1 П ророческите ученици казаха на Елисей: Сега мястото, където живеем и внимаваме в твоето учение, е тясно за нас.

وَقالَتْ جَماعَةُ الأنبِياءِ لِألِيشَعَ: «إنَّ المَكانَ الَّذِي نُقِيمُ فِيهِ ضَيِّقٌ عَلَينا.

2 Н ека отидем, молим те, до Йордан и оттам да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А Елисей отговори: Идете.

فَلْنَذهَبْ إلَى نَهْرِ الأُردُنِّ وَنَقطَعْ بَعضَ الخَشَبِ. وَلْيَأْخُذْ كُلُّ واحِدٍ مِنّا خَشَبَةً لِنَبنِيَ لَنا مَكاناً أوْسَعَ نُقِيمُ فِيهِ.» فَقالَ ألِيشَعُ: «اذهَبُوا.»

3 Е дин от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. Той отговори: Ще дойда.

فَقالَ واحِدٌ مِنْهُمْ: «أرْجُو أنْ تَذهَبَ مَعَنا، نَحْنُ خُدّامَكَ.» فَقالَ ألِيشَعُ: «سَأذهَبُ.»

4 И отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета.

فَرافَقَهُمْ ألِيشَعُ. وَلَمّا وَصَلُوا إلَى نَهْرِ الأُردُنِّ، بَدَأُوا يَقطَعُونَ بَعضَ الأشْجارِ.

5 А един от тях, докато сечеше гредата, желязото падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! То беше взето назаем!

لَكِنْ بَينَما كانَ أحَدُهُمْ يَقطَعُ شَجَرَةً، انفَلَتَ رَأسُ الفأسِ وَوَقَعَ فِي الماءِ. فَصَرَخَ الرَّجُلُ: «يا سَيِّدِي، إنَّها فَأسٌ مُستَعارَةٌ.»

6 А Божият човек запита: Къде падна? И му показа мястото. Тогава Елисей отсече едно дръвце и го хвърли там; и желязото изплува.

فَقالَ رَجُلُ اللهِ: «أينَ سَقَطَ؟» فَأراهُ الرَّجُلُ المَكانَ. فَقَطَعَ ألِيشَعُ غُصناً وَألقاهُ فِي الماءِ، فَطَفا رَأْسُ الفَأْسِ الحَدِيدِيُّ.

7 Е лисей каза: Вземи си го. И човекът протегна ръка и го взе. Сирийската армия е победена

فَقالَ ألِيشَعُ لِلرَّجُلِ: «التَقِطْهُ.» فَمَدَّ الرَّجُلُ يَدَهُ وَالتَقَطَهُ. أرامُ يُحاوِلُ الإيقاعَ بِإسْرائِيل

8 А сирийският цар, като воюваше против Израел, се съветваше със слугите си и каза: На еди-кое си място ще разположа стана си.

وَأرادَ مَلِكُ أرامُ أنْ يُحارِبَ إسْرائِيلَ. فَعَقَدَ اجتِماعاً مَعَ قادَةِ جَيشِهِ لِيَتَشاوَرَ مَعَهُمْ. وَقالَ لَهُمْ: «اذهَبُوا إلَى المَوضِعِ الفُلانِيِّ وَأعِدُّوهُ لِيَكُونَ مُناسِباً كَمُعَسْكَرٍ لَنا.»

9 Т огава Божият човек прати до Израелевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

لَكِنَّ رَجُلَ اللهِ أرسَلَ رِسالَةً إلَى مَلِكِ إسْرائِيلَ، جاءَ فِيها: «احذَرْ مِنْ أنْ تَمُرَّ مِنْ ذَلِكَ المَكانِ، لِأنَّ الجُنُودَ الأرامِيِّينَ كامِنُونَ هُناكَ لِجُنُودِكَ!»

10 И Израелевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и не веднъж, нито дваж се опази оттам.

فَأرْسَلَ مَلِكُ إسْرائِيلَ رِسالَةً إلَى رِجالِهِ فِي تِلْكَ المِنطَقَةِ وَأخبَرَهُمْ بِما حَذَّرَهُ رَجُلُ اللهِ مِنْهُ. وَهَكَذا نَجا جُنُودُهُ مِنْ جُنُودِ أرامَ فِي عِدَّةِ مُناسَباتٍ.

11 С ърцето на сирийския цар се смути поради това; затова свика слугите си и ги попита: Не искате ли да ми кажете кой от нашите е за Израелевия цар?

فانزَعَجَ لِهَذا الأمْرِ مَلِكُ أرامَ. فَاسْتَدعَى قادَةَ جَيشِهِ وَسَألَهُمْ: «قُولُوا لِي: مَنْ مِنْكُمْ يَتَجَسَّسُ عَلَينا لِصالِحِ مَلِكِ إسْرائِيلَ؟»

12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; а пророкът, който е в Израел, Елисей, известява на Израелевия цар думите, които говориш в спалнята си.

فَقالَ أحَدُ قادَةِ مَلِكِ أرامَ لَهُ: «لا يُوجَدُ بَينَنا أيُّ جاسُوسِ، يا مَولايَ المَلِكُ. لَكِنْ يُوجَدُ فِي إسْرائِيلَ نَبِيٌّ اسْمُهُ ألِيشَعُ، وَهُوَ يَستَطِيعُ أنْ يُخبِرَ مَلِكَ إسْرائِيلَ بِما تَتَكَلَّمُ بِهِ عَلَى فِراشِكَ!»

13 Ц арят заповяда: Идете, научете къде е, за да пратя да го заловят. И му известиха: Ето, в Дотан е.

فَقالَ مَلِكُ أرامَ: «اذهَبُوا وَابحَثُوا عَنْهُ، لأنِّي سَأسجِنُهُ.» فَقالُوا لَهُ: «إنَّ ألِيشَعَ فِي دُوثانَ.»

14 Т огава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обкръжиха града.

فَأرسَلَ مَلِكُ أرامَ خَيلاً وَمَركِباتٍ وَجَيشاً كَبِيراً إلَى دُوثانَ، وَوَصَلُوا إلَى المَدِينَةِ لَيلاً وَحاصَرُوها.

15 А на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, войска с коне и колесници беше обкръжила града. Слугата каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

فَنَهَضَ خادِمُ رَجُلِ اللهِ فِي الصَّباحِ الباكِرِ. وَلَمّا نَظَرَ إلَى الخارِجِ، رَأى جَيشاً مُدَعَّماً بِخَيلٍ وَمَركَباتٍ حَولَ المَدِينَةِ. فَقالَ لِسَيِّدِهِ ألِيشَعَ: «آهٍ، يا سَيِّدِي، ماذا عَسانا نَفعَلُ؟»

16 Е лисей отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях.

فَقالَ لَهُ ألِيشَعُ: «لا تَخَفْ. فَالجَيشُ الَّذِي يُقاتِلُ عَنّا أكْبَرُ مِنْ جَيشِ أرامَ.»

17 И Елисей се помоли: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.

ثُمَّ صَلَّى ألِيشَعُ وَقالَ: «يا رَبُّ، أسألُكَ أنْ تَفتَحَ عَينَيَّ خادِمِي لِكَي يَقدِرَ أنْ يَرَى.» فَفَتَحَ اللهُ عَينَيِّ الشّابَّ، فَرَأى الجَبَلَ مَملُوءا بِخَيلٍ وَمَركَباتٍ مِنْ نارٍ، تُسَيِّجُ كُلُّها حَولَ ألِيشَعَ.

18 К огато слязоха към врага, Елисей се помоли на Господа: Моля Ти се, порази този народ със слепота. И Господ ги порази със слепота, както каза Елисей.

وَلَمّا تَقَدَّمَتْ نَحوَهُ خُيُولُ أرامَ وَمَركَباتُها، صَلَّى ألِيشَعُ إلَى اللهِ وَقالَ: «أُصَلِّي أنْ تُصِيبَ هُؤُلاءِ بِالعَمَى.» فَضَرَبَهُمْ اللهُ بِالعَمَى اسْتِجابَةً لِصَلاةِ ألِيشَعَ.

19 Т огава Елисей им каза: Не е този пътят, нито е този градът; елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.

فَقالَ ألِيشَعُ إلَى الجَيشِ الأرامِيِّ: «لا هَذِهِ هِيَ الطَّرِيقُ وَلا تِلْكَ هِيَ المَدِينَةُ الَّتِي تَطلُبُونَها. اتبَعُونِي، وَسَأقُودُكُمْ إلَى الرَّجُلِ الَّذِي تَبحَثُونَ عَنْهُ.» ثُمَّ قادَهُمْ ألِيشَعُ إلَى السّامِرَةِ.

20 К огато стигнаха в Самария, Елисей каза: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им и те видяха, че бяха сред Самария.

فَلَمّا وَصَلُوا إلَى السّامِرَةِ، صَلَّى ألِيشَعُ: «يا اللهُ ، افتَحْ عُيُونَ هَؤُلاءِ الرِّجالَ لِكَي يَقدِرُوا أنْ يُبصِرُوا.» فَفَتَحَ اللهُ عُيُونَهُمْ، فَأدرَكَ جَيشُ أرامَ أنَّهُمْ فِي السّامِرَةِ!

21 А когато ги видя, Израелевият цар каза на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли ?

وَلَمّا رَأى مَلِكُ إسْرائِيلَ الجَيشَ الأرامِيَّ، قالَ لِألِيشَعَ: «يا أبِي، هَلْ أقتُلُهُمْ؟ هَلْ أقتُلُهُمْ؟»

22 А той отговори: Не ги поразявай. Ти би ли поразил онези, които би пленил с меча и лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека се върнат при господаря си.

فَأجابَ ألِيشَعُ: «لا، لا تَقتُلْهُمْ. فَأنْتَ لا تَقتُلُ حَتَّى أُولَئِكَ الَّذِينَ تَأْسُرُهُمْ فِي الحَربِ. فَأعطِ هَؤُلاءِ الجُنُودَ خُبزاً لِيَأْكُلُوا وَماءً ليَشْرَبُوا. ثُمَّ أطلِقْ سَراحَهُمْ لِيَعُودُوا إلَى بَلَدِهِمْ وَسَيِّدِهِمْ.»

23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, ги пусна и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израелевата земя. Обсадата на Самария и чудното избавление

فَأعَدَّ مَلِكُ إسْرائِيلَ طَعاماً كَثِيراً لِجُنُودِ أرامَ. وَبَعْدَ أنْ أكَلُوا وَشَرِبُوا، صَرَفَهُمُ المَلِكُ إلَى بَلَدِهِمْ. فَعادُوا إلَى سَيِّدِهِمْ. وَلَمْ يَعُدِ الأرامِيُّونَ يُرْسِلُونَ مَزِيداً مِنَ الجُنُودِ إلَى إسْرائِيلَ لِشَنِّ الغاراتِ. مَجاعَةٌ شَدِيدَةٌ فِي السّامِرَة

24 С лед това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде и обсади Самария.

وَبَعْدَ ذَلِكَ، حَشَدَ بِنهَدَدُ مَلِكُ أرامَ كُلَّ جَيشِهِ وَسارَ لِكَي يُحاصِرَ السّامِرَةَ وَيُهاجِمَها.

25 И настана голям глад в Самария, защото я обсаждаха, докато една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор за пет сребърника.

وَاستَمَرَّ الحِصارُ، فَحَدَثَتْ مَجاعَةٌ شَدِيدَةٌ فِي السّامِرَةِ حَتَّى إنَّ رَأْسَ الحِمارِ كانَ يُباعُ بِثَمانِينَ مِثْقالاً مِنَ الفِضَّةِ، وَالحِفْنَةَ مِنْ زِبلِ اليَمامِ بِخَمْسَةِ مَثاقِيلَ مِنَ الفِضَّةِ.

26 Д окато Израелевият цар минаваше по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю!

وَكانَ مَلِكُ إسْرائِيلَ يَمْشِي عَلَى السُّورِ المُحِيطِ بِالمَدِينَةِ. فَصَرَخَتْ إلَيهِ امْرأةٌ: «أعِنِّي يا مَولايَ وَمَلِكِي!»

27 А той отговори: Ако Господ не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли или от лина?

فَقالَ لَها مَلِكُ إسْرائِيلَ: «إنْ لَمْ يُعِنْكِ اللهُ ، فَكَيفَ أُعِينُكِ أنا؟ البَيدَرُ فارِغٌ، وَلَيسَ فِي المِعصَرَةِ نَبيذٌ.»

28 Ц арят ѝ каза още: Какво имаш? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

ثُمَّ قالَ لَها: «ما هِيَ مُشكِلَتُكِ؟» فَقالَتْ: «قالَتْ لِي هَذِهِ المَرأةُ: ‹هاتِي ابْنَكِ فَنَأْكُلَهُ اليَوْمَ، وَغَداً نَأْكُلُ ابْنِي.›

29 И така, сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден ѝ казах: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

فَسَلَقْنا ابْنِي وَأكَلْناهُ. وَفِي اليَوْمِ التّالِي، قُلْتُ لِلمَرأةِ: ‹هاتِي ابْنَكِ فَنَأْكُلَهُ.› لَكِنَّها خَبَّأتِ ابْنَها!»

30 К ато чу думите на жената, царят раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че отвътре имаше вретище върху тялото му.

فَلَمّا سَمِعَ المَلِكُ كَلامَ المَرأةِ، شَقَّ ثِيابَهُ! وَإذْ كانَ المَلِكُ يَمْشِي عَلَى سُورِ المَديْنَةِ، كانَ النَّاسُ يَرَوْنَ الخَيشَ الَّذِي يَلْبِسُهُ تَحْتَ ثِيابِهِ حُزْناً.

31 Т огава царят каза: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес.

وَأقْسَمَ المَلِكُ وَقالَ: «ليُعاقِبْنِي اللهُ إذا لَمْ أقطَعْ رَأْسَ ألِيشَعَ بْنِ شافاطَ اليَوْمَ!»

32 А когато царят изпрати мъж от служителите си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. Но преди пратеникът да стигне при него, той каза на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при нея; тропотът на краката на господаря му не е ли след него?

فَأرسَلَ المَلِكُ رَسُولاً إلَى ألِيشَعَ. وَكانَ ألِيشَعُ جالِساً فِي بَيتِهِ وَالشُّيُوخُ جالِسينَ مَعَهُ. وَقَبلَ وُصُولِ الرَّسُولِ، قالَ ألِيشَعُ لِلشُّيُوخِ: «لَقَدْ أرْسَلَ ابْنُ القاتِلِ رِجالاً لِيَقطَعُوا رَأْسِي. فَعِندَما يَصِلُ الرَّسُولُ، أغلِقُوا البابَ وَلا تَسمَحُوا لَهُ بِالدُّخُولِ. إنِّي أسْمَعُ صَوْتَ قَدَمَيِّ سَيِّدِهِ وَراءَهُ.»

33 И докато още говореше с тях, пратеникът влезе при него. А царят го изпревари и каза: Ето, от Господ е това зло; защо да се надявам вече на Господа?

وَبَينَما كانَ ألِيشَعُ يُكَلِّمُ الشُّيُوخَ، وَصَلَ الرَّسُولُ حامِلاً رِسالَةً تَقُولُ: « اللهُ هُوَ سَبَبُ هَذِهِ المُصِيبَةِ. فَلِماذا أتَوَقَّعُ شَيئاً صالِحاً مِنَ اللهِ بَعْدُ؟»