1 А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието ѝ и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците,

وَحِينَ سَمِعَ جَمِيعُ المُلُوكِ الَّذِينَ فِي غَرْبِ نَهرِ الأُردُنِّ فِي المَناطِقِ الجَبَلِيَّةِ وَالتِّلالِ الغَربِيَّةِ وَعَلَى شاطِئِ البَحْرِ إلَى لُبنانَ عَنْ هَذِهِ الأُمُورِ – وَهُمْ مُلُوكُ الحِثِّيِّينَ وَالأمُورِيِّينَ وَالكَنعانِيِّينَ وَالفِرِزِّيِّينَ وَالحِوِّيِّينَ وَاليَبُوسِيِّينَ –

2 с е събраха заедно да се бият с Исус и Израел.

اتَّفَقُوا مَعاً عَلَى الاجْتِماعِ لِمُحارَبَةِ يَشُوعَ وَإسْرائِيلَ.

3 А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай,

لَكِنْ حِينَ سَمِعَ سُكّانُ جِبعُونَ عَنْ ما عَمِلَهُ يَشُوعُ فِي أرِيحا وَعايَ،

4 п остъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино;

تَصَرَّفُوا بِخِداعٍ، إذْ ذَهَبُوا وَأعَدُّوا بَعْضَ الحاجِياتِ. فَأخَذُوا أكياساً مُهتَرِئَةً لِحَمِيرِهِمْ، وَزِقاقاً مُهتَرِئَةً وَمُمَزَّقَةً وَمُصلَحَةً،

5 о буха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал.

وَارتَدُوا أحذِيَةً مُهتَرِئَةً مُرَقَّعَةً وَثِياباً مُهتَرِئَةً. وَكانَ كُلُّ خُبْزِهِمْ يابِساً أوْ مُتَعَفِّناً أوْ مُتَكَسِّراً.

6 Т е дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израелевите мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас.

وَذَهَبُوا إلَى يَشُوعَ فِي المُخَيَّمِ فِي الجِلْجالِ، وَقالُوا لَهُ وَلِبَنِي إسْرائِيلَ: «أتَينا مِنْ أرْضٍ بَعِيدَةٍ. لِذا اعمَلُوا مَعَنا مُعاهَدَةً.»

7 Н о Израелевите мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас?

وَلَكِنَّ بَنِي إسْرائِيلَ قالُوا لِلحِوِّيِّينَ: «لَكِنْ رُبَّما تَكُونُونَ ساكِنِينَ فِي وَسَطِنا. فَكَيفَ إذاً نَعمَلُ مَعَكُمْ مُعاهَدَةً؟»

8 Т е казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате?

فَقالَ الحِوِّيِّونَ لِيَشُوعَ: «نَحنُ خُدّامُكَ.» فَقالَ يَشُوعُ لَهُمْ: «مَنْ أنتُمْ وَمِنْ أينَ أتَيتُمْ؟»

9 А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на Йехова, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет,

فَقالُوا لَهُ: «أتَى خُدّامُكَ مِنْ أرْضٍ بَعِيدَةٍ جِدّاً لِأجلِ اسْمِ إلَهِكَ. لِأنَّنا سَمِعْنا خَبَرَهُ وَما عَمِلَهُ فِي مِصْرَ،

10 и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

وَكُلَّ ما عَمِلَهُ بِمَلِكَي الأمُورِيِّينَ فِي شَرقِ نَهرِ الأُردُنِّ، سِيحُونَ مَلِكِ حِشْبُونَ وَعُوجَ مَلِكِ باشانَ الَّذِي سَكَنَ عَشتارُوثَ.

11 З атова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас.

فَقالَ لَنا شُيُوخُنا وَكُلُّ شَعبِ أرْضِنا: ‹خُذُوا طَعاماً فِي أيدِيكُمْ لِلطَّرِيقِ وَاذْهَبُوا لِلِقائِهِمْ، وَقُولُوا لَهُمْ: نَحنُ خُدّامُكُمْ. فَاقطَعُوا مَعَنا عَهداً.›

12 Т ози хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал.

«هَذا خُبزُنا! أخَذْناهُ ساخِناً حِينَ غادَرْنا بُيُوتَنا وَجِئْنا إلَيكُمْ. وَالآنَ قَدْ يَبِسَ وَتَعَفَّنْ.

13 Т ези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване.

وَهَذِهِ أوعِيتُنا الجَلديَّةُ الَّتِي مَلأْناها بِالنَّبِيذِ، قَدْ تَمَزَّقَتْ. وَهَذِهِ ثِيابُنا وَأحذِيَتُنا قَدْ تَهَرَّأتْ مِنَ الرِّحلَةِ الطَّوِيلَةِ.»

14 Т огава израелтяните приеха мъжете заради храната им, но до Господа не се допитаха.

فَأخَذَ رِجالُ إسْرائِيلَ مِنْ خُبزِهِمْ لِيَفْحصُوهُ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَطلُبُوا إرشاداً مِنَ اللهِ.

15 И сус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха.

وَعَمِلَ يَشُوعُ مُعاهَدَةَ سَلامٍ مَعَهُمُ اسْتَبْقاهُمْ بِمُوجِبِها أحْياءَ. وَقَدْ أقسَمَ قادَةُ بَنِي إسْرائِيلَ لَهُمْ.

16 А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях.

وَبَعْدَ ثَلاثَةِ أيّامٍ مِنْ عَمَلِ المُعاهَدَةِ مَعَهُمْ، عَلِمَ بَنُو إسْرائِيلَ أنَّ الجِبعُونِيِّينَ يَسكُنُونَ قَرِيباً مِنْهُمْ وَبِأنَّهُمْ يَسكُنُونَ فِي وَسَطِهِمْ.

17 К ато продължиха пътя си, израелтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

فانطَلَقَ بَنُو إسْرائِيلَ وَوَصَلُوا إلَى مُدُنِ الجِبعُونِيِّينَ فِي اليَومِ الثّالِثِ، وَكانَتْ مُدُنُهُمْ هِيَ جِبعُونَ وَالكَفِيرَةَ وَبَئِيرُوتَ وَقَريَةَ يَعارِيمَ.

18 Н о израелтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в Господа, Израелевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

وَلَكِنَّ بَنِي إسْرائِيلَ لَمْ يُهاجِمُوهُمْ لِأنَّ قادَةَ الشَّعبِ أقسَمُوا لَهُمْ بِاللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ. وَلَكِنَّ كُلَّ الشَّعبِ تَذَمَّرُوا عَلَى القادَةِ.

19 В сичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа, Израелевия Бог. Сега не можем да ги докоснем.

فَقالَ القادَةُ لِكُلِّ الشَّعبِ: «لَقَدْ أقسَمْنا لَهُمْ بِاللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ، فَلا نَستَطِيعُ أنْ نُؤْذِيَهُمُ الآنَ.

20 Е то какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме.

فهَذا ما سَنَفعَلُهُ، سَنُبقِيهِمْ أحْياءَ كَي لا يَأْتِيَ غَضَبُ اللهِ عَلَينا بِسَبَبِ كَسْرِنا لِلقَسَمِ الَّذِي أقسَمْناهُ لَهُمْ.

21 Н ачалниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили.

فَليَعِيشُوا بَينَنا، لَكِنْ سَيَكُونُونَ حَطّابِينَ وَسُقاةً لِكُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ.» وَهَكَذا لَمْ يَكسِرِ القادَةُ وَعدَهُمْ بِسَلامَتِهِمْ.

22 Т огава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас?

وَدَعا يَشُوعُ الجِبعُونِيِّينَ وَقالَ لَهُمْ: «لَماذا خَدَعتُمُونا بِقَولِكُمْ: ‹نَحنُ مِنْ أرْضٍ بَعِيدَةٍ.› فِي حِينِ أنَّكُمْ تَسكُنُونَ فِي وَسَطِنا؟

23 З атова бъдѐте проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог.

لِذَلِكَ أنتُمْ مَلعُونُونَ، فَسَيَكُونُ دائِماً مِنْكُم عَبِيدٌ وَحَطّابِونَ وَسُقاةٌ لِبَيتِ إلَهِي إلَى الأبَدِ.»

24 А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което Йехова, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей - да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така.

فَأجابُوا يَشُوعَ: «قَدْ عَلِمَ خُدّامُكَ بِما أمَرَ إلَهُكَ بِهِ خادِمَهُ مُوسَى بِأنْ يُعطِيَكُمُ الأرْضَ، وَبِأنْ يُهلِكَ كُلَّ سُكّانِ الأرْضِ مِنْ أمامِكُمْ. وَقَدْ خِفنا كَثِيراً عَلَى حَياتِنا مِنكُمْ، وَلِذا عَمِلْنا هَذا الأمرَ.

25 С ега сме в ръцете ти - каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го.

وَالآنَ نَحنُ تَحْتَ سُلطَتِكَ، فافعَلْ بِنا ما تَراهُ مُناسِباً.»

26 И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израелтяните и не ги убиха.

وَهَذا ما عَمِلَهُ يَشُوعُ لَهُمْ: أنقَذَهُمْ مِنْ يَدِ بَنِي إسْرائِيلَ فَلَمْ يَقتُلُوهُمْ.

27 С ъщия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на Господа на мястото, което Той би избрал, както са и до днес.

لَكِنْ فِي ذَلِكَ اليَومِ، جَعَلَهُمْ يَشُوعُ حَطّابِينَ وَسُقاةً لِبَنِي إسْرائِيلَ وَلِمَذْبَحِ اللهِ فِي المَكانِ الَّذَي يَختارُهُ اللهُ. وَهَذا هوَ حالُهُم إلَى اليَومِ.