1 Й осия беше на възраст осем години, когато се възцари, и царува̀ в Йерусалим тридесет и една години; името на майка му беше Йедида, дъщеря на Адайя от Васкат.

كانَ يُوشِيّا فِي الثّامِنَةِ مِنْ عُمْرِهِ عِنْدَما تَوَلَّى الحُكْمَ. وَحَكَمَ إحدَى وَثَلاثِينَ سَنَةً فِي القُدْسِ. وَكانَ اسْمُ أُمِّهِ يَدْيَدَةَ بِنْتَ عَدايَةَ مِنْ بُصْقَةَ.

2 Т ой вършѝ това, което беше праведно пред Господа, като ходѝ напълно по пътя на баща си Давид, без да се отклони надясно или наляво.

وَعَمِلَ يُوشِيّا ما يُرْضِي اللهَ. وَتَبِعَ اللهَ بِكُلِّ أمانَةٍ كَجَدِّهِ داوُدَ. وَالتَزَمَ بِهَذا السَّبِيلِ التِزاماً كامِلاً. يُوشِيّا يَأْمُرُ بِتَرمِيمِ الهَيكَل

3 В осемнадесетата година на цар Йосия царят прати в Господния дом секретаря Сафан, син на Азалия, Месуламовия син, и му каза:

وَفِي السَّنَةِ الثّامِنَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكْمِ يُوشِيّا، أرْسَلَ مُساعِدَهُ شافانَ بْنَ أصَلْيا بْنِ مَشُلّامَ إلَى بَيتِ اللهِ وَقالَ لَهُ:

4 И ди при първосвещеника Хелкия и му кажи да изброи внесените в Господния дом пари, които вратарите са събрали от народа,

«اذهَبْ إلَى رَئيسِ الكَهَنَةِ حَلْقِيا، وَاطلُبْ إلَيهِ أنْ يَعُدَّ المالَ الَّذِي أحْضَرَهُ الشَّعبُ إلَى بَيتِ اللهِ وَجَمَعَهُ البَوّابُونَ مِنْهُمْ.

5 и нека ги предадат в ръката на работниците, които надзирават Господния дом; а те нека ги дадат на работниците, които са в Господния дом, за да поправят разваленото на дома -

فَليُعطِ الكَهَنَةُ هَذا المالَ لِلْمُشْرِفِينَ عَلى بَيتِ اللهِ ، لِيَدْفَعُوهُ لِلْعُمّالِ القائِمِينَ عَلَى تَرمِيمِ بَيتِ اللهِ.

6 н а дърводелците, строителите и зидарите - и за да купят дървета и дялани камъни, за да поправят дома.

وَلِيَدفَعُوا أيضاً أُجُورَ النَّجّارِينَ وَالحَجّارِينَ وَالنَّحّاتِينَ. وَلِيَشْتَرُوا الخَشَبَ وَالحِجارَةَ المَنحُوتَةَ الَّلازِمَةَ لإصلاحِ الهَيكَلِ.

7 О баче не им държаха никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото те постъпваха честно.

وَلا داعِيَ لِلاحتِفاظِ بِسِجِلّاتِ حِساباتٍ حَولَ المَبالِغِ الَّتِي يَصْرِفُها الكَهَنَةُ، فَهُمْ جَدِيرُونَ بِالثِّقَةِ.» العُثُورُ عَلَى الشَّرِيعَةِ فِي الهَيكَل

8 Т огава първосвещеникът Хелкия каза на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафан, който я прочете.

وَقالَ رَئِيسُ الكَهَنَةِ حِلْقِيا لِشافانَ، وَكِيلِ المَلِكِ، «ها قَدْ وَجَدْتُ كِتابَ الشَّرِيعَةِ فِي بَيتِ اللهِ!» وَأعطَى حِلْقِيا الكِتابَ لِشافانَ، فَقَرَأهُ.

9 С екретарят Сафан отиде при царя и му доложи: Слугите ти изразходваха парите, които намериха в дома, като ги предадоха в ръката на работниците, които надзирават Господния дом.

ثُمَّ ذَهَبَ الكاتِبُ شافانُ إلَى المَلِكِ يُوشِيّا وَقَدَّمَ إلَيهِ تَقرِيراً عَمّا حَدَثَ، فَقالَ: «أعطى خُدّامَكَ كُلَّ المالِ الَّذِيِ فِي الهَيكَلِ وَأعطُوهُ لِلمُشْرِفِينَ عَلَى العَمَلِ فِي بَيتِ اللهِ.»

10 С екретарят Сафан извести също на царя: Свещеникът Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

وَبَعْدَ ذَلِكَ قالَ الوَكِيلُ شافانُ لِلمَلِكِ: «لَقَدْ أعطانِي الكاهِنُ حِلْقِيا هَذا الكِتابَ.» وَقَرَأ شافانُ الكِتابَ عَلَى المَلِكِ.

11 А царят, като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.

فَلَمّا سَمِعَ المَلِكُ كَلامَ كِتابِ الشَّرِيعَةِ، مَزَّقَ مَلابِسَهُ حُزْناً وَتَذَلُّلاً.

12 Т огава царят заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикам, Сафановия син, на Аховор, Михеевия син, на секретаря Сафан и на царския слуга Асайя:

فَأصْدَرَ المَلِكُ أمْراً لِلكاهِنِ حِلْقِيا، وَأخِيقامَ بْنِ شافانَ، وَعَكْبُورَ بْنِ مِيخا، وَمُساعِدِ المَلِكِ شافانَ، وَخادِمِ المَلِكِ عَسايا، فَقالَ:

13 И дете, допитайте се до Господа за мене, за народа и за цяла Юдея относно думите на тази книга, която бе намерена; защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тази книга, за да постъпват, напълно както е писано за нас.

«اذْهَبُوا وَاسْألُوا اللهَ ماذا يَنْبَغِي عَلَينا أنْ نَفْعَلَ. اسْألُوهُ مِنْ أجلِي، وَمِنْ أجلِ الشَّعبِ، وَمِنْ أجلِ يَهُوذا. وَاسْألُوا عَنْ كَلامِ هَذا الكِتابِ الَّذِي وَجَدْناهُ. فَاللهُ غاضِبٌ عَلَينا، لِأنَّ آباءَنا لَمْ يَسْتَمِعُوا إلَى كَلامِ هَذا الكِتابِ، وَلَمْ يَعمَلُوا بِكُلِّ الوَصايا الَّتِي كُتِبَتْ لَنا لِنَعَمَلَ بِها!» يُوشِيّا وَالنَّبِيَّةُ خَلْدَة

14 И така, свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асайя отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуй, Арасовия син. А тя живееше в Йерусалим, във втория участък; и те говориха с нея.

فَذَهَبَ الكاهِنُ حِلْقِيا، وَأخِيقامُ، وَعَكْبُورُ، وَشافانُ وَعَسايا إلَى النَّبِيَّةِ خَلْدَةَ. وَكانَتْ خَلْدَةُ زَوْجَةَ شَلُّومَ بْنَ تِقْوَةَ بْنِ حَرْحَسَ المَسْؤُولِ عَنْ ثِيابِ الكَهَنَةِ. وَكانَتْ تَسْكُنُ فِي القِسْمِ الثّانِي مِنَ القُدْسِ. فَجاءُوا وَتَحَدَّثُوا إلَيها.

15 Т я им каза: Така казва Господ, Израелевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене:

فَقالَتْ لَهُمْ خَلْدَةُ: «يَقُولُ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹قُولُوا لِلرَّجُلِ الَّذِي أرْسَلَكُمْ إلَيَّ:

16 Т ака казва Господ: Аз ще докарам злото на това място и на жителите му според всичко, което е писано в книгата, която Юдейският цар е прочел.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: أنا جالِبٌ ضِيقاً عَلَى هَذا المَكانِ وَعَلَى السّاكِنِينَ فِيهِ. سَأجلِبُ عَلَيهِمْ كُلَّ اللَّعَناتِ المَذْكُورَةِ فِي الكِتابِ الَّذِي قَرَأهُ مَلِكُ يَهُوذا.

17 П онеже Ме изоставиха и кадяха на други богове, и Ме разгневиха с всички дела на ръцете си, затова гневът Ми ще пламне против това място и няма да угасне.

لِأنَّ شَعبَ يَهُوذا تَرَكُونِي. أدارُوا لِي ظُهُورَهُمْ، وَأحرَقُوا بَخُوراً لآلِهَةٍ أُخْرَى صَنَعُوها بِأيدِيهِمْ، فَأغْضَبُونِي. وَلِهَذا سَيَكُونُ غَضَبِي ناراً لا تَنْطَفِئُ عَلَى هَذا المَكانِ!›

18 А на Юдейския цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ, Израелевият Бог: Относно думите, които ти си чул:

«‹وَأمّا يُوشيّا مَلِكُ يَهُوذا الَّذِي أرسَلَكُمْ لِتَسألُوا اللهَ ، فَقُولُوا لَهُ هَذا: هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ، عَنِ الكَلامِ الَّذِي سَمِعْتَهُ للتَّوِّ:

19 П онеже сърцето ти е омекнало и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

قَدْ رَقَّ قَلبُكَ وَتَواضَعْتَ أمامَ اللهِ عِندَما سَمِعْتَ كَلامِي ضَدَّ هَذا المَكانِ وَضِدَّ ساكِنِيهِ. سَمِعْتَ أنَّنِي سَأجعَلُهُمْ خَراباً وَلَعنَةً، فَمَزَّقْتَ ثِيابَكَ، وَبَكَيْتَ أمامِي. وَأنا قَدْ سَمِعْتُكَ. يَقُولُ اللهُ.

20 И така, Аз ще те прибера при бащите ти и ще слезеш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място. И те доложиха на царя.

لِذَلِكَ سَأجمَعُكَ بِآبائِكَ، وَسَتَمُوتُ بِسَلامٍ. لَنْ تَرَى أيّاً مِنَ الضِّيقاتِ الَّتِي سَأُرسِلُها عَلَى الشَّعبِ السّاكِنِينَ هُنا.›» فَحَمَلُوا هَذا الجَوابَ إلَى المَلِكِ.