1 П лановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.

التَّفكِيرُ يَخُصُّ الإنسانَ، أمّا الجَوابُ المُناسِبُ فَمِنَ اللهِ.

2 В сички пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете.

كُلُّ طُرُقِ الإنْسانِ صالِحَةٌ بِحَسَبِ رَأْيِهِ، وَلَكِنَّ اللهَ يَحكُمُ عَلَى دَوافِعِ الإنسانِ.

3 В ъзлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения.

اتَّكِلْ عَلَى اللهِ فِي أعمالِكَ، فَتَنجَحَ كُلُّ خُطَطِكَ.

4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия - за деня на злото.

اللهُ صَنَعَ كُلَّ شَيءٍ لِهَدَفٍ، فَحَتَّى الأشرارُ صَنَعَهُمْ لِليَومِ الشِّرِّيرِ.

5 М ерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан.

يُبغِضُ اللهُ كُلَّ مُتَكَبِّرٍ، وَلا بُدَّ أنْ يَنالَ عِقابَهُ.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

بِالرَّحمَةِ وَالحَقِّ يُكَفَّرُ عَنِ الخَطايا، وَبِمَخافَةِ اللهِ يَبتَعِدُ الإنسانُ عَنِ الشَّرِّ.

7 К огато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му.

إذا سُرَّ اللهُ بِطُرُقِ إنسانٍ، جَعَلَ حَتَّى أعداءَهُ يُسالِمُونَهُ.

8 П о-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

القَلِيلُ مَعَ البِرِّ، أفضَلُ مِنْ رِبحٍ كَثِيرٍ تَحَقَّقَ بِالظُلمِ.

9 С ърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.

الإنسانُ يُخَطِّطُ لِطَرِيقِهِ، وَ اللهُ يُحَدِّدُ خَطَواتِهِ.

10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да сгрешат в съда.

المَشُورَةُ الإلَهِيَّةُ فِي كَلامِ المَلِكِ، فَلا يَحْكُمَ بِغَيْرِ العَدلِ.

11 В ярната теглилка и везни са от Господа, всички грамове в торбата са Негово дело.

يُريدُ اللهُ أنْ تَكونَ الموازينُ أمينَةً، وَكُلُّ الاتفاقياتِ نَزِيهَةً.

12 Д а се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с правда.

المُلُوكُ يَكرَهُونَ الأعمالَ الشِّرِّيرَةَ، لِأنَّهُ بِالبِرِّ يَثبُتُ حُكمُهُمْ.

13 П раведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

كَلامُ البِرِّ يُسعِدُ المَلِكَ، وَالمَلِكُ يُحِبُّ مَنْ يَتَكَلَّمُ بِالحَقِّ.

14 Я ростта на царя е вестител на смърт, но мъдрият човек я укротява.

غَضَبُ المَلِكِ مُرعِبٌ كَرَسُولٍ الْمَوْتِ، وَالحَكِيمُ يَسْعَى إلَى تَهْدِئَتِهِ.

15 В светлината от лицето на царя има живот и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

تُوجَدُ حَياةٌ فِي إرضاءِ المَلِكِ، وَرِضاهُ يُشبِهُ الغَيمَةَ المُمطِرَةَ فِي الرَّبِيعِ.

16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро.

الحِكْمَةُ أفضَلُ مِنَ الذَّهَبِ، وَالفَهمُ أفضَلُ مِنَ الفِضَّةِ.

17 Д а се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си.

طَرِيقُ البِرِّ يَتَجَنَّبُ الشَّرَّ، وَمَنْ يَنتَبِهْ إلَى خَطَواتِهِ يَحرُسْ حَياتَهُ.

18 Г ордостта предшества погибелта, а високомерието - падането.

الكِبرِياءُ تُسَبِّبُ الدَّمارَ، وَالغُرُورُ يُسَبِّبُ السُّقُوطَ.

19 П о-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите.

أنْ تَكونَ مُتَواضِعاً وَتحيا مَعَ الوُدَعاءِ، أفضلُ مِنْ أنْ تَقْسِمَ غَنيمَةً مَعَ المُتَكَبِّرِينَ.

20 К ойто внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажѐн.

مَنْ يَتَعَلَّمُ قَدْ يَجِدُ النَّجاحَ، وَلَكِنْ هَنِيئاً لِمَنْ يَثِقُ بِاللهِ.

21 К ойто е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание.

الحَكِيمُ يُسَمَّى فَهِيماً، وَالكَلامُ المُفِيدُ المُفرِحُ يَزِيدُ العِلْمَ.

22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им.

التَّفكِيرُ الجَيِّدُ مَصدَرٌ لِلحَياةِ لِصاحِبِهِ، وَتَأدِيبُ الأحْمَقِ غَباءٌ وَبِلا فائِدَةٍ.

23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

عَقلُ الحَكِيمُ يَقُودُ كَلامَهُ، وَبِكَلامِهِ يَزدادُ العِلْمُ.

24 Б лагите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.

الكَلامُ الحُلْوُ يُشبِهُ شَهْدَ العَسَلِ، فَهْوَ حُلْوُ المَذاقِ وَشِفاءٌ لِلجِسمِ.

25 И ма път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

تُوجَدُ طَرِيقٌ تَظْهَرُ لِلإنِسانِ كَأنَّها مُستَقِيمَةٌ، وَلِكِنَّها تُؤَدِّي إلَى المَوتِ.

26 О хотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават.

شَهِيَّةُ الإنسانِ الّذِي يَعْمَلُ تَقُودُهُ فِي عَمَلِهِ، لِأنَّ جُوعَهُ يَحُثُّهُ عَلَى العَمَلِ.

27 Л ошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън.

عَدِيمُ الفائِدَةِ يُخَطِّطُ لِلأذَى، وَكُلُّ ما يَقُولُهُ يُشبِهُ النّارَ الصاعِدَةَ.

28 О пак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

المُخادِعُ يُحدِثُ النِّزاعَ، وَالنَمّامُ يُفَرِّقُ الأصْدِقاءَ.

29 Н асилникът мами ближния си и го води в погрешен път;

القاسِي يَخدَعُ جارَهُ، وَيَقُودُهُ إلَى طَرِيقٍ رَدِيءٍ.

30 з атваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло.

مَنْ يَغْمِزُ عَينَيهِ يُخَطِّطُ لِلفَوضَى وَالخَرابِ، وَبِزَمِّ شَفَتَيهِ يُظهِرُ نِيَّتَهُ لِلشَّرِّ.

31 Б елите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.

الشَّيبُ تاجُ مَجدٍ لِلَّذِينَ يَنالُونَهُ بِعَيْشِ حَياةِ البِرِّ.

32 К ойто не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град.

الصَّبُورُ خَيرٌ مِنَ الجَبّارِ، وَضابِطُ نَفْسِهِ خَيرٌ مِمَّنْ يَحكُمُ مَدِينَةً.

33 Ж ребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.

قَدْ تُلْقَى القُرعَةُ فِي حِضنِكَ، لَكِنَّ الأحكامَ مِنَ اللهِ.