1 О , земьо, бръмчаща с крила, която си оттатък етиопските реки,

أيَّتُها الأرْضُ المَلِيئَةُ بِأزِيزِ الحَشَراتِ، وَراءَ أنهارِ كُوشَ،

2 к оято изпращаш посланици през море и с рогозени кораби по водите, като казваш: Идете вие, бързи пратеници, към народ висок и силен, към народ страшен от началото си и нататък, народ, който отмерва и потъпква, чиято земя обират реките!

المُرسِلَةُ رُسُلاً عَبرَ البَحرِ، فِي قَوارِبَ مِنْ نَباتِ البَرْدِي تَجُوبُ المِياهَ. اذهَبُوا أيُّها الرُّسُلُ السَّرِيعُونَ، إلَى شَعبٍ طَويلِ القامَةِ، ناعِمِ البَشَرَةِ. اذهَبُوا إلَى الشَّعبِ الَّذِي يَخافُ مِنهُ الجَمِيعُ، الأُمَّةِ القَوِيَّةِ المُنتَصِرَةِ، الَّتِي تُقَسِّمُ الأنهارُ أرْضَها.

3 В сички вие, жители на света, и вие, обитатели на земята, гледайте, когато се издигне знаме на планините, и слушайте, когато засвири тръбата.

يا جَميعَ ساكِنِي المَسكُونَةِ، وَالقاطِنِينَ فِي الأرْضِ، انظُرُوا عِندَما تُرفَعُ الرّايَةُ عَلَى الجِبالِ، وَاسْمَعُوا عِندَما يُضرَبُ بِالبُوقِ.

4 З ащото така ми каза Господ: Ще съм безмълвен и в обиталището Си ще гледам, като светъл пек по пладне, като росен облак в жътвена жега.

يَقُولُ اللهَ: «سَأهدَأُ وَأُراقِبُ هَذا مِنْ مَكانِ سُكنايَ. سَأُراقِبُ كَمَنْ يَستَرِيحُ مِنْ حَرِّ الشَّمسِ اللّامِعَةِ. وَكَغُيُومِ النَّدَى الَّذِي فِي حَرِّ وَقتِ الحَصادِ.

5 З ащото преди беритбата, когато пъпката стане съвършена и от цвета незрялото грозде узрее, Той ще изреже клончетата с косери и като отсече клоните, ще ги махне.

لأنَّهُ قَبلَ وَقتِ حَصادِ القَمحِ، وَعِندَما يَنتَهِي الإزهارُ وَتُصبِحُ الأزهارُ عِنَباً ناضِجاً، سَيَقطَعُ العَدُوُّ النَّباتاتِ وَسَيَنزِعُ الأغصانَ.

6 Т е всички ще бъдат оставени за хищните планински птици и за земните зверове; и тези хищни птици ще летуват върху тях и всички земни зверове ще презимуват върху тях.

حِينَئِذٍ، سَيُترَكُونَ كُلُّهُمْ لِلطُّيُورِ الجارِحَةِ السّاكِنَةِ فِي الجِبالِ، وَلِوُحُوشِ الأرْضِ. وَسَتَأكُلُهُمُ الطُّيُورُ الجارِحَةُ فِي الصَّيفِ، وَحَيواناتُ الأرْضِ فِي الشِّتاءِ.»

7 В онова време на мястото, където е името на Господа на Силите, на сионския хълм, ще бъде донесен подарък на Господа на Силите от народ висок и силен и от народ страшен от началото си и нататък, от народ, който отмерва и потъпква, чиято земя обират реките.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَتُقَدَّمُ هَدِيَّةٌ إلَى اللهِ القَدِيرِ مِنْ شَعبٍ طَويلِ القامَةِ، ناعِمِ البَشَرَةِ. مِنَ الشَّعبِ الَّذِي يَخافُ مِنهُ الجَمِيعُ، الأُمَّةِ القَوِيَّةِ المُنتَصِرَةِ الَّتِي تُقَسِّمُ الأنهارُ أرْضَها. سَيُحضِرُها إلَى جَبَلِ صِهْيَوْنَ – المَكانِ الَّذِي يُدعَى عَلَيهِ اسْمُ يهوه القَدِيرِ.