1 А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.

كانَ عِيْدُ الفِصحِ قَرِيْباً. وَكانَ يَسُوعُ يَعرِفُ أنَّ الوَقْتَ قَدْ حانَ لِيُغادِرَ هَذا العالَمَ وَيَذهَبَ إلَى الآبِ. وَإذْ كانَ قَدْ أظهَرَ مَحَبَّتَهُ لِأُولَئِكَ الَّذِيْنَ كانُوا لَهُ فِي العالَمِ، أرادَ الآنَ أنْ يُظهِرَها فِي أقصاها.

2 И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде,

كانُوا يَتَعَشَّوْنَ، وَكانَ إبلِيْسُ قَدْ وَضَعَ فِي ذِهنِ يَهُوذا بْنِ سِمعانَ الإسْخَريُوطِيِّ أنْ يَخُونَ يَسُوعَ.

3 И сус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

وَمَعْ أنَّ يَسُوعَ كانَ يَعلَمُ أنَّ الآبَ قَدْ أعطاهُ سُلطاناً عَلَى كُلِّ شَيءٍ، وَأنَّهُ جاءَ مِنَ اللهِ وَأنَّهُ راجِعٌ إلَيْهِ،

4 с тана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса.

قامَ عَنِ العَشاءِ، وَخَلَعَ رِداءَهُ. ثُمَّ أخَذَ مِنشَفَةً وَرَبَطَها حَولَ خَصْرِهِ.

5 П осле наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан.

ثُمَّ سَكَبَ ماءً فِي وِعاءٍ لِلاغتِسالِ. وَبَدَأ يَغسِلُ أقدامَ التَّلامِيْذِ وَيَمسَحُها بِالمِنشَفَةِ المَربُوطَةِ حَولَ خَصْرِهِ.

6 И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?

وَعِندَما جاءَ إلَى سِمعانَ بُطرُسَ، قالَ بُطرُسُ لِيَسُوعَ: «هَلْ سَتَغسِلُ أنتَ يا رَبُّ قَدَمَيَّ؟»

7 И сус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш.

فَأجابَهُ يَسُوعُ: «أنتَ لا تَفهَمُ الآنَ ما أفعَلُ، لَكِنَّكَ سَتَفهَمُ فِيما بَعْدُ.»

8 П етър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене.

فَقالَ بُطرُسُ: «لَنْ تَغسِلَ قَدَمَيَّ أبَداً!» فَأجابَهُ يَسُوعُ: «إنْ لَمْ أغسِلْكَ، فَلا مَكانَ لَكَ مَعِي.»

9 С имон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми.

قالَ لَهُ سِمعانُ بُطرُسُ: «إذاً لا تَغسِلْ قَدَمَيَّ فَقَط يا رَبُّ، بَلْ يَدَيَّ وَرَأْسِي أيضاً!»

10 И сус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.

فَقالَ يَسُوعُ: «مَنِ استَحَمَّ فَهُوَ طاهِرٌ كُلُّهُ، وَلا يَحتاجُ أنْ يَغسِلَ إلّا قَدَمَيْهِ. وَأنتُمْ طاهِرُونَ، وَلَكِنْ لَيْسَ كُلُّكُمْ.»

11 З ащото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти.

فَلِأنَّهُ عَرَفَ الَّذِي سَيَخُونُهُ قالَ: «لَسْتُمْ كُلُّكُمْ طاهِرِيْنَ.»

12 А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?

وَلَمّا انتَهَى مِنْ غَسلِ أقدامِهِمْ، لَبِسَ رِداءَهُ، وَاتَّكَأ ثانِيَةً وَقالَ لَهُمْ: «هَلْ تَفهَمُونَ ما فَعَلْتُهُ لَكُمْ؟

13 В ие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв.

أنتُمْ تَدعُونَنِي مُعَلِّماً وَسَيِّداً، وَأنتُمْ مُصِيْبوْنَ لِأنَّنِي كَذَلِكَ.

14 И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката.

فَما دُمتُ وَأنا المُعَلِّمُ وَالسَّيِّدُ قَدْ غَسَلْتُ أقدامَكُمْ، فَعَلَيْكُمْ أنْ تَغسِلُوا بَعضُكُمْ أقدامَ بَعضٍ.

15 З ащото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.

لَقَدْ أرَيْتُكُمْ مِثالاً لِكَي تَفعَلُوا لِلآخَرِيْنَ ما فَعَلْتُهُ لَكُمْ.

16 И стина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: ما مِنْ عَبدٍ أعظَمُ مِنْ سَيِّدِهِ، وَما مِنْ رَسُولٍ أعظَمُ مِنَ الَّذِي أرسَلَهُ.

17 К ато знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

فَما دُمتُمْ تَعرِفُونَ هَذِهِ الأشياءَ، فَهَنِيْئاً لَكُمْ إذا ما عَمِلْتُمْ بِها.»

18 Н е говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: "Който я̀де хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен."

«أنا لا أقصِدُكُمْ جَمِيعاً بِحَدِيْثِي هَذا، فَأنا أعرِفُ الَّذِيْنَ اختَرتُهُمْ. لَكِنْ لا بُدَّ أنْ يَتَحَقَّقَ ما قالَهُ الكِتابُ: ‹الَّذِي أكَلَ خُبْزِي انقَلَبَ ضِدِّي. ›

19 О тсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих.

«ها أنا أُخبِرُكُمْ بِهَذا الآنَ قَبلَ أنْ يَحدُثَ. وَذَلِكَ لِكَيْ تُؤمِنُوا حِيْنَ يَحدُثُ أنِّي أنا هُوَ.

20 И стина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. Исус предсказва, че ще бъде предаден

أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: مَنْ يُرَحِّبُ بِمَنْ أُرسِلُهُ، فَإنَّهُ يُرَحِّبُ بِي. وَمَنْ يُرَحِّبُ بِي، فَإنَّهُ يُرَحِّبُ بِالَّذِي أرسَلَنِي.» يَسُوعُ يُنْبِئ بِأنَّ أحَدَ تَلاميذِهِ سَيَخُونُه

21 К ато каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде.

وَبَعدَ أنْ قالَ يَسُوعُ هَذا، شَعَرَ بِضِيْقٍ شَدِيْدٍ وَقالَ بِوُضُوحٍ: «أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: سَيَخُونُنِي واحِدٌ مِنكُمْ.»

22 У чениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори.

فَأخَذَ تَلامِيْذُهُ يَتَبادَلُونَ النَّظَراتِ مُتَحَيِّرِيْنَ فِي مَنْ قَصَدَهُ بِكَلامِهِ.

23 А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус.

وَكانَ أحَدُ تَلامِيذِ يَسُوعَ مُتَّكِئاً قُربَهُ، وَهُوَ التِّلمِيذُ الَّذِي يُحِبُّهُ يَسُوعُ.

24 З атова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори.

فَأشارَ إلَيهِ سِمعانُ بُطرُسُ لِيَسألَ يَسُوعَ عَنِ المَقصُودِ بِكَلامِهِ.

25 А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той ?

فَمالَ ذَلِكَ التِّلمِيذُ عَلَى صَدرِ يَسُوعَ وَسَألَهُ: «مَنْ هُوَ يا سَيِّدُ؟»

26 И сус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски.

فَأجابَهُ يَسُوعُ: «هُوَ الَّذِي أُعطِيهِ قِطعَةَ الخُبزِ الَّتِي أغمِسُها.» فَغَمَسَ يَسُوعُ قِطعَةَ الخُبزِ فِي الطَّبَقِ، وَأخَذَها وَأعطاها لِيَهُوذا بْنِ سِمعانَ الإسْخَريُوطِيِّ.

27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

وَبَعدَ أنْ أكَلَ يَهُوذا قِطعَةَ الخُبزِ، دَخَلَهُ الشَّيْطانُ. فَقالَ يَسُوعُ لِيَهُوذا: «أسرِعْ فَافْعَلْ ما سَتَفعَلُهُ.»

28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това;

وَلَمْ يَفهَمْ أحَدٌ مِنَ المُتَّكِئِيْنَ لِماذا قالَ يَسُوعُ هَذا لَهُ.

29 з ащото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

فَقَدْ كانَ صُندُوقُ المالِ مَعَ يَهُوذا، فَظَنَّ بَعضُهُمْ أنَّ يَسُوعَ قالَ لَهُ: «اشْتَرِ ما نَحتاجُ إلَيهِ لِلعِيْدِ.» أوْ ظَنُّوا أنَّهُ طَلَبَ مِنهُ أنْ يُعطِيَ شَيئاً لِلفُقَراءِ.

30 И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ. Новата заповед за любовта

وَهَكَذا أكَلَ يَهُوذا قِطعَةَ الخُبْزِ وَخَرَجَ فَوراً. وَكانَ الوَقتُ لَيلاً. يَسُوعُ يَتَحَدَّثُ عَنْ مَوتِه

31 А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него;

وَبَعدَ أنْ غادَرَ يَهُوذا، قالَ يَسُوعُ: «الآنَ تَمَجَّدَ ابنُ الإنسانِ، وَتَمَجَّدَ اللهُ فِيْهِ.

32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

وَمادامَ اللهُ قَدْ تَمَجَّدَ فِيْهِ، فَسَيُمَجِّدُهُ اللهُ فِي ذاتِهِ، وَسَيَفعَلُ ذَلِكَ سَرِيْعاً.

33 Д ечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както казах на юдеите, така и на вас казвам сега - където отивам Аз, вие не можете да дойдете.

«يا أبنائِي، سَأبقَى مَعَكُمْ فَترَةً قَصِيرَةً بَعدُ، وَسَتَبحَثُونَ عَنِّي. وَما قُلْتُهُ لِليَهُودِ أقُولُهُ الآنَ لَكُمْ: لا تَستَطِيْعُونَ أنْ تَأتُوا إلَى حَيثُ أنا ذاهِبٌ.

34 Н ова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.

لِهَذا ها أنا أُعطِيْكُمْ وَصِيَّةً جَدِيْدَةً، وَهِيَ أنْ تُحِبُّوا بَعضَكُمْ بَعضاً كَما أحبَبْتُكُمْ أنا.

35 П о това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. Исус предсказва отричането на Петър

أظهِرُوا مَحَبَّةً بَعضُكُمْ لِبَعضٍ. فَبِهَذا سَيَعرِفُ الجَمِيعُ أنَّكُمْ تَلامِيِّذِي.» يَسُوعُ يُنبِئُ بِإنكارِ بُطرُسَ لَه

36 С имон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш.

فقالَ لَهُ سِمعانُ بُطْرُسُ: «إلى أينَ أنتَ ذاهِبٌ يا ربُّ؟» فأجابَهُ يَسوعُ: «لا تَقدِرُ أنْ تَتبَعَني الآنَ إلى حيثُ أنا ذاهِبٌ، لكنَّكَ ستَتبَعُني فِيما بَعْدُ.»

37 П етър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб.

فقالَ لَهُ بُطْرُسُ: «لمِاذا لا أقدِرُ أنْ أتبَعكَ الآنَ يا رَبُّ؟ فأنا مُستَعِدٌ أنْ أُضَحِّي بِحياتي مِنْ أجلِكَ!»

38 И сус отговори: Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене.

أجابَ يَسوعُ: «هلْ أنتَ مُستَعِدٌ حَقّاً أنْ تُضَحِّي بِحياتِكَ مِنْ أجلي؟ أقولُ لكَ الحَقَّ: قبلَ أنْ يَصيحَ الدِّيكُ، سَتَكونُ قدْ أنكَرتَني ثَلاثَ مَرّاتٍ!»