1 С лед шест дни Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан и заведе само тях на една висока планина.

بَعدَ سِتَّةِ أيّامٍ، أخَذَ يَسُوعُ بُطرُسَ وَيَعقُوبَ وَأخاهُ يُوحَنّا، وَقادَهُمْ إلَى جَبَلٍ عالٍ لِيَكُونُوا وَحدَهُمْ.

2 И се преобрази пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.

وَبَينَما كانُوا هُناكَ، تَغَيَّرَ مَظهَرُ يَسُوعَ وَصارَ يَلْمَعُ كَالشَّمْسِ، وَصارَتْ ثِيابُهُ بَيضاءَ كَالنُّورِ.

3 И , ето, явиха им се Моисей и Илия, които разговаряха с Него.

وَفَجأةً ظَهَرَ مُوسَى وَإيلِيّا أمامَ التَّلاميذِ، وَكانا يَتَكَلَّمانِ مَعَ يَسُوعَ.

4 А Петър проговори, като каза на Исус: Господи, добре е да сме тук; ако искаш, аз ще направя тук три шатри - за Теб една, за Моисей една и една за Илия.

فَقالَ بُطرُسُ لِيَسُوعَ: «يا سَيِّدُ، ما أجمَلَ أنْ نَكُونَ هُنا! فَإنْ شِئتَ أنصِبُ ثَلاثَ خَيماتٍ هُنا، واحِدَةً لَكَ، وَواحِدَةً لِمُوسَى، وَواحِدَةً لإيلِيّا.»

5 А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и, ето, от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.

وَبَينَما كانَ بُطرُسُ يَتَكَلَّمُ، ظَلَّلَتْهُمْ غَيمَةٌ لامِعَةٌ، وَخَرَجَ مِنْها صَوتٌ يَقولُ: «هَذا هُوَ ابنِي حَبيبي الَّذِي سُرُورِي بِهِ عَظِيمٌ. فَأصغُوا إلَيهِ.»

6 И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си и много се уплашиха.

فَعِندَما سَمِعَ التَّلامِيذُ ذَلِكَ، ارتَعَبُوا وَسَقَطُوا عَلَى الأرْضِ عَلَى وُجُوهِهِمْ.

7 А Исус се приближи при тях, допря се до тях и каза: Станете, не бойте се!

فَاقتَرَبَ يَسُوعُ وَلَمَسَهُمْ وَقالَ: «انهَضوا، لا تَخافُوا.»

8 И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Исус сам.

وَعِندَما نَظَرُوا حَولَهُمْ، لَمْ يَرَوا أحَداً سِوَى يَسُوعَ.

9 И като слизаха от планината, Исус им заръча: На никого не казвайте за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.

وَبَينَما هُمْ يَنزِلُونَ مِنَ الجَبَلِ، أوصاهُمْ يَسُوعُ وَقالَ: «لا تُخبِرُوا أحَداً بِما رَأيتُمْ إلَى أنْ يُقامَ ابْنُ الإنسانِ مِنَ المَوتِ.»

10 У чениците Му го попитаха: Защо тогава книжниците казват, че първо Илия трябва да дойде?

وَسَألَهُ تَلامِيذُهُ: «لِماذا يَقُولُ مُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ إنَّ إيلِيّا يَنبَغِي أنْ يَأتِيَ أوَّلاً؟»

11 А Той отговори: Наистина Илия иде и ще възстанови всичко.

فَأجابَهُمْ يَسُوعُ: «نَعَمْ، يَأتِي إيلِيّا لِيَرُدَّ كُلَّ شَيءٍ إلَى أصلِهِ.

12 Н о казвам ви, че Илия вече е дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.

لَكِنِّي أقُولُ لَكُمْ إنَّ إيلِيّا قَدْ أتَى، وَالنّاسُ لَمْ يَعرِفُوهُ، بَلْ عامَلُوهُ بِالطَّرِيقَةِ الَّتِي يُرِيدُونَها. وَابْنُ الإنسانِ أيضاً سَيَلقَى تِلكَ المُعامَلَةَ مِنْهَمْ.»

13 Т огава учениците разбраха, че им говореше за Йоан Кръстител. Изцеляването на бесноватия младеж

حِينَئِذٍ فَهِمَ تَلامِيذُهُ أنَّهُ كانَ يَتَكَلَّمُ عَنْ يُوحَنّا المَعمَدانِ. يَسُوعُ يُخرِجُ رُوحاً شِرِّيراً مِنْ صَبِي

14 И когато дойдоха при народа, до Него се приближи един човек, коленичи пред Него и каза:

وَعِندَما عادُوا إلَى الجَمعِ، جاءَ رَجُلٌ إلَى يَسُوعَ وَسَجَدَ أمامَهُ

15 Г осподи, смили се над сина ми, защото е епилептик и страда зле; понеже пада в огъня и често във водата.

وَقالَ: «ارحَمِ ابنِي، يا رَبُّ، فَهُوَ مُصابٌ بِالصَّرَعِ وَيَتَألَّمُ بِشِدَّةٍ. وَكَثِيراً ما يَقَعُ فِي النّارِ أوْ الماءِ.

16 И го доведох при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят.

وَقَدْ أحضَرْتُهُ إلَى تَلامِيذِكَ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَستَطِيعُوا أنْ يُشفُوهُ.»

17 И сус отговори: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? Доведете го тук при Мен.

فَقالَ يَسُوعُ: «أيُّها الجَيلُ غَيْرُ المُؤمِنِ وَالمُنحَرِفُ، إلَى مَتَى أكُونُ مَعَكُمْ، إلَى مَتَى أحتَمِلُكُمْ؟» ثُمَّ قالَ للرَجُلِ: «أحضِرِ ابنَكَ إلَيَّ هُنا.»

18 И Исус смъмра злия дух и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.

فَأمَرَ يَسُوعُ الرُّوحَ الشِّرِّيرَ بِأنْ يَخرُجَ مِنْهُ، فَشُفِيَ الصَبيُّ فِي الحالِ.

19 Т огава учениците дойдоха при Исус насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

ثُمَّ أتَى إلَيهِ تَلامِيذُهُ عَلَى انفِرادٍ وَسَألُوهُ: «لِماذا لَمْ نَستَطِعْ نَحنُ إخراجَهُ؟»

20 Т ой им каза: Поради вашето маловерие. Защото, истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас.

فَأجابَهُمْ يَسُوعُ: «بِسَبَبِ قِلَّةِ إيمانِكُمْ. أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، لَوْ كانَ إيمانُكُمْ فِي حَجمِ بِذْرَةِ الخَردَلِ، فَإنَّكُمْ تَستَطِيعُونَ أنْ تَقُولُوا لِهَذا الجَبَلِ: انتَقِلْ مِنْ هُنا إلَى هُناكَ، فَسَيَنتَقِلُ، وَلَنْ يَكُونَ هُناكَ شَيءٌ مُستَحِيلٌ عَليكُمْ.

21 А този род не излиза освен с молитва и пост.

لَكِنَّ هَذا النَّوعُ لا يَخْرُجُ إلّا بِالصَلاةِ وَالصَّومِ.» يَسُوعُ يُنبِئُ باقتِرابِ مَوتِه

22 И когато седяха в Галилея, Исус им каза: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците

وَبَينَما كانُوا يَتَنَقَّلُونَ فِي الجَلِيلِ مَعاً، قالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «يُوشِكُ ابنُ الإنسانِ أنْ يُوضَعَ تَحتَ سُلطانِ البَشَرِ.

23 и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те дълбоко се наскърбиха. Данъкът за храма

وَسَيَقتُلُونَهُ. وَلَكِنَّهُ فِي اليَومِ الثّالِثِ سَيَقُومُ مِنَ المَوتِ.» فَحَزِنَ التَّلامِيذُ جِدّاً. ضَريبةُ الهَيكل

24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха към Петър и казаха: Вашият Учител не плаща ли двете драхми?

وَعِندَما دَخَلَ يَسُوعُ إلَى كَفْرِناحُومَ، جاءَ إلَى بُطرُسَ الَّذِينَ يَجمَعُونَ ضَرِيبَةَ الدِّرهَمَينِ لِلهَيكَلِ، وَسَألُوهُ: «ألا يَدفَعُ مُعَلِّمُكُمْ ضَرِيبَةَ الدِّرهَمَينِ؟»

25 Т ой отвърна: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му каза: Какво мислиш, Симоне, земните царе от кои събират данък или налог - от синовете си или от чужденците?

فَأجابَهُمْ بُطرُسُ: «بَلَى، يَفعَلُ.» ثُمَّ ذَهَبَ بُطرُسُ إلَى البَيتِ. فَبادَرَهُ يَسُوعُ بِالكَلامِ وَقالَ: «أخبِرْنِي يا سِمْعانُ، مِمَّنْ يَجمَعُ المُلُوكُ الجِزْيَةَ وَالضَّرائِبَ؟ هَلْ يَجمَعُونَها مِنْ أبناءِ شَعبِهِمْ، أمْ مِنَ الشُّعُوبِ الأُخرَى؟»

26 А когато Петър каза: От чужденците, Исус му отговори: Щом е така, синовете им са свободни.

فَأجابَ بُطرُسُ: «إنَّهُمْ يَجمَعُونَها مِنَ الشُّعُوبِ الأُخرَى.» فَقالَ يَسُوعُ: «إذاً فَألأبناءُ مُعْفَونَ مِنَها.

27 Н о за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първа се закачи, и като разтвориш устата ѝ, ще намериш един статир; вземи го и им го дай за Мен и за тебе.

وَلَكِنْ لِئَلّا نُسَبِّبَ لَهُمْ مُشْكِلَةً، اذْهَبْ إلَى البحَيرَةِ، وَألقِ صَنّارَةَ الصَّيدِ. ثُمَّ خُذْ أوَّلَ سَمَكَةٍ تَصطادُها، وَافتَحْ فَمَها. فَسَتَجِدُ فِيها قِطعَةً نَقدِيَّةً قيمَتُها أربَعَةُ دَراهِمِ. خُذْها وَأعطِها لَهُمْ عَنِّي وَعَنْكَ.»