1 Т огава теманецът Елифаз отговори:

فَأجابَ ألِيفازُ التَّيْمانِيُّ:

2 М ъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря и с източен вятър ли пълни корема си?

«أيُجِيبُ الحَكِيمُ بِكَلامٍ فارِغٍ؟ بَطنُهُ مَلِيءٌ بِالهَواءِ.

3 С празни думи ли се препира и с безполезни речи?

هَلْ يُجادِلُ بِكَلامٍ لا يُفِيدُ، وَبِأقوالٍ لا تَنفَعُ؟

4 Н аистина ти унищожаваш страха от Бога и намаляваш моленето пред Него.

فَإنَّكَ تُبعِدُ النّاسَ عَنِ مَخافَةِ اللهِ، وَتُعِيقُ التَّأمُّلَ فِي حَضْرَتِهِ.

5 З ащото беззаконието ти поучава устата ти и си избрал езика на лукавите.

فَمُكَ يُظهِرُ ذَنبَكَ، لأنَّ لِسانَكَ يَختارُ الكَلِماتِ بِاحتِيالٍ.

6 Т воите уста те осъждат, а не аз; твоите устни свидетелстват против тебе.

فَمُكَ يُدِينُكَ، لا أنا. إذْ تَشهَدُ عَلَيكَ شَفَتاكَ.

7 Т и ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

«أأنْتَ أوَّلُ المَولُودِينَ مِنَ البَشَرِ؟ هَلْ خُلِقْتَ قَبلَ التِّلالِ؟

8 Ч ул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

هَلْ كُنتَ حاضِراً تَسمَعُ مَشُورَةَ اللهِ؟ هَلِ الحِكْمَةُ مَقصُورَةٌ عَلَيكَ؟

9 К акво знаеш ти, което ние не знаем? Какво разбираш ти, което няма в нас?

ما الَّذِي تَعرِفهُ أنتَ وَلا نَعرِفُهُ نَحْنُ، ما الَّذِي تَفهَمهُ أنتَ وَلا نَفهَمهُ نَحنُ؟

10 И ма и между нас и белокоси, и престарели, по-напреднали на възраст и от баща ти.

بَيْنَنا الأشيَبُ وَالعَجُوزُ، وَهُوَ أكبَرُ سِنّاً مِنْ أبِيكَ.

11 Б ожиите утешения и меките Му думи към тебе малко нещо ли са за тебе?

هَلْ تَسْتَخِفُّ بِتَعزِياتِ اللهِ لَكَ، وَالكَلِماتِ الرَّفِيقَةِ بِكَ؟

12 К акво те блазни сърцето ти и на какво смигат очите ти,

لِماذا تَسمَحُ لِقَلبِكَ بِأنْ يَأخُذَكَ بَعِيداً، حَتَّى إنَّ عَينَيكَ تُظهِرانِ ذَلِكَ؟

13 ч е обръщаш духа си против Бога и изпускаш такива думи от устата си?

إنَّكَ تَنقَلِبُ عَلَى اللهِ، وَتُطلِقُ مِثلَ هَذِهِ الأقوالَ مِنْ فَمِكَ.

14 К акво е човек, за да е чист, и роденият от жена, за да е праведен?

«ما هُوَ الإنسانُ لِيَكُونَ طاهِراً، أوِ المَولُودُ مِنَ المَرأةِ لِيَكُونَ بارّاً،

15 Е то, на святите Си ангели Той не се доверява и небесата не са чисти в очите Му;

فَاللهُ لا يَتَّكِلُ عَلَى مَلائِكَتِهِ المُقَدَّسِينَ، حَتَّى السَّماوَتُ غَيرُ طاهِرَةٍ فِي عَينَيهِ.

16 к олко повече е гнусен и непотребен човек, който пие неправда като вода!

فَكَمْ بِالحِرِيِّ يَكُونُ ذَلِكَ الإنسانُ المَكرُوهُ الفاسِدُ، الَّذِي يَشرَبُ الإثمَ كَالماءِ.

17 А з ще ти кажа, послушай ме; и това, което съм видял, ще ти изявя

«سَأُفْهِمُكَ قَصدِي، فَاسْتَمِعْ إلَيَّ. لَقَدْ رَأيتُ هَذا، فَدَعْنِي أُخبِرْكَ عَنهُ.

18 ( което мъдрите не скриха, а възвестиха, както бяха чули от бащите си;

هُوَ شَيءٌ قالَهُ الحُكَماءُ، وَلَمْ يُخْفِهِ آباؤُهُمْ عَنهُمْ.

19 н а които беше дадена земята и само на тях, и чужденецът не мина между тях):

أُعطِيَتِ الأرْضُ لَهُمْ وَحدَهُمْ. وَلَمْ يَعبُرْ غَرِيبٌ طَرِيقَهُمْ.

20 Н ечестивият се мъчи през всичките си дни; и преброени години са запазени за мъчителя.

يَتَلَوَّى الشِّرِّيرُ طَوالَ حَياتِهِ ألَماً، كَذلِكَ الظّالِمُ يُعانِي كُلَّ حَياتِهِ.

21 У жасни гласове има в ушите му, че като е в спокойствие, ще го нападне изтребителят;

يَتَخَيَّلُ أصْواتَ الرُّعبِ فِي أُذُنَيهِ، وَفِي وَقتِ سَلامِهِ، يَأتِيهِ الغُزاةُ.

22 н е вярва, че ще се върне от тъмнината; и той е очакван от меча;

لا رَجاءَ لَهُ فِي أنْ يَعُودَ مِنَ الظُّلمَةِ، وَهُناكَ سَيْفٌ بِانْتِظارِهِ.

23 с кита се да търси хляб, като казва: Къде е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

سَيُلقَى بِهِ طَعاماً للِنُّسُورِ، وَهُوَ يَعرِفُ أنَّ يَومَ الظُلمَةِ قَرِيبٌ.

24 с кръб и тъга го плашат - като цар, приготвен за бой, му надвиват,

يُرعِبُهُ البَلاءُ وَالضِّيقُ، وَيُرْهَبانِهِ كَمَلِكٍ يَتَهَيَّأُ لِلهُجُومِ.

25 п онеже той вдигна ръката си против Бога и се възгордя против Всемогъщия;

لأنَّهُ مَدَّ يَدَهُ ضِدَّ اللهِ، وَواجَهَ القَدِيرَ بِوَقاحَةٍ.

26 с пусна се към Него с корав врат, с дебелите изпъкналости на щитовете си.

بِعِنادٍ هَاجَمَهُ، وَبِدِرْعٍ تَقَدَّمَ ضِدَّهُ.

27 П онеже покри лицето си с тлъстината си и затлъсти кръста си,

فَمَعْ أنَّهُ تَغَطَّى وَجْهُهُ وَخَاصِرَتاهِ مِنَ الشَّحْمِ،

28 т ой се засели в разорени градове, в къщи необитаеми, готови да станат на купове.

سَيَسكُنُ مُدُنَ الأشْباحِ، فِي بُيُوتٍ مَهجُورَةٍ مَصِيرُها أكْوامٌ مِنْ حُطامٍ.

29 Н яма да се обогати и имотът му няма да трае, нито ще се навеждат до земята произведенията им.

لِهَذا لَنْ يَكُونَ الشِّرِّيرُ غَنِيّاً فِيما بَعْدُ، وَقُوَّتُهُ لَنْ تَدُومَ، وَمَمتَلَكاتُهُ لَنْ تَمتَدَّ فِي الأرْضِ.

30 Н яма да се отърве от тъмнината; пламък ще изсуши младоците му; и от диханието на Божиите уста ще бъде завлечен.

لَنْ يَجِدَ مَهرَباً مِنَ الظُلمَةِ، وَيَكُونُ كَشَجَرَةٍ يَبَّسَ المَرَضُ أغْصانَها، وَطَيَّرَتِ الرِّياحُ أوْراقَها.

31 Н ека не се доверява на суетата самоизмамен; защото суета ще бъде заплатата му.

لا يَنبَغِي أنْ يَتَّكِلَ عَلَى أُمُورٍ فارِغَةٍ، فَيَخدَعَ نَفسَهُ. لأنَّ الفَراغَ سَيَكُونُ مُكافَأتَهُ.

32 П реди времето си ще се изплати и клонът му няма да се раззеленее.

وَسَيَمُوتُ قَبلَ وَقتِهِ، كَشَجَرَةٍ اصفَرَّتْ قِمَّتُها.

33 Щ е изрони неузрялото си грозде като лозата и ще хвърли цвета си като маслината.

وَيَكُونُ كَكَرمَةٍ تَفقِدُ عِنَبَها قَبلَ نُضْجِهِ، أوْ كَزَيتُونَةٍ تُسْقِطُ بَراعِمَها.

34 З ащото дружината на нечестивите ще запустее; и огън ще изгори шатрите на подкупничеството.

لأنَّ الأشرارَ الفاسِدِينَ عَقِيمونَ لا ثَمَرَ لَهُمْ، وَالنّارَ تَأكُلُ المُتَعامِلِينَ بِالرِّشوَةِ.

35 З ачеват зло и раждат беззаконие, и сърцето им подготвя измама.

لأنَّهُمْ يَحبَلُونَ ضِيقاً، وَيَلِدُونَ شَرّاً، وَبُطُونُهُمْ تَلِدُ خِداعاً.»