1 К ойто обича поправление, обича знание, но който мрази изобличения, е невеж.

مَنْ يُحِبُّ التَّأدِيبَ فَهُوَ يُحِبُّ المَعرِفَةَ، وَالّذي يَكرَهُ التَّوبِيخَ غَبِيُّ.

2 Д обрият човек намира благоволение пред Господа; а зломислещия Той ще осъди.

الإنسانُ الصّالِحُ يَنالُ رِضَى اللهِ ، أمّا الَّذِي يُخَطِّطُ للشَّرِّ فَسَيُدانُ.

3 Ч овек няма да се утвърди чрез беззаконие, а коренът на праведните няма да се поклати.

لا يَقوَى الإنسانُ بِالشَّرِّ، أمّا البارُّ فَتَثبُتُ جُذُورُهُ.

4 Д обродетелната жена е венец на мъжа си; а онази, която докарва срам, е като гнилост в костите му.

المَرأةُ الصّالِحَةُ تاجٌ لِزَوجِها، أمّا الَّتِي تَجلِبُ العارَ لِزَوجِها فَكَالنَّخْرَ فِي العِظامِ.

5 М ислите на праведните са справедливи, а намеренията на нечестивите са коварство.

أفكارُ البارِّ كُلُّها عَدلٌ، أمّا خُطَطُ الشِّرِّيرِ فَكُلُّها خِداعٌ.

6 Д умите на нечестивите са засада за кръвопролитие; а устата на праведните ще ги избавят.

كَلامُ الشِّرِّيرِ يُشبِهُ الفَخَّ الَّذِي يَقُودُ إلَى المَوتِ، أمّا كَلامُ البارِّ فَيُنقِذُ حَياةَ النّاسِ.

7 Н ечестивите се съсипват и ги няма, а домът на праведните ще стои.

يَسقُطُ الشِّرِّيرُ وَلا يَبقَى لَهُ أثَرٌ، أمّا بَيتُ البارِّ فَيَثبُتُ.

8 Ч овек бива похвален според разума си, а опакият в сърце ще бъде поругаван.

يُمدَحُ الإنْسانُ عَلَى حِكْمتِهِ، أمّا الَّذِي يُفَكِّرُ بِالفَسادِ فَيُحتَقَرُ.

9 П о-щастлив е скромният, който слугува на себе си, от онзи, който се надига и няма хляб.

خَيرٌ لَكَ أنْ لا تَكُونَ مُهِمّاً وَتَملِكُ عَبداً، مِنْ أنْ تَدَّعِيَ الأَهَمِّيَةَ وَلَيسَ عِندَكَ طَعامٌ.

10 П раведният се грижи за живота на добитъка си, а благостите на нечестивите са немилостиви.

البارُّ يَهتَمُّ بِحاجَةِ بَهِيمَتِهِ، أمّا شَفَقَةُ الشِّرِّيرِ فَهِيَ قَسوَةٌ.

11 К ойто обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, е без разум.

مَنْ يَعمَلُ فِي حَقلِهِ فَسَيَجنِي الكَثِيرَ مِنَ الطَّعامِ، أمّا الأحْمَقُ فَيُلاحِقُ أشياءَ بِلا قِيمَةٍ.

12 Н ечестивият търси такава плячка, каквато вземат злите, а коренът на праведния дава плод.

الشِّرِّيرُ يَشتَهِي صَيدَ الشَّرِّ، أمّا الأبْرارُ فَيُثمِرُونَ دائِماً.

13 В престъплението на устните се намира опасна примка, а праведният ще се отърве от затруднение.

يُمسَكُ الشِّرِّيرُ بِسَبَبِ كَلامِهِ الخاطِئِ، أمّا البارُّ فيَنْجُو مِنَ المَتاعِبِ.

14 О т плода на устата си човек се насища с добрини; и според делата на ръцете на човека му се въздава.

يَشبَعُ الإنسانُ خَيراً مِنْ ثَمَرِ فَمِهِ، وَيُكافَأُ الإنسانُ عَلَى عَمَلِ يَدَيهِ.

15 П ътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети.

طَرِيقُ الأحْمَقِ تَبدُو صَحِيحَةً لَهُ، أمّا الحَكِيمُ فَيَستَمِعُ إلَى النَّصِيحَةِ.

16 Б езумният показва явно отегчението си, а благоразумният скрива оскърблението.

الأحْمَقُ يُظهِرُ غَضَبَهُ فِي الحالِ، أمّا الَّذِي يَغْفِرُ لِمَنْ أهانَهُ فَهُوَ ذَكيٌّ.

17 К ойто диша истина, възвестява правдата, а лъжесвидетелят - измамата.

الشّاهِدُ الصّادِقُ يَقُولُ الحَقَّ، أمّا الشّاهِدُ الكاذِبُ فَتَقُودُ كَلِماتُهُ إلَى الخِداعِ وَالضِّيقِ.

18 Н амират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве.

هُناكَ ثَرثَرَةٌ مِثلُ الطَّعْنِ بِالسَّيفِ، أمّا كَلامُ الحَكِيمِ فَفِيهِ شِفاءٌ.

19 У стните, които говорят истината, ще се утвърдят завинаги, а лъжливият език ще трае за минута.

الكَلامُ الصّادِقُ يَثبُتُ إلَى الأبَدِ، أمّا كَلامُ الكَذِبِ فَيَثبُتُ لِلَحَظاتٍ.

20 И змама има в сърцето на онези, които планират зло; а радост имат тези, които съветват за мир.

الخِداعُ مَوجُودٌ فِي ذِهنِ الَّذِينَ يُفَكِّرُونَ بِالشَّرِّ، أمّا الَّذِينَ يُفَكِّرُونَ بِالخَيْرِ وَيُنادُونَ بِهِ فَيَفرَحُونَ.

21 Н икаква пакост няма да се случи на праведния, а нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

البارُّ لا يُصِيبُهُ الشَّرُّ، وَالشِّرِّيرُ يَمتَلِئُ بِالمَشاكِلِ.

22 Л ъжливите устни са мерзост за Господа, а онези, които постъпват вярно, са приятни на Него.

اللهُ يَحتَقِرُ الكَلامَ الكاذِبَ، وَيَفرَحُ بِالصّادِقِينَ.

23 Б лагоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупостта си.

الرَّجُلُ الذَّكِيُّ لا يُظْهِرُ كُلَّ ما يَعرِفُهُ، أمّا الأغبِياءُ فَيُظهِرُونَ جَهلَهُمْ.

24 Р ъката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подчинени.

المُجتَهِدُ سَيَحكُمُ، أمّا الكُسالَى فَيُصْبِحُونَ فُقَراءَ وَعَبِيداً.

25 Т ъгата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява.

القَلَقُ الَّذِي فِي قَلبِ الإنسانِ يَحْنيهِ، وَالكَلِمَةُ الطَّيِّبَةُ تُسعِدُهُ.

26 П раведният води ближния си, а пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.

البارُّ يَنْصَحُ جِيرانَهُ، أمّا الأشرارُ فَيُضِلُّونَ.

27 Л енивият не пече лова си; а скъпоценностите на хората са за трудолюбивия.

الكَسْلانُ لا يَطبُخُ صَيدَهُ، أمّا المُجتَهِدُ فَيَنالُ الغِنَى.

28 В пътя на правдата има живот и в пътеката ѝ няма смърт.

هُناكَ حَياةٌ فِي طَرِيقِ البِرِّ، فَطَريقُهُمُ لا يَقُودُ إلَى المَوْتِ.