1 Т огава Господ отговори на Йов из бурята и каза:

وَبَدَأ اللهُ يَتَكَلَّمُ مِنَ العاصِفَةِ مُستَجِيباً لِأيُّوبَ:

2 К ой е тогава този, който помрачава Моя съвет с неразумни думи?

«مَنْ هَذا الَّذِي يَلُفُّ الظَّلامَ حَولَ مَقاصِدِي بِكَلِماتٍ بِلا مَعنَى؟

3 О паши сега кръста си като мъж и ще те попитам; и ти ми отговаряй.

تَهَيَّأْ كَرَجُلٍ، وَبَعدَ ذَلِكَ أنا أسألُكَ فَتُجِيبَنِي.

4 К ъде беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

«أينَ كُنتَ حِينَ وَضَعتُ أساسَ الأرْضِ؟ أخبِرْنِي إنْ كانَ لَكَ فَهْمٌ.

5 К ой определи мерките ѝ? (Ако знаеш.) Или кой опъва връв за мерене по нея?

مَنِ الَّذِي وَضَعَ قِياساتِها؟ أوْ مَنِ الَّذِي مَدَّ فَوقَها خَيطاً لِيَقِيسَها؟

6 Н а какво се закрепиха основите ѝ? Или кой положи крайъгълния ѝ камък,

عَلَى أيِّ شَيءٍ رُكِّزَتْ أساساتُها؟ أوْ مَنِ الَّذِي وَضَعَ حَجَرَ زاوِيَتِها

7 к огато звездите на зората пееха заедно и всички Божии синове възклицаваха от радост?

عِندَما رَنَّمَتْ نُجُومُ الصُّبحِ مَعاً، وَهَتَفَتِ المَلائِكَةُ فَرَحاً؟

8 И ли кой затвори морето с врати, когато се устреми и излезе от утроба,

«مَنِ الَّذِي حَصَرَ البَحرَ خَلفَ أبوابٍ، عِندَما اندَفَعَ كَأنَّهُ خارِجٌ مِنَ الرَّحِمِ.

9 к огато го облякох с облак и го пових с мъгла,

عِندَما جَعَلْتُ أنا الغُيُومَ لِباساً لَهُ، وَلَفَفْتُ غَيمَةً سَوداءَ حَولَهُ.

10 и поставих граница от Мене, сложих лостове и врати

عِندَما فَرَضْتُ عَلَيهِ حَدِّي، وَأقَمتُ قُضباناً وَأبواباً حَدِيدِيَّةً عَلَيهِ،

11 и казах: Дотук ще идваш, но не по-нататък, и тук ще се спират гордите ти вълни?

عِندَما قُلْتُ لَهُ: ‹هَذا حَدُّكَ فَلا تَتَجاوَزْهُ، وَإلَى هُنا حَدُّ أمواجِكَ المُعتَزَّةِ؟›

12 О ткакто започнаха дните ти, заповядал ли си ти на утрото и показал ли си на зората мястото ѝ,

«هَلْ أمرْتَ فِي حَياتِكِ الصَّباحَ أنْ يَطلُعَ، أوْ هَلْ أرَيْتَ الفَجرَ أينَ يَمكُثُ؟

13 з а да обхване краищата на земята, така че да се изтърсят от нея злодеите,

هَلْ أمسَكْتَ الأرْضَ مِنْ أطرافِها لِكَي يُنْفَضَ عَنْها الأشرارُ؟

14 з а да се преобразува тя, както глина под печат, и всичко да изпъква, като че ли в облекло,

تَرَى الأرْضَ وَكَأنَّها تَتَشَكَّلُ كَطِينٍ تَحْتَ خَتمٍ، وَتَقِفُ التِّلالُ وَالوِديانُ كَطَيّاتِ ثَوبٍ.

15 а от нечестивите да се отнема светлината им и издигнатата им мишца да се строши? Божията мъдрост, вложена в творението, е недостъпна за човека

هَكَذا يَظهَرُ النُّورُ الَّذِي يَقِفُ فِي وَجهِ الأشرارِ، فَتُكَسِّرُ ذِراعَهُمِ المُرتَفِعَةَ.

16 П рониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

«هَلْ ذَهَبتَ يَوماً إلَى يَنابِيعِ البَحرِ، وَهَلْ تَمَشَّيتَ فِي أعْماقِ المُحِيطِ؟

17 О ткриха ли се пред тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

هَلِ انكَشَفَتْ لَكَ بَوّاباتُ المَوتِ؟ وَهَلْ رَأيتَ بَوّاباتِ الظُّلمَةِ العَمِيقَةِ؟

18 С хванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

هَلْ تَسْتَوْعِبُ أبْعادَ الأرْضِ؟ قُلْ، إنْ كُنتَ تَعْرِفُ هَذا كُلَّهُ.

19 К ъде е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината къде е мястото ѝ,

«أينَ الطَّرِيقُ إلَى حَيثُ يَسكُنُ النُّورُ؟ وَأينَ بَيْتُ الظُلمَةِ؟

20 з а да я заведеш до границата ѝ и да познаеш пътеките към дома ѝ?

لا شَكَّ أنَّكَ تَستَطِيعُ أنْ تُعِيدَها إلَى مَكانِها. وَتَعرِفَ الطَّرِيقَ المُؤَدِّي إلَى النُّورِ.

21 Б ез съмнение ти знаеш, защото тогава си се родил и голям е броят на твоите дни!

لا بُدَّ أنَّكَ تَعلَمُ هَذِهِ الأُمُورَ لأنَّكَ كُنتَ مَولُوداً حِينَئِذٍ، وَلأنَّ عُمْرَكَ طَوِيلٌ!

22 В лизал ли си в съкровищниците на снега или виждал ли си съкровищниците за градушката,

«هَلْ ذَهَبْتَ يَوماً إلَى مَخازِنِ الثَّلجِ، أوْ رَأيتَ مَخازِنَ البَرَدِ

23 к оито пазя за време на скръб, за ден на бой и на война?

الَّتِي أبقَيتُها لِوَقتِ ضِيقٍ، لِيَومِ حَربٍ أوْ مَعرَكَةٍ؟

24 К ой е пътят за мястото, където се разлива светлината или се разпръсва по земята източният вятър?

أينَ الطَّرِيقُ إلَى حَيثُ يَخْرُجُ النُّورُ، الَّذِي تَتَفَرَّقُ مِنهُ الرِّيحُ الشَّرقِيَّةُ عَلَى الأرْضِ؟

25 К ой е разцепил водопровод за проливните дъждове или път - за светкавицата на гърма,

مَنِ الَّذِي يَشُقُّ قَناةً لِمِياهِ الفَيَضانِ، وَطَرِيقاً لِقَصْفِ الرَّعدِ،

26 з а да се докара дъжд върху ненаселена земя, върху пустинята, където няма човек,

لِيَجلِبَ المَطَرَ عَلَى أرْضٍ غَيرِ مَسكُونَةٍ، صَحراءَ لا يَسكُنُها إنسانٌ،

27 з а да насити пустата и запустяла земя и да направи нежната трева да изникне?

فَيَفِيضُ الخَيرُ فِي الأرْضِ الجَرْداءِ، وَيُطلِعُ العُشْبَ؟

28 Д ъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

هَلْ لِلمَطَرِ أبٌ؟ أوْ مَنْ أنجَبَ قَطَراتِ النَّدَى؟

29 О т чия утроба излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

مِنْ أيِّ بَطنٍ يَخرُجُ الجَلِيدُ؟ وَابنُ مَنْ صَقِيعُ السَّماءِ؟

30 К огато водите се втвърдяват като камък и повърхността на бездната замръзва.

يَتَصَلَّبُ الماءُ كَصَخرَةٍ، وَيَتَجَمَّدُ سَطحُ المُحِيطِ.

31 Т и ли връзваш връзките на Плеядите или развързваш въжетата на Орион?

«أتَقْدِرُ أنْ تَرْبِطَ حِبالَ الثُرَيّا؟ أوْ أنْ تَفُكَّ حِبالَ الجَبّارِ؟

32 И звеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш Мечката с малките ѝ?

أتَقدِرُ أنْ تُخْرِجَ الكَواكِبَ فِي أوْقاتِها، أوْ تَهدِي الدُّبَ الأكبَرَ مَعَ بَنِيهِ؟

33 П ознаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

أتَعْرِفُ قَوانِينَ السَّماواتِ؟ أوْ هَلْ تُحَدِّدُ القَواعِدَ الَّتِي تَحْكُمُ الأرْضَ؟

34 И здигаш ли гласа си до облаците, за да те покрият изобилни води?

أتَقدِرُ أنْ تَأمُرَ الغُيُومَ، فَتَغْمُرَ نَفْسَكَ بِفَيضِ المِياهِ؟

35 И зпращаш ли светкавици, за да излизат и да ти казват: Ето ни?

أتَقدِرُ أنْ تَأمُرَ الصَّواعِقَ بِالقَصْفِ، فَتَقُولَ لَكَ: ‹سَمْعاً وَطاعَةً؟›

36 К ой е вложил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

«مَنْ جَعَلَ الحِكْمَةَ فِي النّاسِ؟ أوْ مَنْ وَضَعَ فَهْماً فِي أعماقِهِمْ.

37 К ой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове,

مَنِ الَّذِي يُحصِي الغُيُومَ بِالحِكْمَةِ؟ وَمَنِ الَّذِي يَسْكُبُ المَطَرَ مِنَ السَّماءِ؟

38 з а да се сгъстява пръстта в куп и буците да се слепят?

فَيُشَكِّلُ التُرابُ طِيناً تَتَكَتَّلُ حَبّاتُهُ؟

39 У лавяш ли лов за лъвицата? Или насищаш ли охотата на лъвчетата,

«هَلْ تَصطادُ فَرِيسَةً لِلأسَدِ، أمْ تَسُدُّ شَهِيَّةَ الأشْبالَ،

40 к огато седят в рововете си и остават в скривалищата, за да причакват?

عِندَما تَربِضُ فِي عَرِينِها وَتَكمُنُ لِفَرِيسَتِها فِي العُشبِ الكَثِيفِ؟

41 К ой приготвя за враната храната ѝ, когато пилетата ѝ от нямане храна се скитат и викат към Бога?

مَنْ يُزَوِّدُ الغُرابَ بِالطَعامِ عِندَما تَصرُخُ صِغارُهُ مُستَغِيثَةً بِاللهِ، وَتَهِيمُ باحِثَةً عَنْ طَعامٍ؟