2 Летописи 2 ~ ﺃﺧﺒﺎﺭ ﺍﻷﻳﺎﻡ ﺍﻟﺜﺎﻥ 2

picture

1 Т огава Соломон, като реши да построи дом за Господнето име и царска къща,

وَخَطَّطَ سُلَيْمانُ لبِناءِ هَيكَلٍ إكْراماً لاسمِ اللهِ ، وَلبِناءِ قَصْرٍ لنَفسهِ.

2 т ой изброи седемдесет хиляди мъже за носачи на товари и осемдесет хиляди за каменоделци в планините, и три хиляди и шестстотин за надзиратели над тях.

فَجَنَّدَ سُلَيْمانُ سَبعِينَ ألفَ عامِلِ بناءٍ وَثَمانِينَ ألفَ حَجّارٍ ليَقطَعُوا حِجارَةً فِي الجَبَلِ، وَعَيَّنَ ثَلاثَةَ آلافٍ وَستَّ مِئَةِ رَجُلٍ لِيُشرِفُوا عَلَيهِمْ.

3 Т огава Соломон прати до тирския цар Хирам да кажат: Както си направил на баща ми Давид и си му пратил кедри, за да си построи къща, в която да живее, направи така и на мен.

ثُمَّ أرسَلَ سُلَيْمانُ رسالَةً إلَى حُورامَ مَلِكِ صُورَ وَقالَ لَهُ: «… ساعِدْنِي كَما ساعَدْتَ أبِي داوُدَ. فَقَدْ أرسَلْتَ لَهُ خَشَباً مِنْ أشجارِ الأرْز لِكَي يَبنِيَ بَيتاً لِيَسكُنَ فِيهِ.

4 Е то, аз строя дом за името на Господа, моя Бог, да го посветя на Него, за да се принасят пред Него благоуханен тамян и постоянните присъствени хлябове, и утринните и вечерните всеизгаряния, в съботите, на новолунията и в празниците на Господа, нашия Бог; това е вечна наредба в Израел.

وَأنا سَأبنِي بَيْتاً إكْراماً لاسْمِ إلَهِي ، حَيثُ سَنُحْرِقُ بَخُوراً فِي حَضْرَتِهِ، وَنَضَعُ الخُبزَ المُقَدَّسَ عَلَى مَائِدَتِهِ. سَنُقَدِّمُ ذَبائِحَ صاعِدَةً كُلَّ صَباحٍ وَمَساءٍ، وَكُلَّ سَبتٍ وَأوائِلِ الشُّهُورِ، وَفِي الأعْيادِ الَّتِي أمَرَنا إلَهُنا بِالاحتِفالِ بِها كَعادَةٍ دائِمَةٍ لِبَنِي إسْرائِيلَ.

5 А домът, който строя, е голям, защото нашият Бог е велик повече от всички богове.

«إلَهُنا أعظَمُ مِنْ كُلِّ الآلهَةِ، لِهَذا سَأبني لَهُ هَيكَلاً عَظِيماً.

6 Н о кой може да Му построи дом, когато небето и небето на небесата не са достатъчни да Го поберат? И така, кой съм аз, за да Му построя дом, освен само за да кадя пред Него?

وَمَنْ ذا الَّذِي يَستَطِيعُ أنْ يَبنِيَ بَيتاً يَسْكُنُ اللهُ فِيهِ؟ فَلا الفَضاءُ، وَلا أعلَى سَماءٍ، يُمْكِنُ أنْ تُحيطَ بِإلَهِنا! فَمَنْ أنا لأبْنِيَ بَيْتاً يَسْكُنُهُ اللهُ؟ بَلْ أبْنِي مَكاناً لإحْراقِ البَخُورِ إكراماً لَهُ.

7 З атова прати ми сега човек, изкусен да работи злато и сребро, мед и желязо, мораво, червено и синьо, и който знае да прави ваяни работи, и нека работи с изкусните хора, които са с мене в Юдея и Йерусалим, които баща ми Давид е промислил.

«فَأرْسِلْ لِي رَجُلاً ماهراً فِي صِناعَةِ الذَّهَبِ وَالفِضَّةِ وَالبُرونْزِ وَالحَدِيدِ، وَفِي نَسجِ الأقمشَةِ الأُرجُوانِيَّةِ وَالحَمراءِ وَالزَّرقاءِ. وَسَيَعمَلُ هَذا الرَّجُلُ هُنا فِي يَهُوذا وَالقُدس مَعَ الصُّنّاعِ الَّذِينَ اختارَهُمْ أبِي.

8 И зпрати ми и кедрови дървета, елхови дървета и алмугови дървета от Ливан; защото зная, че твоите слуги умеят да секат дървета в Ливан; и ето, моите слуги ще бъдат с твоите слуги,

«وَأرسِلْ لِي خَشَباً مِنْ أشجارِ الأرْزِ وَالسَّروِ وَالصَّندَلِ مِنْ لُبنانَ. فَأنا أعلَمُ أنَّ خُدّامَكَ مُتَمَرِّسُونَ فِي قَطْعِ الأشجارِ مِنْ لُبنانَ. وَسَيَعمَلُ خُدّامي مَعَ خُدّامِكَ.

9 з а да ми приготвят изобилно дървета; защото домът, който строя, ще бъде голям и чудесен.

سَأحتاجُ إلَى خَشَبٍ كَثِيرٍ لِأنَّ الهَيكَلَ الَّذِي سَأبنِيهِ سَيَكُونُ كَبِيراً وَرائِعاً.

10 Щ е дам на твоите слуги, дървосекачите, двадесет хиляди кора чукано жито, двадесет хиляди кора ечемик, двадесет хиляди бати вино и двадесет хиляди бати дървено масло.

«وَسَأُعطِي لِعَبيدِكَ الَّذينَ سَيَقطَعُونَ الأشجارَ، عِشرِينَ ألفَ كِيسٍ مِنَ القَمحِ المَجرُوشِ، وَعِشرِينَ ألفَ كِيسٍ مِنَ الشَّعِيرِ، وَعِشرِينَ ألفَ صَفِيحَةٍ مِنَ النَّبيذِ، وَعِشرِينَ ألفَ صَفِيحَةٍ مِنَ الزَّيتِ.»

11 Т огава тирският цар Хирам отговори с писмо, което прати на Соломон: Понеже Господ обича народа Си, затова те е поставил цар над тях.

فَأرْسَلَ حُورامُ مَلِكُ صُورٍ رِسالَةً جَوابِيَّةً إلَى سُلَيْمانَ قالَ فِيها: «قَدْ أحَبَّ اللهُ شَعبَهُ، وَلِهَذا اختارَكَ لِتَكُونَ مَلِكاً عَلَيهِمْ

12 Х ирам каза още: Благословен да бъде Господ, Израелевият Бог, създател на небето и земята, Който даде на цар Давид мъдър син, надарен с остроумие и разум, който да построи дом на Господа и царска къща.

… أحْمَدُ اللهَ ، إلَهَ إسْرائِيلَ، خالِقَ السَّماءَ وَالأرْضَ الَّذِي أعطَى داوُدَ ابناً حَكيماً وَذا مَعرفَةٍ وَفَهْمٍ، لِكَي يَبنِيَ هَيكَلاً للهِ ، وَقَصْراً لَهُ أيضاً.

13 И така, сега ти пращам човек, изкусен и разумен, майстора си Хирам,

«سَأُرسلُ إلَيكَ صانعاً ماهِراً وَمَوهُوباً هُوَ حُورامُ أبِي،

14 с ин на една жена от Дановите дъщери и на баща тирянин, изкусен и да изработва злато и сребро, мед и желязо, камъни и дърва, и мораво, синьо, висон и червено, също да прави всякакви ваяни работи и да изработва всякакъв проект, който му бъде внушен, за да работи той заедно с твоите изкусни хора и с изкусните хора, промислени от господаря ми, баща ти Давид.

أُمُّهُ مِنْ قَبِيلَةِ دانَ، وَأبُوهُ مِنْ مَدِينَةِ صُورَ. وَهُوَ بارِعٌ في صِناعَة الذَّهَبِ وَالفِضَّةِ وَالبُرونْز وَالحَدِيدِ وَالحَجَرِ وَالخَشَب، وَفِي نَسجِ الأقمشَةِ الأُرجُوانيَّةِ وَالزَّرْقاء وَالحَمْراء وَالكتّانِ الفاخِرِ. وَهُوَ قادِرٌ عَلَى تَصمِيمِ وَصُنْعِ أيِّ شَيءٍ يُطلَبُ إلَيهِ. وَهُوَ مُستَعِدٌّ لِلتَّعاوُنِ مَعَ صُنّاعِكَ وَمَعْ صُنّاع أبِيكَ المَلِكِ داوُدَ.

15 И така, сега нека господарят ми изпрати на слугите си житото и ечемика, дървеното масло и виното, които е обещал;

«أمّا عَنِ القَمْحِ وَالشَّعيرِ وَالزَّيتِ وَالنَّبِيذِ الَّتِي عَرَضْتَ أنْ تُقَدِّمَها لِخُدّامِي، فَإنَّنا نَقبَلُها مِنكَ.

16 а ние ще насечем дърветата от Ливан, колкото са ти необходими, и ще ти ги докараме на салове по море от Йопия, а ти ще ги превозиш в Йерусалим.

وَنَحنُ نَعِدُ بِأنْ نَقطَعَ قَدَرَ ما تَحتاجُ منَ الخَشَب منْ لُبنانَ. وَسَنَحزِمُ الأخشابَ مَعاً وَنُرسلُها طافيَةً بَحراً حَتَّى مَدِينَة يافا. وَبَعدَ ذَلِكَ يُمكنُكَ أنْ تَحملَها إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.»

17 С оломон преброи всички чужденци, които бяха в Израелевата земя след преброяването на баща му Давид; и се намериха сто петдесет и три хиляди и шестстотин души.

وَأجْرَى سُلَيْمانُ إحصاءً لِكُلِّ الأجانب المُقِيْميْنَ فِي أرْض إسْرائِيلَ. فَكانَ هَذا هُوَ الإحصاءُ الثّانِي بَعدَ الَّذي أجراهُ أبُوهُ داوُدُ لِلشَّعبِ. فَوَجَدَ أنَّ عَدَدَ الأجانبِ في إسْرائِيلَ مِئَةً وَثَلاثَةً وَخَمْسِينَ ألفاً وَستَّ مِئَةٍ.

18 И от тях назначи седемдесет хиляди за носачи на товари и осемдесет хиляди за каменоделци в планините, и три хиляди и шестстотин за надзиратели над работата на народа.

فَاختارَ سُلَيْمانُ مِنهُمْ سَبعِينَ ألفاً لِيَكُونُوا حَمّالِينَ، وَثَمانينَ ألفاً لِيَقطَعُوا حجارَةً في الجِبالِ، وَثَلاثَةَ آلافٍ وَستَّ مِئَةٍ ليَكُونُوا مُشرِفِينَ عَلَى اسْتِمْرارِ عَمَلِ الشَّعبِ.