1 И Елиу продължи:

ثُمَّ أضافَ ألِيهُو:

2 П отърпи ме малко и ще ти разкрия, защото имам още неща да ти кажа за Бога.

«فَاصْبِرْ عَلَيَّ قَلِيلاً فَأشْرَحَ لَكَ، لأنَّهُ ما يَزالُ هُناكَ كَلامٌ يُقالُ دِفاعاً عَنِ اللهِ.

3 Щ е черпя знанието си отдалеч и ще отдам правда на Създателя си;

سَأجلِبُ مَعرِفَتِي مِنْ بَعِيدٍ، وَسَأُبَيِّنُ أنَّ خالِقِي عَلَى حَقٍّ.

4 з ащото наистина думите ми няма да бъдат лъжливи; един, който е усъвършенстван в знание, стои пред теб.

حَقّاً لَيسَ فِي كَلامِي زَيْفٌ، وَأنتَ تَعلَمُ هَذا تَمامَ العِلمِ.

5 Е то, макар Бог да е мощен, не презира никого - макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

«اللهُ قَدِيرٌ حقّاً وَلا يَحتَقِرُ النّاسَ. هُوَ قَدِيرٌ وَغَنِيٌّ فِي المَعرِفَةِ وَالحِكْمَةِ.

6 Т ой не запазва живота на нечестивия, а на сиромасите отдава правото.

لا يَدَعُ الشِّرِّيرَ يَحيا، لَكِنَّهُ يُنصِفُ المَضطَهَدِينَ.

7 Н е оттегля очите Си от праведните, а даже ги слага и с царе да седят на престол завинаги и те биват повишени.

لا يُحَوِّلُ عَينَيهِ عَنِ الأبرِياءِ، يُجلِسُهُمْ مَعَ المُلُوكِ عَلَى العُرُوشِ إلَى الأبَدِ فَيَرتَفِعُونَ.

8 А ако са оковани във вериги и хванати с въжета на наскърбление,

وَإنْ كانَ بَعضُهُمْ مُقَيَّدِينَ بِسَلاسِلَ، أوْ إذا أسَرَتْهُمْ قُيُودٌ ألِيمَةٌ،

9 т огава им явява делата им и престъпленията им, че са се възгордели;

فَإنَّهُ يُخبِرُهُمْ بِما فَعَلُوهُ، وَيُعَلِّمُهُمْ عَنْ جَرائِمِهِمْ عِندَما يَتَكَبَّرُونَ.

10 о тваря и ухото им за поука и заповядва да се отвърнат от беззаконието;

يَفتَحُ آذانَهُمْ عَلَى تَعلِيمِهِ وَتَحْذِيرِهِ، لِكَي يَرْجِعُوا عَنِ الشَّرِّ.

11 и ако послушат и служат на Него, ще прекарат дните си в благополучие и годините си във веселия;

فَإنِ استَمَعُوا إلَيهِ وَخَدَمُوهُ، يُمضُونَ بَقِيَّةَ حَياتِهِمْ فِي خَيرٍ، وَسَنَواتِهِمْ بِالمَسَّرّاتِ.

12 н о ако не послушат, ще загинат от меч и ще умрат без мъдрост.

وَإذا لَمْ يَسمَعُوا، فَسَيَضرِبُهُمْ سَهمٌ، فَيَنهارُونَ وَهُمْ لا يَعلَمُونَ ما أصابَهُمْ!

13 А нечестивите по сърце хранят яд, не викат към Бога за помощ, когато ги връзва;

«أمّا فاسِدُو القَلبِ فَيَتَمَسَّكُونَ بِالغَضَبِ وَالمَرارَةِ، وَلا يَصرُخُونَ إلَى اللهِ حِينَ يُقَيِّدُهُمْ.

14 т е умират в младост и животът им угасва между мръсните.

يَمُوتُونَ فِي شَبابِهِمْ مَعَ مَنْ يُبِيحُونَ أجسادَهُمْ فِي عِبادَةِ آلِهَتِهِمْ.

15 Т ой избавя наскърбения чрез скръбта му и чрез бедствие отваря ушите им.

يَنشِلُ المُحبَطِينَ مِنْ ضِيقَتِهِمْ، وَفِي الإحْباطِ يَفتَحُ آذانَهُمْ، وَيَجْعَلُهُمْ يَسْتَيْقِظُونَ.

16 И така би извел и теб от утеснение в широко място, където няма теснота; и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина.

«كَما يُخَلِّصُكَ مِنْ فَمِ الضِّيقِ، إلَى مَكانٍ رَحْبٍ غَيرِ مَحصُورٍ عِوَضاً عَنهُ. وَتَمتَلِئُ مائِدَتُكَ طَعاماً.

17 Н о ти си изпълнен с разсъжденията на нечестивия; затова съденето и правосъдието те хващат.

لَكِنَّ دَعْواكَ مَلأى بِالذُّنُوبِ، لِذَلِكَ تُمْسِكُ بِكَ الدَّعوَى وَالعَدلُ، فَتُعاقَبُ.

18 В нимавай да не би жегата на страданията ти да те повдигне против удара; тогава дори голям откуп не би те отървал.

لا تَسْمَحْ لغَيظِكَ بِأنْ يَجْذِبَكَ إلَى الشَّكِّ، وَلا تَتَراجَعْ بِسَبِبِ عِظَمِ فِدْيَتِكَ.

19 Щ е важи ли викането ти да те извади от бедствие или всичките напрежения на силата ти?

هَلْ يُمكِنُ لِتَوَسُّلاتِكَ فِي وَقتِ الضِّيقِ، أوْ تَوَسُّلاتِ كُلِّ أصْحابِ النُّفُوذِ، أنْ تُعِيدَ الأُمُورَ إلَى وَضْعِها؟

20 Н е пожелавай нощта, когато народите изчезват от мястото си.

لا تَلْهَثْ وَراءَ الظُّلمَةِ الَّتِي تُغَطِّي الآخَرِينَ.

21 В нимавай! Не поглеждай беззаконието; защото ти си предпочел това повече от наскърблението. Химн на всесилната Божия мъдрост

احرِصْ عَلَى أنْ لا تَلتَفِتَ إلَى الشَّرِّ، فَيَبدُو أنَّكَ اخْتَرْتَ ذَلِكَ بِسَبَبِ ألَمِكَ.

22 Е то, Бог е възвишен в силата Си; кой е господар като Него?

«حَقّاً يَتَعالَى اللهُ فِي قُوَّتِهِ، أيُّ مُعَلِّمٍ مِثلُهُ؟

23 К ой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му каже: Извършил си беззаконие?

مَنْ حَدَّدَ لَهُ طَرِيقَهُ؟ وَمَنْ يَستَطِيعُ أنْ يَقُولَ لَهُ: ‹قَدْ أخطَأتَ؟›

24 П омни да възвеличаваш Неговото дело, което хората възпяват,

تَذَكَّرْ أنَّ عَلَيكَ أنْ تُمَجِّدَ أعمالَهُ الَّتِي يَتَرَنَّمُ بِها النّاسُ.

25 в което всички хора се взират, което човекът гледа отдалеч.

الجَمِيعُ يُرِيدُونَ أنْ يُبصِرُوا اللهَ، لَكِنَّهُمْ يَرَوْنَهُ مِنْ بَعِيدٍ.

26 Е то, Бог е велик и ние не Го познаваме; броят на годините Му е неизследим.

حَقّاً إنَّ اللهَ عَظِيمٌ، وَلا نَسْتَوعِبُ عَظَمَتَهُ. وَسَنَواتُ وُجُودِهِ لا يُمكِنُ أنْ تُحصَى.

27 Т ой привлича водните капки, които се събират в дъжд от па̀рите Му,

«لأنَّهُ يَجذِبُ قَطَراتِ الماءِ مِنَ الأرْضِ، وَيُنْزِلُ المَطَرَ عَبْرَ الضَّبابِ.

28 к оито облаците изливат и оросяват върху множество хора.

هُوَ الَّذِي يَجعَلُ الغُيُومَ تَقْطُرُ، وَيُرسِلُ ماءً كَثِيراً عَلَى النّاسِ.

29 М оже ли даже някой да разбере как се разпростират облаците или се произвеждат гърмежите на скинията Му?

حقّاً مَنْ يَستَطِيعُ أنْ يَفهَمَ كَيفَ تَنتَشِرُ الغُيُومُ، وَكَيفَ يَهْدِرُ الرَّعدُ مِنْ مَسكَنِهِ فِي السَّماءِ؟

30 Е то, простира светлината Си около Себе Си и се покрива с морските дъна.

ها إنَّهُ يَنْشُرُ بَرقَهُ حَولَهُ، وَيُغَطِّي قاعَ البَحرِ.

31 ( Понеже чрез тези неща съди народите; дава храна изобилно.)

لأنَّهُ هَكَذا يَقضِي بَينَ النّاسِ، وَيُعطِيهِمْ طَعاماً حَتَّى الفَيْضِ.

32 П окрива ръцете Си със светкавицата и ѝ заповядва къде да удари;

يَقبِضُ عَلَى البَرْقِ بِيَدِهِ، وَيَأمُرُهُ لِكَي يُصِيبَ هَدَفَهُ.

33 ш умът ѝ известява за това и добитъкът - за пламъка, който възлиза.

يُعلِنُ الرَّعْدُ قُدُومَ العاصِفَةِ. فَحَتَّى المَواشِي تَعْرِفُ أنَّها آتِيَةٌ.