1 К огато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж какви камъни и какви здания!

وَبَينَما كانَ يَسُوعُ يُغادِرُ ساحَةَ الهَيكَلِ، قالَ لَهُ أحَدُ التَّلامِيذُ: «يا مُعَلِّمُ، انظُرْ إلَى هَذِهِ الحِجارَةِ الضَّخمَةِ، وَالبِناءِ الرّائِعِ!»

2 А Исус му каза: Виждаш ли тези големи здания? Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине.

فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «أتَرَى هَذِهِ المَبانِي العَظِيمَةَ؟ لا يَبقَى فِيها حَجَرٌ عَلَى حَجَرٍ، بَلْ سَتُهدَمُ كُلُّها!»

3 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей Го попитаха насаме:

وَكانَ يَسُوعُ جالِساً عَلَى جَبَلِ الزَّيتُونِ مُقابِلاً لِلهَيكَلِ، فَسَألَهُ بُطرُسُ وَيَعقُوبُ وَيُوحَنّا وَأندراوُسُ عَلَى انفِرادٍ:

4 К ажи ни, кога ще бъде това? И какво ще бъде знамението, когато всичко това предстои да се изпълни?

«أخبِرْنا، مَتَى سَتَحدُثُ هَذِهِ الأُمُورُ؟ وَما هِيَ العَلامَةُ الَّتِي تَدُلُّ عَلَى اقتِرابِ حُدُوثِها؟»

5 И Исус започна да им казва: Пазете се да не ви подмами някой.

فَابتَدَأ يَسُوعُ يَقُولُ لَهُمْ: «انتَبِهُوا لِئَلّا تَنخَدِعُوا.

6 М нозина ще дойдат в Мое име и ще кажат: Аз съм Христос, и ще подмамят мнозина.

سَيَأْتِي كَثِيرُونَ وَيَنتَحِلونَ اسْمِي، فَيَقولونَ: ‹أنا هُوَ.› وَسَيَخدَعُونَ كَثِيرِينَ.

7 А когато чуете за войни и за военни слухове, не се смущавайте; това трябва да стане; но това не е свършекът.

وَعِندَما تَسمَعُونَ بِأخبارِ الحُرُوبِ وَالثَّوراتِ، لا تَخافُوا. فَلا بُدَّ أنْ تَحدُثَ هَذِهِ الأشياءُ، لَكِنَّها لَنْ تَكُونَ نِهايَةَ العالَمِ بَعْدُ.

8 З ащото народ ще се повдигне против народ и царство против царство. Ще има трусове на разни места, ще има глад; а тези неща са само начало на страданията.

وَذَلِكَ لِأنَّهُ سَتَقُومُ أُمَّةٌ عَلَى أُمَّةٍ، وَمَملَكَةٌ عَلَى مَملَكَةٍ. سَتَحدُثُ زَلازِلُ وَمَجاعاتٌ، وَلَكِنَّ هَذِهِ كُلَّها سَتَكُونُ أوَّلَ آلامِ المَخاضِ.

9 Н о вие гледайте себе си, защото ще ви предадат на съдилища и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствате на тях.

«انتَبِهُوا لِأنفُسِكُمْ، فَسَتُسَلَّمُونَ إلَى المَحاكِمِ، وَسَتُضرَبونَ فِي المَجامِعِ، وَسَتَقِفُونَ أمامَ الحُكّامِ وَالمُلُوكِ مِنْ أجلِي لِتَشهَدُوا لَدَيهِمْ.

10 О баче първо трябва да се проповядва благовестието на всички народи.

فَيَنبَغي أنْ تُعلَنَ البِشارَةُ لِلعالَمِ كُلِّهِ.

11 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в онзи час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Святият Дух.

وَعِندَما يَقبِضُونَ عَلَيكُمْ وَيُسَلِّمُونَكُمْ إلَى المَحاكِمِ، لا تَقلَقُوا بِشَأنِ ما سَتَقُولُونَهُ، بَلْ قُولُوا ما يُعْطَىْ لَكُمْ فِي تِلكَ السّاعَةِ، لِأنَّكُمْ لَستُمْ أنتُمُ المُتَكَلِّمِينَ، بَلِ الرُّوحُ القُدُسُ.

12 Б рат брата ще предаде на смърт и баща - дете; и деца ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят.

«سَيُسَلِّمُ الأخُ أخاهُ لِلقَتلِ، وَسَيُسَلِّمُ الأبُ وَلَدَهُ. وَسَيَنقَلِبُ الأولادُ عَلَى وَالِدِيهِمْ وَيَقتُلُونَهُمْ.

13 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.

وَسَيُبغِضُكُمُ الجَمِيعُ مِنْ أجلِ اسْمِي، وَلَكِنِ الَّذِي يَبقَى أميناً إلَى النِّهايَةِ، فَهَذا سَيَخلُصُ.

14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, която стои там, където не трябва (който чете - нека разбира), тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините;

«لَكِنْ عِنْدَما تَرَونَ ‹النَّجِسَ المُخَرِّبَ› الَّذي أشارَ إليهِ دانَيالُ النَّبِيُّ قائِماً حَيثُ لا يَنبَغي أنْ يَكونَ – لِيَفْهَمِ القارِئُ هَذا الكَلامَ – فَليَهرُبْ حينَئِذٍ جَمِيعُ الَّذِينَ فِي إقليمِ اليَهُودِيَّةِ إلَى الجِبالِ.

15 и който е на покрива на къщата, да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;

وَمَنْ كانَ عَلَى سَطحِ مَنزِلِهِ فَلا يَنزِلْ لِيَأخُذَ أيَّ شَيءٍ.

16 и който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си.

وَلا يَعُدِ العامِلُ فِي الحَقلِ إلَى بيتِهِ لِيَأخُذَ رِداءَهُ.

17 А горко на бременните и на кърмачките през онези дни!

«وَما أعسَرَ أحوالَ الحَوامِلِ وَالمُرضِعاتِ فِي تِلكَ الأيّامِ!

18 П ри това, молете се да не стане това през зимата;

لَكِنْ صَلُّوا أنْ لا يَحدُثَ ذَلِكَ فِي الشِّتاءِ،

19 з ащото през онези дни ще има такава скръб, каквато не е имало досега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.

لِأنَّهُ سَيَكُونُ فِي تِلكَ الأيّامِ ضِيقٌ عَظِيمٌ لَمْ يَكُنْ مِثلُهُ مُنذُ أنْ خَلَقَ اللهُ العالَمَ إلَى الآنَ، وَلَنْ يَكُونَ مِثلَهُ.

20 И ако Господ не съкратеше онези дни, не би се избавила нито една душа; но заради избраните, които Той избра, е съкратил дните.

وَلَولا أنَّ الرَّبَّ قَدْ قَصَّرَ تِلْكَ الأيّامَ، لَما بَقِيَ أحَدٌ حَيّاً. وَلَكِنَّهُ قَصَّرَها مِنْ أجلِ شَعبِهِ الخاصِّ الَّذِيْ اختارَهُ.

21 Т огава, ако ви каже някой: Ето, тук е Христос!, или: Ето там!, - не вярвайте;

«فَإنْ قالَ لَكُمْ أحَدٌ: ‹ها إنَّ المَسِيحُ هُنا،› أوْ ‹ها هُوَ هُناكَ!› فَلا تُصَدِّقُوا كَلامَهُ.

22 з ащото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, и избраните.

فَسَيَظهَرُ أكْثَرُ مِنْ مَسِيحٍ مُزَيَّفٍ، وَأكثَرُ مِنْ نَبِيٍّ كاذِبٍ. وَسَيَصنَعونَ مُعجِزاتٍ وَعَجائِبَ غَيرَ عادِيَّةٍ، لِيَخدَعُوا حَتَّى الَّذِينَ اختارَهُمُ اللهُ لَوِ استَطاعُوا.

23 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко. Идването на Човешкия Син в слава

فَاحذَرُوا، لِأنِّي قَدْ أخبَرْتُكُمْ بِكُلِّ شَيءٍ قَبلَ حُدُوثِهِ.

24 Н о през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,

«وَلَكِنْ فِي تِلْكَ الأيّامِ، وَبَعْدَ هَذِهِ الضِّيقاتُ، ‹سَتُظلِمُ الشَّمْسُ، وَالقَمَرُ لَنْ يُعطِيَ نُورَهُ.

25 з вездите ще падат от небето и силите, които са на небето, ще се разклатят.

سَتَسقُطُ النُّجُومُ مِنَ السَّماءِ، وَتُزَعزَعُ الأجرامُ السَّماوِيَّةُ.›

26 Т огава ще видят Човешкия Син, идещ на облаци с голяма сила и слава.

«حينَئِذٍ سَيَرَونَ ابنَ الإنسانِ قادِماً فِي السَّحابِ بِقُوَّةٍ وَمَجدٍ عَظِيمينِ.

27 И тогава ще изпрати ангелите Си и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

وَسَيُرسِلُ ابْنُ الإنسانِ مَلائِكَتَهُ لِتَجمَعَ النّاسَ الَّذِينَ اختارَهُمْ مِنَ الجِهاتِ الأربَعِ، مِنْ أقصَى الأرْضِ إلَى أقصَى السَّماءِ.»

28 А научете притчата от смокинята: Когато клоните ѝ вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;

«تَعَلَّمُوا مِنْ شَجَرَةِ التِّينِ. فَحالَما تُصبِحُ أغصانُها طَرِيَّةً، وَتَظهَرُ أوراقُها، تَعرِفُونَ أنَّ الصَّيفَ قَرِيبٌ.

29 с ъщо така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.

هَكَذا أيضاً عِندَما تَرَونَ هَذِهِ الأشياءَ، سَتَعرِفُونَ أنَّ الوَقتَ قَرِيبٌ عَلَى الأبوابِ.

30 И стина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.

أقُولُ لَكُمُ الحَقَّ: لَنْ يَنقَضِيَ هَذا الجِيلُ قَبلَ أنْ تَحدُثَ كُلُّ هَذِهِ الأشياءِ.

31 Н ебето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

تَزُولُ السَّماءُ وَالأرْضُ، أمّا كَلامِيَ فَلَنْ يَزُولَ أبَداً.»

32 А за онзи ден или час никой не знае - нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

«لَكِنْ لا يَعرِفُ أحَدٌ مَتَى يَكُونَ ذَلِكَ اليَومُ أوْ تِلْكَ السّاعَةُ، وَلا مَلائِكَةُ السَّماءِ يَعرِفونَ، وَلا الابْنُ، لَكِنَّ الآبُ وَحدَهُ يَعلَمُ.»

33 В нимавайте, бдете и се молете; защото не знаете кога ще настане времето.

«احذَرُوا وَتَيَقَّظُوا، لِأنَّكُمْ لا تَعرِفُونَ مَتَى يَأتِي الوَقْتُ.

34 П онеже това ще бъде, както човек, който отиде в чужбина, като остави къщата си и даде власт на слугите си - на всеки отделна работа, а на вратаря заповяда да бди.

فَالأمْرُ يُشبِهُ رَجُلاً تَرَكَ بَيتَهُ وَسافَرَ وَحَدَّدَ لِكُلِّ واحِدٍ مِنْ عَبيدِهِ مَسؤولِيَّتَهُ، وَأمَرَ حارِسَ البابِ بِأنْ يَتَيَقَّظَ.

35 З атова бдете (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата - вечерта ли или посред нощ, или когато пеят петлите, или сутринта),

فَتَيَقَّظُوا إذاً، لِأنَّكُمْ لا تَعرِفُونَ مَتَى يَأتي سَيِّدُ البَيتِ: أفِي المَساءِ، أمْ فِي مُنتَصَفِ اللَّيلِ، أمْ عِندَ صِياحِ الدِّيكِ، أمْ فِي الصَّباحِ.

36 д а не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.

لِئَلّا يَأتيَ فَجأةً فَيَجِدَكُمْ نائِمينَ!

37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете!

وَما أقُولُهُ لَكُمْ، أقُولُهُ لِلجَمِيعِ: تَيَقَّظُوا.›»