَومِ الثّالِثِ، كانَ هُناكَ رَعدٌ وَبَرقٌ وَسَحابٌ كَثِيفٌ عَلَى الجَبَلِ، وَصَوتُ بُوقٍ مُرتَفِعٌ. فارتَعَدَ كُلُّ الشَّعبِ الَّذِي كانَ فِي المُخَيَّمِ.

17 Т огава Моисей изведе народа от стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.

وَأخرَجَ مُوسَى الشَّعبَ مِنَ المُخَيَّمِ لِلِقاءِ اللهِ، فَوَقَفُوا فِي أسفَلِ الجَبَلِ.

18 А Синайската планина беше цялата в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът ѝ се вдигаше като дим от пещ и цялата планина се тресеше силно.

وَكانَ جَبَلُ سِيناءَ كُلُّهُ مُغَطَّىً بِالدُّخانِ، لِأنَّ اللهَ نَزَلَ عَلَيهِ فِي نارٍ. وَصَعِدَ الدُّخانُ مِنَ الجَبَلِ كَدُخانِ الفُرنِ. وَكانَ كُلُّ الجَبَلِ يَهتَزُّ بِقُوَّةٍ.

19 И когато тръбният глас се усилваше, Моисей извика и Бог му отговори с глас.

وَاستَمَرَّ صَوتُ البُوقِ بِالارتِفاعِ، بَينَما كانَ مُوسَى يَتَكَلَّمُ وَاللهُ يُجِيبُهُ بِصَوتٍ كَصَوتِ الرَّعدِ.

20 Г оспод слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисей до върха на планината; и Моисей се изкачи.

وَنَزَلَ اللهُ عَلَى قِمَّةِ جَبَلِ سِيناءَ، وَدَعا مُوسَى إلَى الصُّعُودِ إلَى قِمَّةِ الجَبَلِ. فَصَعِدَ مُوسَى.

21 Т огава Господ каза на Моисей: Слез, заповядай на народа да не се втурнат нагоре към Господа, за да гледат, да не би да паднат мнозина от тях.

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «انزِلْ وَحَذِّرِ الشَّعبَ لِئَلّا يَقتَحِمُوا مَحْضَرَ اللهِ لِيَنظُرُوا، فَيَسقُطَ كَثِيرُونَ مَوتَى.

22 Т ака и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не ги порази Господ.

حَتَّى الكَهَنَةُ الَّذِينَ يَقتَرِبُونَ إلَى اللهِ ، فَلْيُقَدِّسُوا أنفُسَهُمْ لِلِقائِي لِئَلّا أقضِيَ عَلَيهِمْ.»

23 А Моисей отговори на Господа: Народът не може да се изкачи на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал: Постави прегради около планината и я освети.

وَقالَ مُوسَى للهِ: «لا يَستَطِيعُ الشَّعبُ أنْ يَصْعَدَ إلَى جَبَلِ سِيناءَ، لِأنَّكَ حَذَّرْتَهُمْ بِنَفسِكَ فَقُلتَ: ‹ضَعْ حُدُوداً حَولَ الجَبَلِ وَقَدِّسْهُ.›»

24 Н о Господ му каза: Иди, слез, после да се изкачиш ти и Аарон с теб; а свещениците и народът да не се втурнат нагоре и да не се качват към Господа, за да не ги порази Той.

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «انزِلْ ثُمَّ اصعَدْ وَهارُونُ مَعَكَ. لَكِنْ لا تَسْمَحْ لِلكَهَنَةِ أوِ الشَّعبَ بِالصُّعُودِ لاقْتِحامِ مَحْضَرِ اللهِ ، لِئَلّا يَقتَحِمَهُمُ اللهُ.»

25 И така, Моисей слезе при народа и им каза това.

فَنَزَلَ مُوسَى إلَى الشَّعبِ وَقالَ لَهُمْ ذَلِكَ.